Веригите смъкват по 100 кожи от гърба на българския производител

Последна промяна на 03 август 2012 в 11:41 16733 18

За да стигне българският производител до щандовете на големите вериги, трябва да им плати около 100 вида различни отстъпки
За да стигне българският производител до щандовете на големите вериги, трябва да им плати около 100 вида различни отстъпки

Сигурно много пъти сте се питали защо доматите в магазина имат вкус на пластмаса, защо в сиренето няма мляко, а в салама няма месо. Може би сте се питали защо марулите, които ядем, са от Холандия, а яйцата - от Полша. Може би сте се питали къде отиде българският вкус и сигурно сте се изкушили да теглите една на мързеливия, но алчен български производител, дето не стига, че почти нищо не произвежда, но и малкото продукция, която извади, я продава по-скъпо, отколкото ще дойде от Полша или Аржентина, заедно с транспортните разходи.

Често най-очевидните неща са невидими за очите. Толкова сме свикнали с тях, че се взираме в дреболии, за да открием скрит смисъл, а обяснението е съвсем просто.

Големите търговски вериги смъкват по 100 кожи от гърба на българския производител. До 100 вида стигат отстъпките, които той е принуден да направи, за да продава стоката си в тях. Благодарение на тези отстъпки големите вериги държат за година-две ниски цени, докато убият по-малките магазини в района. След това цените за клиентите скачат, а изкупните цени за производителите падат. Ако производителите не фалират, единственото им спасение е да пробутват разни съмнителни алхимични сурогати за сирене, салам или кашкавал. Ние хленчим, че храната не е като едно време, попържаме Европейския съюз, но ги купуваме, защото друг магазин в квартала вече няма. 

За изчезването на българския вкус и убийството на българското село не е виновен Европейският съюз. Виновна е глупостта на българския законодател, който от години създава и поощрява порочни практики, които всяка друга европейска страна смята за неприемливи.

Абсолютно невярно е, че няма какво да се направи. Едно дълго и предълго изследване прави анализ на сегашната практика на големите търговски вериги и заедно с това оценка на въздействието на законодателството при сегашното положение и ако се въведат промени в Закона за защита на конкуренцията. Направено е от Центъра за оценка на въздействието на законодателството (Центъра за РИА), който има за цел да изследва какво въздействие имат законите върху отношенията, които са предназначени да регулират. (Какво е РИА и какво е Оценка на въздействието на законодателството - вижте ТУК).

OFFNews.bg ще публикува в поредица статии по-голямата част (цялото е 190 стр.) от изследването на Центъра за РИА (ria.bg) за търговските вериги.

Надяваме се след това да възникне дискусия, от която да се разбере дали бъговете в законодателството ни по отношение на търговските вериги са плод само на глупост или са гарнирани със сериозна доза алчност. 

ОПИСАНИЕ НА ПРОБЛЕМА - ОСНОВНИ ФАКТИ

През последните десетилетия търговията на дребно с бързооборотни (хранителни и нехранителни) стоки в България и ЕС претърпява значителни промени в структурно отношение. Наблюдава се процес на консолидация на пазара – от силно фрагментиран, състоящ се от отделни независими магазини, до появата на нови формати на магазини и все по-интензивно навлизане на големи търговци на дребно, които привличат по-голямата част от потребителите. Този процес на консолидация е довел до появата на концентрация на големите икономически оператори - търговски вериги в целия сектор на търговия със стоки на дребно на ниво ЕС, която обхваща отделни или всички звена от производството и доставката до дистрибуцията и продажбата на крайния клиент. След присъединяването на България към ЕС този процес обхвана и нашата страна, като концентрацията доведе до бързо навлизане на пазара на изключително силни търговци на дребно, притежаващи значително по-голяма сила на пазара в сравнение с преобладаващо дребните български производители и доставчици.

Като резултат от този процес беше бързото придобиване от тези икономически оператори на сериозен пазарен дял в сектора на търговията на дребно, от една страна, което промени баланса в отношенията им с доставчиците/производителите. От друга страна, същите тези икономически оператори се позиционираха като най-значимото средство за достъп до крайните потребители. Като последица от възникването на тези две съвкупности от фактори беше появата на предимство и възможност на икономически силните контрагенти да определят и да налагат определени условия на пазара, които са в тяхна полза и които както доставчиците, така и крайните потребители са принудени да спазват. От доставчиците, най-често на бързооборотни стоки, се изисква твърдо определена търговска отстъпка при доставка на стоки, съчетана със задължението за правенето на многобройни, различни и разнообразни допълнителни/допълващи отстъпки, които според вида си са наричани такси, бонуси, премии, рабати, санкции, глоби, неустойки и други.

