Само 69 сърби признаха Косово

Само 69 жители на Северно Косово са отговорили с „да“ на въпроса "Признавате ли институциите на властта на така наречената Република Косово?" на двудневния референдум, който се проведе на 14 и 15 февруари. Останалите 99,74% от участниците са гласували против властта на Прищина, сочат неокончателните данни. Крайните резултати се очакват на 19 февруари. Референдумът в доминираното от сърби Северно Косово мина при много висока избирателна активност. Близо 75 процента от имащите право на глас 35 500 сърби в Северно Косово излязоха пред избирателните урни в четирите сръбски общини в продължение на два дни. Резултатите от референдума не изненадаха никого. Те показаха, че сърбите не желаят да живеят в „така наречената“, според тях, държава Косово. Референдумът показа обаче и слабостта на сърбите от Косово , които са разделени по географски признак. Тези от северната част, която е съвсем близо до Сърбия искат съвсем естествено да останат част в своята страна, докато тези в централно и южно Косово нямат особено голямо пространство за маневриране в тази ситуация и трябва да съжителстват с местното албанско мнозинство. Белград още от лятото на 2011 г. заигра със сърбите от Северно Косово, насърчавайки ги да излязат по пътищата в тази част на най-младата балканска държава и да изградят барикади, с които да попречат на косовските албански митничари и гранични полицаи, придружавани от международните военни части, да установят контрол върху границата с централна Сърбия. Блокадите продължиха почти до началото на декември 2011 г., когато лично президентът на западната ни съседка Борис Тадич отправи призив към сърбите от Северно Косово да деблокират пътищата в тази част на страната и да позволят безпрепятственото предвижване на частите на КФОР. Залогът, както тогава, така и днес, е твърде голям за Белград. Вследствие на неправилно формулираните цели и задачи, Сърбия е на път за втори път да изгуби переспективата си за членство в ЕС. И през декември 2011, и сега през март 2012 г., нещата не са се променили почти никак. Заиграването на Белград със сърбите от Северно Косово роди в крайна сметка референдума , чийто резултат може да се окаже непреодолимо препятствие пред западната ни съседка по пътя й към ЕС. В очите на Запада – Брюксел и Вашингтон, Сърбия показа, че не може да контролира своите сънародници от северно Косово. Въпреки призивите на всички високопоставени политици от Белград, референдумът да не се провежда сега, избора на сърбите от Северно Косово не можа да бъде променен. Макар че Белград не го подкрепи, всъщност споделяше неговите дългосрочни цели и задачи. Формулата на властите на Белград за референдума , че е „добро решение”, но проведено в „лошо време” показва, че властите в западната ни съседка всъщност се готвят за подялбата на Косово. Дали сега ще стане, или някога напред във времето, само събитията и процесите в Западните Балкани ще покажат. Затова никак случайно не звучат думите на кмета на сръбската част на етнически разделения град Косовска Митровица Кръстимир Пантич, че „Очакваме международната общност да намали натиска и да приема факта, че сърбите не желаят албанските институции и за в бъдеще да се избегне всякаква сила срещу сърбите и решението за статута на южната сръбска област да се намери в преговори и постигане на компромис, а не чрез налагане на решение.” Колкото и сега да не иска Белград да бъде свързван с решението от референдума на сърбите от Северно Косово, един ден Сърбия да се възползва то неговите резултати и да поиска подялбата на Косово, както и тя да се нарича на дипломатически език. Но проблемът с референдума вече започва да сгъстява облаците над сърбите в северната част на Косово. Това си пролича, когато Кунвендима /парламента/ гласува много остра декларация, с която осъди провеждането на плебесцита. А това като цяло може да отвърже ръцете на Прищина в един момент да използва сила, за да постави в Северно Косово своите институции, което отново може да отвори балканската кутия на конфликтите. За Прищина, провеждането на референдума в Северно Косово, показа че територията на цялата страна изглежда не се контролира от властите и.   Николай Кръстев