Цифровизацията – триумфът на абсурда

Най-вероятно сте забелязали и сами, но колкото повече политиците по света се блъскат в гърдите и заявяват, че свободите на хората се увеличават, толкова повече в реалния живот се случва тъкмо обратното. Правата на обикновения човек, пък бил той и гражданин на Европейския съюз, Съединените американски щати или друга прехвалена демокрация, стават все по-малко, а ограниченията се множат. В тази посока се случва нещо положително единствено в редките случаи, когато желанията на обществото съвпадат с тези на политическите и икономически олигарси. Едва ли има по-добър пример за срастването между интересите на власт и пари на най-високо ниво, от прословутата цифровизация на телевизионния сигнал.

Сама по себе си цифровизацията хич не е лошо нещо. Тя става възможна благодарение на развитието на новите технологии и предлага на потребителите както някои безспорни предимства спрямо ефирния сигнал (по-високо качество на картината, безплатен достъп до по-голям брой канали), така и услуги от типа на телетекста, имащи твърде съмнителна стойност във века на информационните технологии.

Смущаващото обаче се появява тогава, когато страните членки на Международния телекомуникационен съюз не подновяват споразумението си, според което имат право на определен брой аналогови честоти и няма да се намесват в тези на другите държави. Този договор важи до юни 2015 година, като след това никоя аналогова честота не е защитена от смущения. На пръв поглед това е предупреждение към страните и операторите да имат предвид какво следва, но Европейският съюз решава, че трябва се намеси. Чрез свои препоръки (обвързани обаче с финансови санкции при неизпълнение) той побърза да накара страните членки да станат част от „модерното”.

Държавите са поставени пред дилемата или да цифровизират изцяло ефира си, или да плащат санкции. Едва ли обаче можем да обясним такъв императивен подход, ако се придържаме към широко прокламираните (поне на думи) в същия този Европейски съюз принципи на демокрацията и свободния избор. Единственият логичен мотив за подобна директива е много прост – от Брюксел защитават корпоративните интереси на компаниите, които произвеждат и продават модерни телевизионни приемници с вградени тунери за обработка на цифров сигнал или предлагат декодери. И практиката го доказва недвусмислено.

В страните, в които изключването на аналоговия и замяната му с цифров сигнал вече е станало, непосредствено преди промяната продажбите на нови LCD/LED телевизионни приемници, се е увеличило с десетки, а понякога и със стотици (например в Хърватия, която дори не е член на ЕС) проценти. Не трябва изобщо да се подвеждаме по упорито повтаряните от различни представители на институции, свързани с цифровизацията, мантри, че в България от промяната ще бъдат засегнати едва около 20% от населението, и то предимно живеещи в отдалечени и труднодостъпни региони. Според данни на компаниите, които са най-големи „играчи” на българския пазар с телевизионни приемници, продажбите им през миналата и особено през тази година бележат значителен ръст, защото не само „жертвите” на цифровизацията искат да подменят телевизорите си, но и много други хора, живеещи в големите градове и имащи достъп до кабелни и сателитни оператори. В условията на масирана мозъчна атака (основно чрез инструментите на широкомащабната рекламна кампания на цифровизацията), която индиректно ни убеждава, че телевизорите, неспособни да обработват цифров сигнал, са безвъзвратно остарели, едва ли е чудно, че стотици хиляди българи се насочват към магазините, за да се сдобият с по-модерен приемник.

Тоест, ако обобщим, много лесно можем да проумеем, защо Европейският съюз издава документ, който пряко влияе на повишението на печалбите на определен тип компании. А държавите или хората, които не искат да станат част от тази схема за облагодетелстване, биват или глобявани, или лишавани от едно от основните права на XXI век – достъпа до информация.

Някой би се възпротивил, че, за да се цифровизираме, не е нужно да си купуваме нов телевизор, а е достатъчно да се сдобием с декодер, но и в този случай интересите на определени компании прозират като бельо под официална рокля на чалгаджийка. Запитвали ли сте се защо „момчето от кутията”, което ни продъни ушите през последните няколко месеца, хитро отбягва някои въпроси, нищо, че уж е лице на разяснителна кампания? Защо, когато в един от многобройните недодялани рекламни клипове, му се налага да обясни дали декодерите са скъпи, той отговаря, че, ако имаме право на помощи за отопление, можем да получим и декодер безплатно?

Много просто. Защото, ако не ви дадат декодера безплатно (сиреч, ако не ви го платят другите данъкоплатци), трябва да се изръсите със съвсем не толкова скромна сума от порядъка на около 60 лева. А това е сериозна инвестиция, като имаме предвид, че от цифровизацията ще бъдат засегнати хора, които нямат средства, за да плащат дори месечния абонамент за сателитна или кабелна телевизия. И от всичко това печелят компаниите, които предлагат декодери.

В цялата схема има и още един печеливш. Вече споменатите сателитни и кабелни оператори също бележат значителен ръст на договорите си. Защото, след като така или иначе им се налага да се бръкнат в джоба, хората предпочитат да гледат в пъти повече канали, вместо да се доверят на цифровата телевизия, която, въпреки вече споменатата досадна разяснителна кампания, май не стана ясна на почти никого.

Без да отричаме безспорните предимства на цифровизацията, в крайна сметка излиза, че един уж прогресивен ход на Европейския съюз е чисто и просто схема за източване на стотици милиони (а може би и милиарди) евро от редовите граждани на Стария континент и пренасочването им към дълбоките каси на няколко големи компании. А за откриването на подобни порочни схеми е достатъчно да се запитаме защо нещо ни се представя като задължително. Ако спазваме принципите на демокрацията, задължителни могат да бъдат само неща, които ни пречат да навредим по какъвто и да било начин на останалите членове на обществото. Е, как ще ви навреди, ако съседът ви гледа аналогова телевизия, питам аз? Всички неща, обявявани за задължителни без ясна обосновка, са добре замаскирани инструменти, чрез които от ръцете ви да бъдат изтръгнати част от вашите пари. Независимо колко благовидно са представени...

И тук вече абсурдът става пълен, защото стигаме и до две специфични особености на цифровизацията в българския й контекст (дори ако забравим за невероятно скъпата разяснителна кампания на промяната и съдебното дело в Брюксел заради ограничителните условия, които държавата ни създава при издаването на разрешения за цифровия радиочестотен спектър). На първо място, около 5% от територията на страната, на които живеят десетки хиляди пълноправни граждани на страната ни и на Европейския съюз, от полунощ няма да имат достъп до информация. Става въпрос за планински, отдалечени и гранични региони, чиито жители често няма откъде да си купят вестници, нито пък хващат български радиа. И разчитат единствено на телевизорите си, за да разбират какво става зад билата на близките баири. Ако това не е дискриминация, здраве му кажете...

И второ, в момента сайтът www.cifrovizacia.bg, който уж е предназначен да информира хората за предстоящите промени, не работи! Само няколко часа преди цифровизацията да стане факт. Да останеш не само без телевизия, но и без думи...

Още по темата

30/09/2013 България

След 60 г. аналоговата телевизия в страната окончателно спря

30/09/2013 България

Ресорният министър няма представа колко хора ще останат без ефирна телевизия

30/09/2013 България

Спират аналоговата телевизия в цялата страна

29/09/2013 България

Тази нощ спира аналоговата телевизия

Следете новините ни в GoogleNews