Писателят Юрий Андрухович: Ескадрони на смъртта изтезават демонстранти

Юрий Андрухович 25 януари 2014 в 16:52 11286 7

Юрий Андрухович
Юрий Андрухович

Скъпи приятели,

и преди всичко чуждестранни журналисти и редактори,

Тези дни получавам от вас много запитвания с молба да опиша актуалната ситуация в Киев и въобще в Украйна, да дам оценката си за това, което става и да направя прогноза поне за най-близкото бъдеще. Понеже просто физически не мога да напиша за всяко едно от списанията ви отделна аналитична статия, реших да приготвя това кратко обръщение, което можете да използувате в зависимост от вашите нужди.

Най-важните неща, които трябва да кажа, са следните.

За по-малко от четири години от своето управление режимът на г-н Янукович доведе страната и обществото до крайно напрежение. Още по-лошо – той сам се вкара в безизходица, в която трябва да се задържи на власт вечно и на всяка цена. В противен случай ще понесе сурова наказателна отговорност. Мащабите на кражбите и узурпацията превишават всички представи за човешка алчност.

Единственият отговор, който повече от два месеца режимът може да даде на мирните протестиращи, е насилие, при това засилващото се и „комбинирано“: атаките на полицейските спецотряди на Майдана се съчетават с индивидуални преследвания на опозиционни активисти и обикновени участници в протестните акции (следене, пребиване, подпалване на коли, къщи, нахлуване в жилища, арести, съдебни процеси на конвейер). Ключовата дума е сплашване. Но понеже то не работи и протестите стават все по-масови, властта предприема все по-сурови репресии.

Необходимата за репресиите „Законодателната база“ беше създадена на 16 януари, когато зависими от президента депутати, нарушавайки по всички възможни начини регламента, процедурата за гласуване и Конституцията, с вдигане на ръка (!) в течение на няколко минути (!) гласуваха редица изменения в законодателството, които реално въвеждат диктатура и извънредно положение в страната без да се обявява официално последното. Например в моя случай, докато пиша и разпространявам тези редове, автоматично нарушавам няколко члена на Наказателния кодекс, защото „клеветя“, „разпалвам“ и т.н.

Накратко, ако тези „закони“ се признаят, може да се смята, че в Украйна е забранено всичко, което не е позволено от властта. Властта пък позволява само едно – да й се подчиняваме.

За да изрази своето несъгласие с тези „закони“, украинското общество на 19 януари за пореден път масово излезе на улицата, за да защити бъдещето си.

Днес в телевизионните новини от Киев можете да видите протестиращи с разни видове шлемове и маски на лицата, понякога с дървени палки в ръце. Не вярвайте, че това са някакви „екстремисти“, „провокатори“ или „десни радикали“. И аз, и приятелите ми излизаме на манифестации с подобна екипировка. В този смисъл аз, жена ми, дъщеря ми, приятелите ми – всички сме „екстремисти“. Нямаме друг изход – ние защитаваме живота и здравето си и тези на нашите близки. По нас стрелят бойци от полицейските спецотряди, техните снайперисти убиват приятелите ни. Количеството на протестиращите, убити само в правителствения квартал през последните две денонощия, достигна 5-7 души. Количеството на безследно изчезналите в цял Киев достигна няколко десетки души.

Ние не можем да спрем протестите, защото това би означавало, че сме съгласни да живеем в страна, която прилича на доживотен затвор. Младото поколение украинци, които израснаха и се оформиха в постсъветско време, органично не приема никаква диктатура. Ако диктатурата победи, Европа ще бъде принудена да се съобразява с перспективата да има една Северна Корея на източната си граница и според различни оценки – от 5 до 10 милиона бежанци. Не искам да ви плаша.
Нашата революция е революция на младите. Властта води необявената си война преди всичко срещу тях. С настъпването на нощта в Киев започват да се предвижват неизвестни групи „в цивилни дрехи“, които хващат предимно млади хора, особено такива със символите на Майдана и Евросъюза. Отвличат ги, карат ги в гората, където ги събличат и изтезават при жесток студ. Странно, но жертви на подобни отвличания са най-често млади артисти – актьори, художници, поети. Създава се впечатление, че в страната са нахлули някакви „ескадрони на смъртта“, които имат за цел да унищожат всичко най-добро.
Още един характерен детайл: в болниците на Киев полицията прави засади на ранените протестиращи, залавя ги там и (повтарям – ранени!) ги откарва за разпити в неизвестна посока. Дори случайни минувачи, закачени от парче полицейска пластмасова граната, избягват да ходят в болниците заради тази опасност. Лекарите си измиват ръцете като предават пациентите на т. нар. „правозащитни органи“.

