Военен е държавен глава на България, той си назначи военен за министър-председател, сега може би би било интересно да се създаде и една Главна дирекция на обновата, като след Деветнадесетомайския преврат от 1934-та, та да стане съвсем весело и забавно.

Главната дирекция на обновата била нещо като министерство на цензурата, доколкото разбирам от история – военна работа, солидна, дисциплинирана – напомняща цензурираните писма от великия роман на Хашек „Приключенията на добрия войник Швейк”. Работеща с ножици и печати, но и с депортиране и тук-там тикване в затвора по места. Офицери с мустаци шетат и налагат ред над разни разпасани комуняги и земеделци.

Казват (може би е просто някаква квазиисторическа легенда), че след 34-а година България преживяла един от малкото истински периоди на разцвет. Без парламент, без Търновска конституция, без партии, без политически борби. След неуспешния опит за реванш от 35-а на генерал Дамян Велчев, цар Борис III напълно овладял положението и установил нещо като нео-абсолютизъм в страната, който продължил чак до смъртта му в 1943-та. Ред и закон.

Закон за защита на Държавата. Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на Държавата. Вапцаров е разстрелян, след това идва нов преврат – от 9-и септември 44-та, нови репресии, Народен съд (апропо, насочен срещу тези, които са въвели Закона за защита на Държавата, но не само), нови забрани – привидно реципрочни на предишните. Привидни обръщания на палачинката. Народът стои, гледа и се чуди. А всъщност – до голяма степен и гледа шоу. А за по-ориенталски настроените: сеир. Народът гледа сеир, който се прави на негов гръб.

Интересен факт е, че военният Кимон Георгиев е почти винаги министър-председател след всеки извършен преврат. Може би е изглеждал най-подходящ за шоуто.

Между другото – какво пък аз имам против военните?

Това, че като съвсем млад съм станал хипи (и затова наричам този си текст Софт Парейд – на името на една велика песен и албум на великите Дорс) и съм намразил всичко военно? Защото самата му същност е порочна и отвратителна? Вероятно – да.

Защото – ако човек направи внимателен анализ на това как са се появили военните структури в праисторическите общества, ще види, че те са създадени не за да защитават племената и народите от някакви „врагове”, а именно и само за да защитават властта от народа. Властта – в смисъл – облагодетелстваните.

Измишльотината за „външния враг” е била винаги само средство за отклоняване на вниманието на обикновените хора. „Външният враг” или „Заплахата отвън” (а понастоящем „заплахата от тероризъм”, че дори и „пандемията”) са плашилото, което да развърже ръцете на военните, за да извършат своите репресивни действия. С които да затвърдят властта на елитите.

Може би заради такива разни мои си разсъждения аз от малък презирам всичко „военно”. И естествено, съм се наслушал на оборващи ги и много рационални теории – за това колко всъщност „хуманно” и „необходимо” е всичко военно – и винаги съм кимал одобрително с глава на усилията на разните войнолюбци да ме убедят колко „важни са военните за доброто на едно общество”. Просто съм знаел, че колкото по-дълго трае една мерзост, толкова по-добре ще са подготвени „адвокатите” ѝ да я защитят.

Също добре съм помнел думите на Йосиф Бродски по повод ченгетата (Държавна сигурност): колхозникът става сутрин и обува ботушите и го чака цяло поле за обработване; стругарят става сутрин, обува ботушите и го чака стругът и цяла огромна купчина детайли; ченгето става сутрин... и никаква работа не го чака – то трябва да си я създаде самò – и затова то върти и суче, прави всичко възможно да отрови живота на някой нещастен човек. С военните е някак си същото: за да оправдаят съществуването си (това, естествено, на ниво институция, не на лично ниво), те ще въртят и ще сучат, но ще направят така, че да оправдаят съществуването си. А тяхното съществуване е заради войната; и те война или поне заплаха от война ще докарат (измислят, съчинят, създадат, произведат), защото без нея няма да ги има и тях.

Когато някой е професионалист в една област, той така или иначе ще оправдае съществуването си. И в никакъв случай не бива да се мисли, че военни има, за да има мир – военни има, защото се предполага, че има война (като иманентно за човешката природа качество) – и ако няма война, те ще я създадат. Омагьосан кръг. А когато в този кръг някой налива пари, защото му е изгодно (защото, казахме, военните пазят властта на елитите от народа), омагьосаният кръг ще бъде вечен.

И така де. Тихомълком – военен преврат. Софт преврат. Мека работа. Без ръкавици даже. Без кадифени ръкавици, имам предвид. Защото е и без ръце. Просто с обаждания по телефона. Тук обаждане, там обаждане. Орален преврат. Без танкове. Очаквам и такава война. От обаждания тук и там. Хибридна война. Хибрид между компютърна игра и фейсбук събитие.

Все пак нещата имат и символно значение.

Генерал на върха на държавата?! Хм. Символ на какво е това?

Че той Радев си беше и преди това... Че той и Борисов е генерал..

Ах, совите вече не са това, което са... (Д. Линч). Какво, казвам си, като са генерали? Те са генерали, колкото генерали са... да речем, Фики Стораро (като се облече със сценичен костюм с еполети) и Майкъл Джексън (като се облече със сценичен костюм с еполети), а, да – и Бийтълс – от Сърджън Пепър – като са с униформи с акселбанти и еполети. Но все пак... Символика. Пацифистът и хипито у мен вдигат тревога. Ами спомените за други генерали?!... които вече така силно са избледнели, че не осигуряват необходимия антимилитаристичен имунитет у населението... примерно – генерал Франко (всъщност – генералисимус), генерал Пиночет... генерал Войчех Ярузелски (с черните очила)... генерал... или по-скоро фелдмаршал Иди Амин Дада (когото помня и като кървав канибал-диктатор на Уганда)... полковник Кадафи... Всички тези символични фигури правят всяко възкачване на военен на власт твърде съмнително. Твърде символично. И предизвикващо твърде лош вкус в устата. На армейска чорба и на концлагер за несъгласните.

Естествено – това са си мои, чисто литературни и чисто субективни, водени от емоциите и от свободното ми асоциативно мислене размишления. Но – аз добре знам: единственото истинско и честно отношение към един предмет е именно субективното, емоционалното, интуитивното. И всъщност всички – дори и тези, които обличат разсъжденията си в куп атрибути на „обективността” – се водят от субективното и интуитивното. Просто не смеят да си го признаят.

Така че – военни. Хм. Тревожно ми е. Но – да видим.