Благодарение на своята по-голяма икономическа сила тези икономически оператори могат да си позволят и да налагат понякога изключително ниски продажни цени. От една страна, това може да доведе до по-изгодни условия за крайните потребители. Това може да има положителен ефект и върху доставчиците/производителите, защото ги мотивира да намират варианти за оптимизация и подобряване на ефективността си на работа. От друга страна, обаче, прекалено големият натиск може да навреди на цялата верига, поради невъзможност на производителите и доставчиците да успеят да се преструктурират и бързо да оптимизират дейността си за да отговорят на новите изисквания. Безспорен факт е, че различен по сила и време натиск може да повлияе негативно на конкуренцията на пазара и да изтласка едни конкуренти за сметка на други, особено когато това са по-малки доставчици на пазара. В същия този контекст попадат и индикациите, че българските доставчици са третирани по различен начин в сравнение с чуждестранните, причината за което са централните споразумения на последните с търговските вериги, осигуряващи им по-добри търговски условия.

 EСТЕСТВО НА ПРОБЛЕМА

Действията на икономически силните контрагенти по веригата производител на суровини – преработвател – дистрибутор – търговец, каквито се явяват търговците на дребно, в съчетание с все по-нарастващия им пазарен дял, водят до значително намаление на средните приходи на доставчиците, респективно до неимоверно увеличаване на разходите за реализация на тяхната продукция на годишна база.

В същото време, специално в сектора на търговията на дребно с бързооборотни стоки, тенденцията е процентът на допълнителните отстъпки от доставчиците да се увеличава при новирането на техните договори за доставка, което в огромния брой от случаи става ежегодно, поради масовата практика отношенията на периодичните доставки на бързооборотни стоки да бъдат уреждани чрез индивидуални договори със срок на действие не по-дълъг от 1 година.

Идентифициран проблем е и забавянето на плащанията от страна на търговците към доставчици и производители, което носи допълнителна заплаха от фалит за последните, независимо от ефективността на техния бизнес модел. В ситуация на текуща финансова криза липсата на оборотен капитал може да предизвика фалити, дори и при ефективно работещи стопански субекти.

Допълнителните отстъпки, които доставчиците на бързооборотни стоки са задължени да правят са многобройни, разнообразни и разнородни. Според периодичността им те могат да бъдат класифицирани като еднократни и периодични (месечни и седмични), а според тяхната изначална определеност, като редовни (стандартни) и извънредни. В таблицата по-долу са представени неизчерпателно групите отстъпки по видове, според названията им циркулиращи в практиката в сектора на търговия на дребно в България в момента.

 Видове допълнителни/допълващи търговски отстъпки

Такси

1. такса входна

2. такса за регистрация на доставчика в системата на търговеца

3. такса за листване на продукти;

4. такса при първоначално сключване на договор;

5. такса участие в билбордове;

6. такса тв реклама;

7. такса брандиране;

8. такса „рожден ден"

9. такса "Юбилей"

10. такса за откриване на нов обект;

11. такса за "подкрепа за отварянето на нови магазини в България"

12. такса за новооткрит търговски обект

13. такса участие в рекламни брошури

14. такса продаване на място за допълнително излагане на продуктите в магазина

15. такса продажба на касова зона

16. такса „реконструкция на филиал (ремонт)"

