25.01.2014
Ирина Славинска

„Украинска правда. Життя“ представя записа от разговора на Ирина Славинска с писателя Юрий Андрухович по повод последните събития

– Обажда се Ирина Славинска от Громадске радио.

– И сме в ефир...

– Не съвсем. Гласът, който чувате зад кадър, е на Юрий Андрухович. Срещнахме го, докато той беше влязъл да се стопли в едно от кафенетата на Хрешчатик. Първият и доста тъп въпрос е: какво правите тук? Излезли сте да се разходите по вечерния, зимен и студен Хрешчатик?

– Реших да наруша законодателството на Украйна и да се присъединя към масовите протести. Това е. Страшно интересно нещо е да участваш в масови протести. От една страна си съучастник в толкова голямо престъпление, което според днешната власт е държавно престъпление, а от друга, което ми харесва, участваш в едно историческо събитие, което едновременно с това е и колективно произведение на изкуството.

– Последните няколко дена в социалните мрежи се разпространява писмо от ваше име, което се превежда на много езици и в него се обръщате към световната общественост. За какво става дума в него и защо трябваше да го напишете и разпространите?

– Не, не, не стигам чак толкова далече, не е до световната общественост, а до чуждестранни приятели. Преди всичко става дума за журналисти и редактори, по-точно за редактори в медии. След промяната на ситуацията у нас миналата неделя, попаднах в ситуация, в която ежедневно получаваш десетки писма в електронната си поща от различни редактори, журналисти и така нататък, които искат интервю или просто статия, есе, молят те да разкажеш какво става у нас, какво става с Украйна. Защо се появиха смъртни случаи, защо някакви десни радикали са обърнали характера на мирните протести и т.н., и т.н.
Известно време не знаех какво да правя и физически не бях в състояние да отговоря на всяко едно от запитванията и реших да напиша един универсален текст, който мога просто да изпратя на всеки, ако получа поредното запитване.
Паралелно с това се появи идеята на София Андрухович и Андрий Бондар да направят нещо като преводаческа платформа, да съберат хора на добра воля, хора, които владеят езици и искат доброволно, безплатно, безвъзмездно да работят за Украйна, за бъдещето й и достойните за вниманието на световната публика текстове, материали, които се появяват у нас на украински или руски език, възможно най-бързо да бъдат превеждани на поне няколко световни езика. Да се изпращат на всеки, на който може – на познати, на приятели, тоест да се обяснява на хората, да им се говори за нас през цялото време.
Около половин час преди това ми се случи следното: обажда ми се Ребека Хармс, която воюва за нас в Европарламента, за Украйна и оглавява Групата на зелените. Според мене, тя най-добре от европейския политикум разбира сегашната ни ситуация. Звъни ми Ребека и казва с голяма горчивина: „Ужасно ще изпуснете информационната ситуация в Европа. Руското посолство вчера в Брюксел направи огромна пресконференция в представителството си, по време на която съобщиха, че Украйна е страшно далече от демокрацията, че не се управлява и че е хаотична, че в Украйна са възможни демократични промени едва след като те станат в Русия; един вид – моля ви, дами и господа, вижте Русия и й позволете да регулира всички украински проблеми, защото Украйна е огромна заплаха за мира и стабилността в Европа, нали виждате как десните радикали вече са се заели за работа...“ и т.н., и т.н. Помислих си – защо да не напиша нещо на страница и половина, което веднага да бъде преведено на три, четири, пет езика, както и стана.

– Между другото, относно Русия. Според Вас действа ли тук руският сценарий, за който сега толкова много се говори? Доколко подобно разбиране на събитията в Киев е актуално сега? Наистина ли става дума за „ръката на Москва“, която ръководи нещо тук?

– Убеден съм, че тя присъства. Повод за съмнение е само това дали е от решаващо или от определящо значение. По-точно какъв е процентът. Няма съмнение, че това е една от любимите геополитически играчки на Путин. Той по всякакъв начин се опитва да задоволи някакви собствени, да ги наречем естетически, нужди. Естетиката му е изкривена, честно казано, тя е естетика на служител от спецчастите – това е човек, на чиито рожден ден му поднасят главата на журналистката Политковская и т.н. Затова мисля, че това е доста сериозен фактор, който абсолютно еднозначно влияе. Ще повторя, за мене въпросът е само доколко или дали изцяло е марионетка Янукович на московския творец или той все още е запазил някакво поле за самостоятелни решения, за самостоятелни действия.

– Тук идва въпросът: в кои събития по-точно се наблюдават признаците на „ръката на Москва“ според Вас?

– Преди всичко в ескалацията на насилието. За 22 години от независимостта на Украйна у нас се образува определена политическа култура, колкото и смешно да звучи това. Тази политическа култура е от всички страни – от страна на обикновено лошата власт и от страна на която и да е опозиция, която винаги се среща с проблеми, но всичко се развива по мирен път, нали? Не дай боже да се пролее кръв. Сега това се наруши. Мисля, че това е много, много значимо свидетелство. Нали не живеем изолирано, преживяваме определени моменти с изчезване на известни хора или на пребити хора. Не смятам, че организаторите на всички тези престъпления вярват в ефективността им. Мисля, че стават отново заради тази изкривена естетическа наслада. Зад всичко това, намирам, че абсолютно ясно се чете „ръката на Москва“.

– Последен въпрос: според вас какво следва? Има много възможни сценарии – продължаване на преговорите, които и без това сигурно се водят в кулоарите, плюс обещаното заседание на Върховната Рада във вторник, не се знае какви закони ще наприемат там. Освен това съществува прецедентът за излизане на регионалите от „Партията на регионите“ и освобождаването им от длъжност. Какви са вашите очаквания и/или прогнози за събитията, които ще се случат?

– Преди всичко ми се струва, че тази т.нар вертикал ще продължи да се разпада. Много важни са въстанията в регионите и нямам предвид „Партията на регионите“, която напускат отделни членове, а областите, административните единици на Украйна, в които хората престават да се страхуват и въобще преминават до някакви решителни протестни действия. Това е много сериозен психологически прелом, който не може да бъде спрян. Това наистина само ще расте и с всеки час ще прави все по-големи и по-големи проблеми на хората, които все още са на власт в Украйна. От друга страна, ако Майданът продължи (а мисля, че той сега има добър тонус и е в добро настроение) не само да удържа завзетите позиции, но и да се разширява, имам предвид не само териториално, но и да се разширява сред привържениците си, сред хорските души, да се разширява на метално ниво, това ще означава, че ще стигнем до момента, в който дори на Янукович ще му стане ясно, че трябва да капитулира. Той още не го е разбрал, защото все още е доста далече от реалността и е възможно, когато го усети на първо време, да не успее да го разбере.
Във всеки случай, когато реши да капитулира, трябва да има вариант за самолет. Можем да се пазарим само за това дали да му дадем самолет да спаси живота си и този на някои от най-близките му хора или да отиде на съд, евентуално на съд в Хага. Доколкото съм запознат, сега се извършва колосална работа за събирането на факти, доказателства за това колко престъпления срещу човечеството са направени от режима на територията на страната ни. В такъв случай съдбата на Милошевич може да му се стори дори щастлива.

Превод от украински: Райна Камберова

Снимка: Владислав Христов

Още по темата

25/01/2014

Анализи

Писателят Юрий Андрухович: Ескадрони на смъртта изтезават демонстранти