Изводът е следният: в Украйна масово се извършват престъпления срещу човечеството, отговорността за които лежи върху сегашната власт. Ако в тази ситуация наистина има някакви екстремисти, то това са представителите на висшето ръководство на страната.

Сега на вашите най-трудни за мене въпроси – не знам какво ще стане оттук-нататък, също както не знам какво можете да направите за нас. Можете обаче при възможност да разпространявате моето обръщение. Освен това – съчувствайте ни. Мислете за нас. Ние въпреки всичко ще победим, колкото и да издевателстват над нас. Днес без преувеличение украинският народ отстоява със собствената си кръв европейските ценности на свободно и справедливо общество. Много се надявам, че ще оцените това.

Превод от украински: Райна Камберова
Снимка: Владислав Христов

.......................................


Юрий Андрухович е украински поет, романист, есеист, преводач и музикант, който вече почти три десетилетия стоварва върху главите на читателите от цял свят саркастичната си, апокалиптична и карнавална проза и сюрреалистичните си стряскащи стихове. Роден на 13 март 1960 в Ивано-Франкивск, той е един от малцината днешни хора на словото, чиито литературни турнета пред пръскащи се по шевове зали приличат на концерти на рок-група. Бунтар, превърнал се в законодател, канонизиран богоборец, Андрухович започва кариерата си през 1985, когато заедно с други двама млади поети – Виктор Неборак и Олександър Ирванец, създават концептуалната група за литература и музика „Бу-Ба-Бу”. Тази литературно-музикална карнавалност се оказва особено адекватна в условията на рушещата се Съветска империя. От 1989 до 1991 той живее в Москва и учи в Литературния институт „Максим Горки”. Вече е публикувал стихосбирките си „Небе и градски площади” (1985), „Центърът на града” (1989) и сборника с разкази „Вляво, където е сърцето” (1989). Следват „Екзотични птици и растения” (1991) и „Екзотични птици и растения” с приложение „Индия” (1997). От 1991 Андрухович е един от редакторите на литературно-културологичното списание „Четвер”, редовно сътрудничи и на други големи литературни списания на Украйна. Големият пробив на Андрухович идва през 1993 с романа „Московиада” (българско издание „Парадокс”, 2009), който превръща автора си не само в институция в родната му Украйна, но и в лицето на новата украинска литература пред света и вече в истински литературен Патриарх. В „Московиада” авторът изтъкава гротескно пано от реалност и илюзия, от автобиографични мотиви за студентския му период през 1989-1991 и иронични откровения за духа на времето. В разказа си за един ден в Москва на младия украински поет Ото фон Ф., Андрухович улавя пулса на една умираща империя. Кошмарно-водевилните приключения на главния герой в съветската столица са не само щрихи от животописа на самия Андрухович, но и огледало на сюрреалистичната действителност на прехода, все още управлявана от „веселата фирма КГБ”. Андрухович е автор на още няколко романа, последният от които е литературната мистификация „Тайна”, съставена от (вероятно фиктивни) интервюта. Той е редактор на Енциклопедия на съвременната украинска литература, съавтор заедно с полския писател Анджей Сташук на сборника с есета „Моята Европа” (2000, 2001), преводач на украински на Шекспир, Керуак и американските поети от бийт-поколението, както и на Рилке, Б. Пастернак и О. Манделщам. Автор на един музикален албум („Андрухоид”) и на множество текстове на песни. Негови произведения са превеждани на всички европейски езици. Той е носител на престижните: Хердерова награда за литература, Австрия (2001); Награда за мир „Ерих Мария Ремарк” (2005); Литературна награда на Лайпцигския панаир на книгата за европейско разбирателство (2006); Литературна награда на Централна Европа „Ангелус” за романа му „Дванайсетте обръча” (2006) и наградата „Антонович” за изключителен принос към украинската литература

 

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови

    Още от Анализи

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

     
    X

    Николай Стайков: Борисов и Пеевски преместиха парламента от страх от журналистите