17. такса за логистиката на веригата

18. такса за регистрация на артикул

19. такса за поддържане на асортимент

20. такса за мърчандайзинг

21. такса за пряка реклама

22. такса за непряка реклама

23. такса листване на нов продукт

24. такса свеж сервиз

25. такса за излагане на асортимента на регала

26. такса информационно обслужване

27. такса поддръжка на пазара

28. такса присъствие в списъка на доставчиците

29. такса за електронен обмен на документи

30. такса за експанзия на пазара

31. такса вътрешен билборд

32. такса външен билборд

33. логистична такса

34. такса бар код

35. такса фиксирана палетна зона

36. такса участие в промоция

37. такса рекламен вестник

Премии

1. премия мърчандайзинг

2. премия поддръжка на асортимент

3. премия лоялити

4. премия излагане на чело на гондола

5. премия организация на пазара

6. премия реклама

7. премия за достигнат оборот

 Други

1. участие в годишен календар,

2. наем на рекламен стелаж

3. наем рекламни пана

4. наем за билбордове

5. рабат

6. складов рабат

7. имидж реклама

Санкции

1. санкции при засичане на продукт в акция в друга верига

2. санкция ако друга верига излъчи по-ниска продажна цена на артикул

3. процентна компенсация за цена

4. парична глоба за цена

5. спиране на продукт от продажба

6. спиране на целият асортимент

7. санкция за неизпълнение на доставки

8. санкция за грешки в документацията

9. възстановяване от доставчика на всички санкции от контролните органи

10. парични обезщетения на клиенти при предявени претенции

11. санкция при неизпълнение в рекламен период

12. санкция при неизпълнение в регулярните доставки

13. санкция стока с отклонения

14. санкция щети от персонал на продавача

15. санкция изтегляне на стока

16. санкция лабораторен контрол на съответствието

 

Бонуси

1. бонус маркетинг

2. бонус оборот

3. бонус финансов

4. бонус мастър

5. бонус оборот фиксиран

6. бонус оборот плаващ

7. бонус за инвестирането от съответната група в България

8. бонус допълнителен

9. бонус прогресивен

10. Евро Бонус

11. Partnerbonus

12. Прогресивен Бонус

 

Други

1. рабат за активиране на оборота

2. компенсация за допълнителна обработка на действащи артикули

3. маркетингови подкрепи

4. радиоанонс във филиал

5. промоции

6. дегустации

7. презентации

8. комисионна - резултати на база годишен оборот

9. задължение за торби с лого на доставчика

10. комисионна - резултати на база месечен оборот

11. задължение за торби само с логото на веригата.

12. глоба за недостигнат оборот

13. премия за организация на пазара

14. регионална премия

15. отстъпка върху фактура

16. компенсация за обслужване/мърчандайзинг

17. компенсация брак

 

 

 

   

Обективно невъзможно е да бъдат представени в класифициран и изчерпателен ред всички видове отстъпки, поради тяхното голямо разнообразие, различните използвани наименования, реда по който те биват определяни и прилагани и начина по който те биват събирани. Горният списък показва, че понастоящем в различни комбинации, с различен интензитет, основание или наименование, в различна периодичност и с различна предвидимост, икономически силните оператори, каквито са търговците на дребно в сектора на търговията с бързооборотни стоки прилагат спрямо техните контрагенти – доставчици/производители близо 100 различни вида отстъпки, които са допълващи към основната търговска отстъпка, които неизбежно формират допълнителни разходи за последните.

--------------

Част I: Веригите смъкват по 100 кожи от гърба на българския производител

 Част II: Плюсовете и минусите от търговските вериги

Част III: Защо стоките в магазина стават все по-некачествени

Част IV: Как другите страни регулират търговските вериги

Какво е „Оценка на въздействието на законодателството“

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

27.08 2013 в 16:23

Така както казваш очевидна истина : "субсидиите отиват в джоба на малцина производители за Бентлита и имоти на Ривиерата – най- вече за зърнопроизводителите и не стигат до малките и средни производители."
Така говориш и пълни глупости!!!
Кое му е пазарното това да купуваш вносна продукция , която е вече по-евтина от българската с 20% от ДДС, и след това да извиваш ръцете на нашите производители да достигнат тази цена , ако искат да продават при теб. Или не си чувал, че когато български производител си купи месо от вносител , който не си внася ДДС-то - държавата си прибира ДДС-то от производителя - не от вносителя... Същото обаче не важи за веригите , чиито лобита са на държавно ниво и , когато им се състави акт за неплатено ДДС се извървят посланици да решават проблема...И това е само част от гнусната политика на веригите, просто ще си губим взаимно времето да ги разнищваме в детайл!

13.12 2012 в 20:11

А я питайте Благо Джиев какво мисли за големите вериги.......

