На този ден през 1492 година Христофор Колумб се сблъсква с един обичай, който само няколко века по-късно ще стане един от най-разпространените в цяла Европа. Става дума за пушенето на тютюн, на което великият мореплавател става свидетел, посещавайки едно от многобройните индиански селища.

Макар Колумб да гледал с неразбиране как индианците от време на време изпускали дим през носа си и държали в устата си някаква тръбичка, то за тях пушенето на тютюн има многовековна история. Това е съвсем логично, имайки предвид, че родината на това растение е именно Америка. Още от най-стари времена шаманите го използвали в своите ритуали, поради неговите халюциногенни свойства, които се получават благодарение на алкалоидите хармин и норхармин, а концентрацията им е 100 пъти по-висока в дима от тази на растението. Отчитайки факта, че масовия тютюн, който днес използваме е много по-слаб, а и количеството на тези вещества е значително по-малко, е ясно защо ние не получаваме халюцинации при употребата му. Освен като "ясновидско" средство, древните американци използвали тютюна като лекарство против болки. 

Интересът сред екипажа на Колумб към този странен за тях обичай бил значителен и именно те пренасят тютюна за първи път в Европа. Макар още в края на XV и началото на XVI век в Испания и Португалия да се появяват първите тютюневи насаждения, масовото му разпространение на Стария континент се отлага с няколко века. Главната причина затова е, че първоначално инквизицията го забранява, смятайки го за магьосничество. 

През XVII век тютюнът вече е масово разпространен, а броят на използващите го нараства значително. Мнозина дори му преписват лечебни свойства, което допълнително улеснява разпространението му в другите континенти.

Към днешна дата броят на тютюнопушачите в света е 1100 милиона.