Съдът на ЕС окончателно потвърди наложената на 'Гугъл' глоба от 4,1 млрд. евро заради 'Андроид'

Съдът на Европейския съюз окончателно потвърди глобата от 4,1 млрд. евро (4,7 млрд. долара), наложена на американската технологична компания „Гугъл“ (Google) за злоупотреба с господстващо положение чрез операционната система „Андроид“ (Android). Върховната съдебна инстанция на ЕС отхвърли жалбата на „Гугъл“ и компанията майка „Алфабет“ (Alphabet) срещу решението на Общия съд, с което беше потвърдена санкцията, наложена от Европейската комисия през 2018 г., стана ясно от официално прессъобщение, цитирано от БТА.

През 2018 г. ЕК наложи глоба на „Гугъл“, след като установи, че американската компания е предоставяла неправомерно предимство на собствената си търсачката „Гугъл сърч“ (Google Search) и браузъра „Хром“ (Chrome) чрез условия за предварителното им инсталиране на мобилни устройства с операционната система „Андроид“ и чрез други договорни практики.

Решението е окончателно и правно обвързващо и представлява значителна победа за ЕК в продължилата години съдебна битка с американския технологичен гигант.

ЕК наложи санкцията, след като установи, че „Гугъл“ е използвала господстващото положение на „Андроид“, за да затвърди доминиращата позиция на своята интернет търсачка и други услуги. Компанията оспорваше решението пред европейските съдилища, но след днешното произнасяне възможностите за по-нататъшно обжалване са изчерпани.

През 2022 г. Общият съд потвърди по същество констатациите на ЕК, но отмени част от решението, свързано с определени споразумения за подялба на приходите между „Гугъл“ и производителите на устройствата. В резултат глобата беше намалена от първоначалните 4,34 милиарда евро на 4 125 000 000 евро.

С окончателното си решение днес Съдът на ЕС приема, че Общият съд правилно е преценил антиконкурентните последици от практиките на „Гугъл“, включително условията за предварително инсталиране на приложенията и споразуменията, целящи да предотвратят използването на несъвместими версии на „Андроид“. Според съда тези практики са ограничили конкуренцията и са укрепили господстващото положение на компанията.

Съдът също така потвърждава, че преизчисленият размер на санкцията е законосъобразен и че в хода на производството са били спазени процесуалните права на „Гугъл“ и „Алфабет“.

Съдебното решение представлява сериозен удар за бизнес модела, върху който „Гугъл“ изгради екосистемата „Андроид". Операционната система се предоставя безплатно на производителите на смартфони, но срещу договорни условия, които според ЕК са ограничавали конкуренцията и са затвърждавали господстващото положение на търсачката на компанията.

Именно тези договорни практики доведоха през 2018 г. до рекордната за онзи момент глоба, след като комисията установи три отделни нарушения на правилата за конкуренция. С окончателното решение на Съда на ЕС санкцията беше потвърдена, което открива възможност и за последващи искове за обезщетение от компании, които твърдят, че са били засегнати от практиките на „Гугъл“, коментира Блумбърг.

От „Гугъл“ заявиха пред агенцията, че съдебното решение „не отчита значителните ни инвестиции, насочени към това Android да остане отворен, съвместим и безплатен“. Компанията подчертава, че още през 2018 г. е променила договорите си, за да се съобрази с изискванията на Европейската комисия, и ще продължи да инвестира в развитието на платформата и в подкрепа на потребителите, партньорите и разработчиците.

Организацията „ФеърСърч“ (FairSearch), която подаде първоначалната жалба срещу „Гугъл“ пред ЕК през 2013 г., определи решението като „важна победа в най-висшия съд на Европа срещу антиконкурентното поведение на „Гугъл“ на мобилните пазари“.

Американската компания остава обект на няколко други антитръстови разследвания на Европейската комисия. През 2025 г. Брюксел наложи на компанията глоба от 2,95 млрд. евро за антиконкурентни практики на пазара на рекламни технологии.

Макар прилагането на антитръстовото законодателство да продължава да бъде основен инструмент на ЕК, през последните години регулаторът все по-активно използва и разпоредбите на Акта за цифровите пазари (Digital Markets Act – DMA). В рамките на този режим Комисията проверява дали големите технологични компании, сред които „Гугъл“, „Епъл" (Apple) и „Мета" (Meta), спазват новите правила за конкуренция и равнопоставен достъп до цифровите пазари.