03.12 2012 в 22:31

точен анализ на нещата ама какво от това, кучето си лае кервана си върви

27.11 2012 в 10:05

Съжалявм, но това е един от митовете. Във всеки европейски град съжителстват супермаркетите и кварталните плод и зеленчуци, месарници, магазини за риба и хлебарници. Да не говорим за кварталните пазари (ежедневни, петъчни, съботни и т.н.) И почти няма разлика в цената, или ако някъде я има, тя е за сметка на качеството. Очевидно при нас има два проблема, с които държавата не желае да се справи - законовата и подзаконова уредба и ликвидиране на посредническото (разбирай мутренското) звено. Това второт не става само със сезонни пстове по време на черешобера в Кюстендилско, а с ежедневна работа, седмица след седмица, месец след месец, година след година.

11.10 2012 в 01:15

Иначе поздравления за изключително важната тема!

11.10 2012 в 01:12

"Това може да има положителен ефект и върху доставчиците/производителите, защото ги мотивира да намират варианти за оптимизация и подобряване на ефективността си на работа."

Преведено на не толкова красив не-икономически език това означава: самоизтискване на работните хорица, които търчат по цял ден за магазинчето си за жълти стотинки печалба! Докато корпоративните вериги изтискват и качеството на продуктите, и хората, които са принудени поради причинената безизходица да работят за тях за400лв. Това е "оптимизиране", а кой ще бъдем бенефициентите на това оптимизиране?

11.10 2012 в 01:02

Аман, пак чужбината ни е пътеводната светлина! Ако искаш да знаеш там дребните производители отдавна са унищожени и затова продукцията е толкова евтина - и пластмасова. А по тая причина по-голямата част от хората в провинцията и "в богатите страни от ЕС" са безработни - като ги държат на помощи от държавата. Ей, сега минавах на стоп през Северна Франция, където сума ти народ ми се оплака за това, а тировете по селските пътища вървят един след друг пълни с цвекло.
Само че с новата политика на аустерити сега и тия помощи ще ги махнат...

Трябва да се научите вече, че мутрите са навсякъде и няма нищо специфично българско. В цивилизованите страни просто са по-добри обноски и узаконени функции.

08.10 2012 в 19:06

Факт е, скъпо излиза да си изложиш стоката на рафта на голяма верига, но така е по цял свят. Някак си не вярвам, че чуждестранните производители се радват на по-добри условия от нашите и че дистрибуторите се водят от максимата "да прецакаме българите", вместо от стремеж към повече печалба. Един коректно направен анализ трябва да включи и тези данни. По принцип това си е работа за КЗК и Европейската Комисия, а дали си я вършат както трябва - не мога да коментирам, защото не съм запознат.

08.08 2012 в 00:11

Вчера ми докараха чудно сирене от Брезник. Въпросният производител изобщо не е тръгнал да продава по веригите има си достатъчно клиенти, чакащи пред вратата му. Защото не само че не смесва сиренето с боклуци, но и отказва да го продаде неузряло. Молили са му се, заплашвали са го, но той е непреклонен: "Не е узряло, не се продава." Затова и който си вземе бучка, се връща за тенекия.

В супермаркетите се продава "сирене" от лой и гипс, защото има кой да си го купи; и причината не е че кварталния магазин е фалирал. Всъщност не е, но и в него се продава същия боклук. Защото се търси.

Същото е и с мутрите. Те съществуват, защото сме им позволили. Стават реални само защото са проектирани от колективно-несъзнаните ни вярвания. Силата си черпят от нашия страх - ако не се страхуваме, ячките момченца ще рябва да си търсят работа в строителството. Аз не бих ги наел и за общаци, а вие защо им давате парите си?

07.08 2012 в 16:51

"...- Съвсем наскоро проф. Петър Славейков оглави Селскостопанската академия, въпреки че е магистър по география на населението и селищата с втора специалност история. Липсата на каквато и да било връзка на професора по геодемография със селското стопанство дотам изненада хората в бранша, че дори специализираният сайт fermer.bg не успя да замаже шока, който неговият избор произведе. „Общоселскостопанската политика ще се развива на базата на иновациите”, опита се да обясни премиерът Борисов, но баналната формулировка не даде отговор за странния мичурински подход по ашладисването на географ и аграрна академия." Любослава РУСЕВА-www.temadaily.bg