89 години от най-кървавия атентат в българската история

На 16 април 1925 г. е извършен най-сериозният политически атентат в България. При взривове в църквата „Света Неделя" в София загиват над 150 души, а ранените са повече от 500 – представители на българския военен, политически и обществен елит.

Атентатът е извършен на Велики четвъртък от дейци на военната организация на БКП по време на опелото на ген. Константин Георгиев, който е убит два дни по-рано от комунисти.

С атентата се прави втори опит за покушение над цар Борис III в рамките на дни.

На 14 април 1925 г. в прохода Арабаконак е извършен неуспешен опит за убийството му, при което загиват двама души. Няколко часа по-късно в София е застрелян о. з. ген. Константин Георгиев - депутат от управляващия Демократически сговор.

На опелото трябвало да присъства и цар Борис III, който обаче първо отива на погребение в Бели Искър на човек от селото, загинал в Арабаконак.

Опелото в "Света Неделя" извършва лично Софийският митрополит Стефан, когато мощен взрив разрушава голяма част от покрива и част от южната храмова стена. 

Атентатът е прецизно планиран с цел максимален брой жертви. Под покрива на "Света Неделя" са струпани над 25 кг експлозив, монтиран над една от колоните на основния купол. Той трябвало да бъде взривен с бикфордов шнур, за да могат атентаторите да избягат.

След началото на траурната служба той е запален, а бомбаджиите напускат църквата. В 15.20 бомбата се взривява, куполът пада и затрупва голяма част от събралото се множество.

На място загиват около 150 души, други близо 70 умират от раните си, ранените общо са над 500. Сред жертвите са 12 генерали, 15 полковници, 3-ма депутати.

По случайност всички членове на правителството се отървават с леки наранявания.

Царят е невредим.

Централния комитет на БКП официално обявява атентата за „необмислено действие, гибелно за антифашисткото движение", като според официалната версия атентаторите не са съгласували действията си с партията.

Следете новините ни в GoogleNews