Военният министър: Америка сменя интересите си

Голямата политика се променя коренно. САЩ сменят интересите си. Приоритетите им вече са към т. нар. Широк Близък изток и Тихоокеанския район.

Белези за това има от няколко месеца. За пръв път обаче тази нова линия бе сведена до българските военни като официален анализ на променената обстановка в света. Направи го военният министър Аню Ангелов на състоялата се в събота и неделя в Централния военен клуб Научна конференция по въпросите на колективната сигурност и отбраната.

В новата стратегия на национална сигурност на САЩ фокусът е променен. Интересите на Вашингтон се променят в посока към Тихоокеанския регион и т. нар. Широк Близък изток, заяви военния министър в изказването си, акцентирайки на нарастването на потенциала на държавите от тези региони.

Кои са приоритетите на България в този променен свят? Те са три на брой. Съобщи ги зам.-външният министър Димитър Цанчев: Западните Балкани, Черноморския регион и Близкия изток заедно със Северна Африка.

Какъв обаче е потенциалът ни да действаме по тях? Военният министър описа 2 възможни заблуди, по които може да тръгне политиката ни във военната сфера. Според Ангелов първият риск е да тръгнем по пътя на многохилядна армия, която да е в състояние сама да реагира на предизвикателства. Според него този подход е изживял времето си и може да служи само като успокоение за носталгично настроени към отминалите времена хора.

Но друга, "не по-малко опасна заблуда" е тезата, че може да имаме армия със символични отбранителни възможности, смята министърът.

Ето и краткото интервю, което журналистът от БНР Николай Кръстев направи с министър Ангелов по време на дискусията:

- Г-н министър, Вие говорите за смяната на подходите за анализирането на новата геополитическа ситуация. Какво трябва да означава това за България?

- Трябва да отчитаме съвкупността от национални интереси, които имат отделните международни фактори, включително и държавите-членки на НАТО. Оценяваме тези национални интереси и ги зачитаме, което често пъти не е било подход при оценката на геостратегическата среда. Винаги сме изхождали от нашия си национален интерес. В случая трябва да отчитаме и от тази гледна точка е и промяната на фокуса на външната политика на САЩ по отношение на техния национален интерес. Второто нещо, което според мен е важно да се каже, е да се разглежда геостратегическата среда с нейните реални параметри, когато говорим за рискове, заплахи и предизвикателства. Да не залагаме в тази оценка неща, които са повече носталгия, повече сенки от миналото, отколкото реалистична заплаха или реалистичен риск днес и утре.

- Говорейки за Балканите, за Черноморския регион, как виждате българската роля и българската оценка на процесите, които се развиват?

- Аз мисля, че сегашната геостратегическа среда е може би най-добрата в сравнение с 20, 25, 30 години, години на рязко политическо противопоставяне между държави от региона. Сега заплахите и рисковете за геостратегическата среда днес са енергийната зависимост, пътят на енергийните ресурси, свободата на придвижване в региона и, естествено, колкото се може по-бързо приобщаване на страните от Западните Балкани към Европейския съюз и към НАТО. А за Черноморския регион аз считам, че ние правим много по отношение на сигурността на Черноморския регион, имайки предвид много тясното сътрудничество, което имаме с Румъния и с Турция и поощряването на Украйна да участва активно в редица мероприятия на НАТО, включително и в операции на НАТО.

- Спокоен ли сте за онова, което става в региона на бивша Югославия - Косово, Босна и Херцеговина? България има там все пак военни мисии.
- В разговорите си със сръбския министър на отбраната, вече на два пъти, аз винаги съм казвал, че трябва да се спазват принципите на онова, което определя понятието „риъл политик” , това означава да оценяваш реалностите. Косово е една реалност вече, независимо че едностранно беше обявена като държава. Вече трябва да се седне на масата на преговорите и да се решават проблемите между Сърбия и Косово така, както би трябвало да се решават между две вече независими държави. Трудно е, не мога да кажа, че е лесно на сръбското ръководство, но това виждам като един момент, който трябва да бъде център на вниманието. Дори предвиждаме сега на срещата на министрите на отбраната едно от заседанията да бъде посветено на обстановката в Косово и специално в Северено Косово.
- Там предстои референдум за независимост. Как вие гледате на този процес?
- Аз считам, че трябва да оставим и Сърбия да намери най-добрия подход. Трябва да съветваме и ръководството на Косово да може съвместно да се осигури свободно предвижване както на косовските сърби, така и на сърби от Република Сърбия в Северно Косово.

Още по темата

17/02/2012 Анализи

Прищина игнорира референдума на сърбите

17/02/2012 Анализи

Сърбите не искат да са част от независимо Косово

17/02/2012 Анализи

Само 69 сърби признаха Косово

16/01/2012 Анализи

Арабските революции през погледа на експерта

Следете новините ни в GoogleNews