Кандидат за министър-председател трябва да бъде лидерът на спечелилата изборите партия. Още повече това важи, ако става въпрос за действащия премиер. Всякакви други решения – експертни правителства, програмни, носят рискове и нямат достатъчен потенциал за взимането на ключови политически решения, заяви в интервю за OFFNews.bg бившият външен министър Даниел Митов.

Той е на мнение, че за руските хибридни операции в България са важни онези млади хора, които биха могли да се запалят по идеи за някакво славянско и православно братство, пещерен национализъм и антизападни мантри, а по време на предизборната кампания у нас кремълската дезинформация е свързана предимно с руската ваксина.

Защо избрахте да се кандидатирате за депутат в листата на ГЕРБ, след като бяхте в ДБГ, а преди това и в ДСБ?

Откакто се помня, се интересувам и занимавам с политика. През 90-те години естественият избор за човек с дясно мислене беше СДС, затова станах част от тази партия. Антикомунизмът, разбиран като инстинктивно противопоставяне на всякакви тоталитарни инстинкти, жаждата за свобода на словото и съвестта, за честни и прозрачни избори, върховенството на правото, прозрачни и отговорни институции – всичко това беше и си остава част от „синята идея“. България извървя огромен път оттогава, но все още има много работа да се свърши по превръщането на страната в модерна демокрация със съвременна и динамична икономика.

Впоследствие, когато дясното пространство започна да се цепи, станах част от мечтата за създаването на консервативна десница, която ако не да доминира вдясно, то поне да бъде постоянен и незаобиколим фактор. За съжаление, роенето вдясно продължи и през 2011–2012 г., давайки си сметка колко безсмислено е всичко това, се оттеглих напълно и поех офиса на НДИ в Брюксел. В политиката ме върнаха двама души – президентът Плевнелиев и премиерът Борисов, които ме поканиха да участвам в експертно качество, в две последователни правителства през 2014 и 2014–2017 г. Оттогава до сега съм поддържал добри отношения както с ГЕРБ, така и с останалите партии от десния спектър.

Причините днес да съм част от листите на коалиция ГЕРБ-СДС са няколко. Първо, личната покана от страна на премиера Борисов - след разговор, който ме кара да мисля, че ще мога да помогна на страната си да отговори на сегашни и предстоящи външнополитически предизвикателства. Второ, нежеланието ми да видя на власт коалиция от прокремълски партии, страстно въздишащи по практиките на разни азиатски тирании. И трето, ГЕРБ се явява в коалиция със СДС – виждам в това постепенния край на процесите на роене вдясно и поставянето на едно ново начало.

Подкрепяте ли исканията на летния протест през 2020 г.?

Колкото и основателни да са били подбудите на част от участниците в протеста, в цялост той обедини леви и ляво-либерални политически сили, доброволно превърнали се в инструмент на президента Радев. Няма как да подкрепя нещо, в което участва БСП и в което легитимно звучат ултралеви лозунги срещу капитализма и демокрацията или призиви срещу европейската ни принадлежност. Но не можем да не отбележим, че в областта на правораздаването България има да свърши още работа. Темата е придобила сериозни измерения, както в страната, така и сред нашите партньори и съюзници. Дори си мисля, че е хубаво да се обсъди формат, който да включва широк, задълбочен и продължителен надпартиен национален дебат по въпросната реформа. Прозрачен и без емоции.

С кого може да управлява ГЕРБ след изборите?

В България този въпрос винаги се поставя неправилно. Което води до неизбежни заклинания от всички партии - как никога, при никакви обстоятелства и в никакъв случай няма да се коалират едва ли не с никого. После изборите минават и се оказва, че всичко е било, според едно старо трагикомично признание - предизборен трик. Нека минат изборите и да видим кой ще ги спечели и с колко. Моето лично очакване е това да е коалицията ГЕРБ-СДС и да бъде с много. Едва тогава спечелилата партия трябва да предложи формула, в която да се опита да отрази основните идеи на потенциалните си коалиционни партньори и около тях, около идеите, а не около заклинания да се изгради правителство. Всички казват, че ще е много трудно, аз пък мисля, че няма да е чак толкова голям проблем.

Кои са неприемливите партньори за ГЕРБ след вота?

Лично за мен това е БСП.

Вие ли сте кандидатът на ГЕРБ за премиер след вота на 4 април?

Кандидат за министър-председател трябва да бъде лидерът на спечелилата изборите партия. Още повече това важи, ако става въпрос за действащия премиер. Всякакви други решения – експертни правителства, програмни и пр., носят рискове и нямат достатъчен потенциал за взимането на ключови политически решения.

