Знаят ли депутатите, че рибите не изпиват водата

Тачо Пашов Последна промяна на 19 юни 2015 в 09:45 1498 0

Пленарна зала, Народно събрание

Снимка БГНЕС/Гергана Костадинова

Перипетите на българското рибовъдство и акавакултура изглежда са всеобхватни и нескончаеми. Въпреки работата по тяхното премахване те имат невероятната способност да се умножават.

През последните няколко години едно недоглеждане на законодателя докара много главоболия на регистрираните рибовъди. В желанието си да освободи дейността "аквакултура" от такси по разрешителните по чл. 44 (за водовземане) и чл. 46 (за водоползване) от Закона за водите законодателят оставя малка неразбория.

За какво става дума? В чл. 194, ал. 7 пише, че регистрираните по член 46, който се отнася за "водоползване с цел аквакултури", се освободждават от такса "водовземане" (която касае член 44, който обаче не е включен).

Именно тази игра на думи и "недоглеждане" при упоменаването само на чл. 46 даде възможност на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), в лицето на басейновите дирекции, да тълкува закона и да започне едно своеволие по таксуване на регистрираните по чл. 44 рибопроизводители. Това ги принуди да обжалват наложените такси, което ангажира още повече ресурса и времето им.

Почти всички решения на съда са в полза на рибовъдите и се отхвърлят исканите от басейновите дирекции такси като незаконни. Едно малко недоглеждане в закона, което докара толкова нерви на производителите.

В допълнение на горното може да се каже какво недоумение буди размерът на самата такса, определен от Министерския съвет по предложение на Министерството на земеделието и храните. Той съперничи на този на използваната вода за поливане. Всеизвестен факт е, че рибата използва водата като среда за живот и не я изпива. След използването ù в повечето случаи водата се връща обратно във водоизточника и реално не се отнема. Тук има и друг въпрос: след като операторите са заплатили водата, означава ли, че я притежават? Могат ли в такъв случай да я продават на трети лица или пък обратно на държавата, както става с минералната?

Вместо да изчисти закона, през последните месеци Парламентът продължава да създава нови неуредици. В гласувания на първо четене в пленарна зала Закон за изменение и допълнение на Закона за водите се предвижда „такса замърсяване от аквакултурна дейност”. Същата е предвидено да се плаща с критерии „на тон произведена продукция за годината”. Промяната е вмъкната, без дори да се допитат до бранша за възможните последици, които ще са още по-сив сектор. Така записан текстът означава, че контролиращият орган ще започне да събира такси независимо от това дали замърсяваш. Важното е, че произвеждаш.

В случай на замърсяване (сега законът е предвидил такса в зависимост от доказаното замърсяване и степента му, което е по-адекватното решение) замърсителят влиза в процедура на "заустване на отпадни води" с ясна нормативна база. Рибовъдите извършват и самоконтрол (наред с държавния) и до момента няма доказано официално замърсяване.

Още повече, че аквакултурата включва и отглеждане на миди, планктон, водорасли и др. за които не само не се използва фураж, но и доказано се пречиства водата. Как тогава те ще бъдат таксувани?

Още един препъни камък е доказването на произведеното количество риба. Според други закони ако закупиш 1 кг. риба и я отгледаш до 10 кг. ти си произвел 9 кг., но си отгледал 10. За този един килограм някой друг трябва да е платил таксата. А ако това са тонове? Любопитно е как в едно 1000 дка рибно стопанство, което по технология не изпуска водата и не улавя всичката риба, ще се докаже "годишно произведената риба"? Дали тя ще се приравни към продадената за периода риба? От кой орган ще се използват данни за производство – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултура, Българска агенция по безопасност на храните или от финансовите документи? Сделка по продажба може да има и без рибата да е напускала стопанството. Ако се окаже, че през годините съм надплатил таксите, дали в края на цикъла на отглеждане и уточняване на количеството продукция държавата ще възстановява надвзети пари? Ако продавам рибите си на бройка, както е при ларвите /няколко дневни рибки/ или трофейните риби, как ще бъда таксуван?

Как ще се таксуват лицата, отглеждащи водни организми чрез рециркулиране на водата? Т.е. използване на една и съща вода след нейното пречистване. Доказано е, че в зависимост от използваните фуражи, начина на отглеждане и др. дори и едни и същи видове риби повлияват околната среда по различен начин. Как тогава ще се таксуват еднакво?

Последно, но не по значение, се питаме дали ще плащаме и зимните загуби? През зимните месеци поради ниските температури повечето водни организми и рибите изпадат в летаргия. Т.е. не се хранят и започват да губят тегло, понякога до 30-40%. Ако през ноември съм складирал 10 тона, през март, когато се продават, те вече са 6-7 тона. Ами ако закриляните от МОСВ рибоядни птици унищожат рибите през зимата, дали ще си получим таксите обратно и кой ще компенсира загубата?

Можем да се задават още въпроси и да се изтъкват доводи за несъстоятелността на подобна такса, но смятам че това е достатъчно.

Напълно в духа на закона и справедливостта сме съгласни с тезата че замърсителят трябва да плаща, но нека това да става след доказано замърсяване, и то в зависимост от степента на замърсяване. Нека не обръщаме нещата на "производителят трябва да плаща” , както изглежда философията при подобно формулиране на текстовете от закона.

Надяваме се преди окончателното гласуване депутатите да осъзнаят, че са били подведени и да премахнат подобна врата за чиновнически натиск на редовните производители и увеличаване на сивия сектор. Нека плаща замърсителят, а не производителят.

Всичко горе описано би могло да се смята за случайност, но съчетано с последните събития по проекта „Провеждане на програма за проучвателен мониторинг за оценка на натиска и въздействието на рибовъдството върху повърхностните водни тела и аквакултурата на програма от мерки в План за управление на речните басейни в Источнобеломорския район“ - Пловдив може и да се тълкува като атака срещу родното рибовъдство.

Той има за цел да докаже колко е замърсяването при аквапроизводството.

На пръв поглед и тук прави впечатление отсъствието на заинтересованите лица (рибовъдите) в дългите списъци на партньори и други. Проектът изглежда целенасочен, доказващ степента на вината, без първо да е доказана такава. В духа на прозрачност би трябвало да се представят обектите за изследване, показателите които ще се обследват и вероятно методологията на работа. Защо като партньори са включени организации, които получават външно финансиране и вероятно имат интерес да спрат родното производство? Как ще се гарантира прозрачност и обективност при така създадените формат и поставени цели? Периодът от една година дали ще е достатъчен за определяне динамиката на процесите, или ще покаже само моментното състояние на водните тела? За формирането на толкова важни изводи, които могат генерално да прекроят рибовъдството у нас няма ли да е нужна повече информация във времето? Как ще се определи количеството риба в обследваните обекти, за да се интерпретират получените резултати и да се направят достоверни изводи и заключения? Ами ако годината е дъждовна, като 2014 г., с висок водообмен, как това ще повлияе на изследването? Ами ако е прекалено суха? Защо за целите не се използват данни от самоконтрола на рибовъдите, извършван ежегодно в акредитирани лаборатории и заплатен от самите тях? Данните на лабораториите на БАБХ не са ли достатъчно надеждни или целта е просто харчене на пари, за да се открие "топлата вода"?

Това е един, на пръв поглед, малък проект с големи цели, който поражда много въпроси, които безпокоят рибовъдите, но те вероятно ще останат без отговор.

Авторът е председател на Националната асоциация на рибопроизводителите