Нова AI гигафабрика в България: какво би било нейното значение за нас и региона

България обмисля изграждането на втори голям център за изкуствен интелект (AI гигафабрика). Центърът би използвал над 100 000 специализирани компютърни чипове (GPU), които помагат на AI да се обучава, и ще има нужда от много електричество с висока мощност. Правителството е разговаряло за съвместна работа с Европейската комисия и IBM за изграждането на този проект. Гигафабриката ще е втора след планирания проект BRAIN++ в София Тех Парк, чието строителство трябва да започне през 2026 г.

Помолихме Теодор Жеков, български специалист по AI, който работи в Ню Йорк, да обясни какво може да означава това. Той е работил по проекти за AI в САЩ и сподели какво може да направи България, за да осигури успеха на AI гигафабриката.

Неговата основна теза е проста: гигафабриката ще увеличи скоростта на прогреса в България и региона. Ако хората в България имат достъп до мощни местни компютри, няма да чакат ресурси от чужбина. Това означава по-бързи тестове на идеи, по-ранно изграждане на продукти и по-динамични изследвания.

За да успее проектът, първо трябва да се извършат няколко основни неща. Нужен е ясен план кога и как обектът ще се включи към електрическата мрежа. Добре е излишната топлина от компютрите да се използва за отопление на близки сгради, когато е възможно. Трябва и много надежден интернет с два отделни маршрута, така че ако единият спре, другият да продължи да работи.

От първия ден правилата трябва да пазят личните данни и да правят системите сигурни. Служителите на гигафабриката трябва редовно да проверяват моделите си, да отстраняват проблеми и да се стремят да работят с чиста енергия 24/7, като споделят резултатите си и партнират заедно с правителството.

Достъпът до технологията трябва да е справедлив за всички бизнеси и университети нуждаещи се от него. Ако се използват публични средства, центърът не бива да е запазен само за няколко големи компании. Цените трябва да са публични, времената за изчакване кратки, а част от компютърния ресурс запазен за нови бизнеси и университети.

Финансирането най-вероятно ще е чрез средства на ЕС и България, плюс частни инвестиции от бизнеси като IBM. Проектът трябва да расте на стъпки: първо да се включи началната част, да се види реалното търсене от бизнеса, и след това да се добавя още капацитет.

Разбира се такив проект има и рискове. Чиповете за AI са трудни за набавяне, правилата за внос могат да се променят, а осигуряването на достатъчно електричество е сложно. С тези рискове можем да се справим чрез покупки на чипове от повече от един доставчик, тясно сътрудничество с европейски програми, ранни разговори с местните общности за водата, шума и оползотворяването на топлината, както и създаване на обучения, за да получат местните хора добри работни места там.

Ако всичко върви добре, до края на 2028 г. първият етап ще работи, BRAIN++ ще помага на новите потребители, ще има редица български научни групи които ще обучават модели на AI, а над 200 стартъпа в Югоизточна Европа ще могат да правят сериозна работа по AI, без да напускат региона. Времето за чакане ще бъде в часове, а не в седмици, а публичен уеб сайт ще показва колко време отива за малки компании и какъв дял от енергията е чист.

Следете новините ни в GoogleNews