Кои са основните външнополитически заплахи за България в момента?

Много са и са от най-различно естество. Като начало, все още сме в циклона на глобална пандемия, която въпреки интензивните нива на ваксинация, няма ясен хоризонт кога ще приключи. Възстановяването на икономиката ще отнеме време, но българските институции трябва да създадат максимално добри стартови условия за ускорен растеж при първите признаци за нормализация. Присъединяването към Еврозоната все повече ще придобива дипломатически и външнополитически измерения. Енергийната ни диверсификация трябва да продължи с максимално ускорени темпове, особено що се отнася до завършването на интерконекторната връзка с Гърция.

България трябва да играе активна роля в евро-атлантическата интеграция на Западните Балкани. Европа никога няма да бъде завършена, единна и свободна, без да е интегрирала държавите от Западните Балкани. От това зависят както българската национална сигурност, така и перспективите пред икономическото ни развитие.

Също така трябва ясно да се разбере, че светът все по-отчетливо се разделя. Това разделение е и ще бъде по-различно от спомените ни по време на Студената война. Технологиите трансформираха, както ежедневието на хората, така и естеството на глобалните конфликти. В днешно време да заплашваш останалите държави с ръждясалият си ядрен арсенал е също толкова примитивно, колкото и да размахваш с дивашки викове неокастрена тояга. Но противопоставянето между демокрациите от една страна и персоналистките автокрации от друга, ще се задълбочава. България недвусмислено трябва да заема страната на свободния свят в този сблъсък.

Често, когато водим подобен дебат в най-различни формати, съм чувал колеги да призовават към реализъм и прагматизъм в международните отношения. За мен истинският реализъм в глобалните взаимоотношения е разбирането, че външната политика на една държава отразява природата на нейното управление. Държавите не разменят само стоки, хора и капитали, но и начинът по който функционират техните институции. Затова демокрациите неизбежно ще трябва в един момент да преформатират взаимоотношенията си с авторитарните режими. Най-малкото, за да се предпазят от дезинформационните, технологични и цял друг букет хибридни заплахи, идващи от автокрациите.

Опитва ли се Русия да провежда хибридни атаки у нас по време на тази предизборна кампания?

Самият факт, че се нароиха толкова много про-кремълски партии у нас е показателен. Папагалничат всичко, което върви по пропагандните канали на управляващите в Русия. Някои може би дори го и вярват. Кремъл таргетира две групи население в България – тези с носталгични чувства към времената на т.нар. комунизъм, които биват използвани, но в крайна сметка се оказват ненужни. За руските хибридни операции в България са важни онези млади хора, които биха могли да се запалят по идеи за някакво славянско и православно братство, пещерен национализъм и антизападни мантри. Затова не бива да оставяме политическото поле на патриотизма в ръцете на хора с хибридни свързаности. Да не говорим, че голяма част от иконите на българското Възраждане и борба за освобождение са се отнасяли меко казано критично към имперска Русия още тогава.

Иначе в самата кампания кремълската дезинформация е свързана предимно с руската ваксина. В момента обаче самата Русия преминава през много тежък социален и икономически период, резултат от политиката на вътрешнополитически репресии и противопоставяне със Запада в последните години. Руският народ не заслужава това постоянно изоставане в развитието си - заради нечии амбиции за величие.

Какво трябва да се промени в политиката на България към Северна Македония?

Това е страна, която обичаме, за чието държавно укрепване, атлантическа и европейска перспектива сме направили безброй жестове. За съжаление, Република Северна Македония се държи така, все едно нас ще ни приемат в Европейския съюз, а не тях. Наместо да водят диалог, го блокираха напълно и явно стратегията им е да разчитат на някакъв външен натиск върху България. Това е грешка, която не отчита нито политическите реалности, нито геополитическата тежест на България, нито правилата на ЕС, нито степента на консолидация в българското общество.

Със сигурност обаче ние също ще трябва да направим преглед на позициите си и ако е необходимо, да изчистим някои неясни или недокрай разбираеми за нашите съюзници детайли. Република Северна Македония трябва да започне преговори за присъединяване, в същия момент България не иска нищо непостижимо или необичайно. Диалогът трябва да се изчисти от емоционалните си компоненти и да стане изключително рационален. Иначе, както каза и премиерът Борисов, бъдещите поколения няма да ни простят пропуснатите възможности.

Парламентарни избори 2021

Платена публикация. Купуването и продаването на гласове е престъпление.