Веригите смъкват по 100 кожи от гърба на българския производител

Сигурно много пъти сте се питали защо доматите в магазина имат вкус на пластмаса, защо в сиренето няма мляко, а в салама няма месо. Може би сте се питали защо марулите, които ядем, са от Холандия, а яйцата - от Полша. Може би сте се питали къде отиде българският вкус и сигурно сте се изкушили да теглите една на мързеливия, но алчен български производител, дето не стига, че почти нищо не произвежда, но и малкото продукция, която извади, я продава по-скъпо, отколкото ще дойде от Полша или Аржентина, заедно с транспортните разходи.

Често най-очевидните неща са невидими за очите. Толкова сме свикнали с тях, че се взираме в дреболии, за да открием скрит смисъл, а обяснението е съвсем просто.

Големите търговски вериги смъкват по 100 кожи от гърба на българския производител. До 100 вида стигат отстъпките, които той е принуден да направи, за да продава стоката си в тях. Благодарение на тези отстъпки големите вериги държат за година-две ниски цени, докато убият по-малките магазини в района. След това цените за клиентите скачат, а изкупните цени за производителите падат. Ако производителите не фалират, единственото им спасение е да пробутват разни съмнителни алхимични сурогати за сирене, салам или кашкавал. Ние хленчим, че храната не е като едно време, попържаме Европейския съюз, но ги купуваме, защото друг магазин в квартала вече няма. 

За изчезването на българския вкус и убийството на българското село не е виновен Европейският съюз. Виновна е глупостта на българския законодател, който от години създава и поощрява порочни практики, които всяка друга европейска страна смята за неприемливи.

Абсолютно невярно е, че няма какво да се направи. Едно дълго и предълго изследване прави анализ на сегашната практика на големите търговски вериги и заедно с това оценка на въздействието на законодателството при сегашното положение и ако се въведат промени в Закона за защита на конкуренцията. Направено е от Центъра за оценка на въздействието на законодателството (Центъра за РИА), който има за цел да изследва какво въздействие имат законите върху отношенията, които са предназначени да регулират. (Какво е РИА и какво е Оценка на въздействието на законодателството - вижте ТУК).

OFFNews.bg ще публикува в поредица статии по-голямата част (цялото е 190 стр.) от изследването на Центъра за РИА (ria.bg) за търговските вериги.

Надяваме се след това да възникне дискусия, от която да се разбере дали бъговете в законодателството ни по отношение на търговските вериги са плод само на глупост или са гарнирани със сериозна доза алчност. 

ОПИСАНИЕ НА ПРОБЛЕМА - ОСНОВНИ ФАКТИ

През последните десетилетия търговията на дребно с бързооборотни (хранителни и нехранителни) стоки в България и ЕС претърпява значителни промени в структурно отношение. Наблюдава се процес на консолидация на пазара – от силно фрагментиран, състоящ се от отделни независими магазини, до появата на нови формати на магазини и все по-интензивно навлизане на големи търговци на дребно, които привличат по-голямата част от потребителите. Този процес на консолидация е довел до появата на концентрация на големите икономически оператори - търговски вериги в целия сектор на търговия със стоки на дребно на ниво ЕС, която обхваща отделни или всички звена от производството и доставката до дистрибуцията и продажбата на крайния клиент. След присъединяването на България към ЕС този процес обхвана и нашата страна, като концентрацията доведе до бързо навлизане на пазара на изключително силни търговци на дребно, притежаващи значително по-голяма сила на пазара в сравнение с преобладаващо дребните български производители и доставчици.

Като резултат от този процес беше бързото придобиване от тези икономически оператори на сериозен пазарен дял в сектора на търговията на дребно, от една страна, което промени баланса в отношенията им с доставчиците/производителите. От друга страна, същите тези икономически оператори се позиционираха като най-значимото средство за достъп до крайните потребители. Като последица от възникването на тези две съвкупности от фактори беше появата на предимство и възможност на икономически силните контрагенти да определят и да налагат определени условия на пазара, които са в тяхна полза и които както доставчиците, така и крайните потребители са принудени да спазват. От доставчиците, най-често на бързооборотни стоки, се изисква твърдо определена търговска отстъпка при доставка на стоки, съчетана със задължението за правенето на многобройни, различни и разнообразни допълнителни/допълващи отстъпки, които според вида си са наричани такси, бонуси, премии, рабати, санкции, глоби, неустойки и други.

Благодарение на своята по-голяма икономическа сила тези икономически оператори могат да си позволят и да налагат понякога изключително ниски продажни цени. От една страна, това може да доведе до по-изгодни условия за крайните потребители. Това може да има положителен ефект и върху доставчиците/производителите, защото ги мотивира да намират варианти за оптимизация и подобряване на ефективността си на работа. От друга страна, обаче, прекалено големият натиск може да навреди на цялата верига, поради невъзможност на производителите и доставчиците да успеят да се преструктурират и бързо да оптимизират дейността си за да отговорят на новите изисквания. Безспорен факт е, че различен по сила и време натиск може да повлияе негативно на конкуренцията на пазара и да изтласка едни конкуренти за сметка на други, особено когато това са по-малки доставчици на пазара. В същия този контекст попадат и индикациите, че българските доставчици са третирани по различен начин в сравнение с чуждестранните, причината за което са централните споразумения на последните с търговските вериги, осигуряващи им по-добри търговски условия.

 EСТЕСТВО НА ПРОБЛЕМА

Действията на икономически силните контрагенти по веригата производител на суровини – преработвател – дистрибутор – търговец, каквито се явяват търговците на дребно, в съчетание с все по-нарастващия им пазарен дял, водят до значително намаление на средните приходи на доставчиците, респективно до неимоверно увеличаване на разходите за реализация на тяхната продукция на годишна база.

В същото време, специално в сектора на търговията на дребно с бързооборотни стоки, тенденцията е процентът на допълнителните отстъпки от доставчиците да се увеличава при новирането на техните договори за доставка, което в огромния брой от случаи става ежегодно, поради масовата практика отношенията на периодичните доставки на бързооборотни стоки да бъдат уреждани чрез индивидуални договори със срок на действие не по-дълъг от 1 година.

Идентифициран проблем е и забавянето на плащанията от страна на търговците към доставчици и производители, което носи допълнителна заплаха от фалит за последните, независимо от ефективността на техния бизнес модел. В ситуация на текуща финансова криза липсата на оборотен капитал може да предизвика фалити, дори и при ефективно работещи стопански субекти.

Допълнителните отстъпки, които доставчиците на бързооборотни стоки са задължени да правят са многобройни, разнообразни и разнородни. Според периодичността им те могат да бъдат класифицирани като еднократни и периодични (месечни и седмични), а според тяхната изначална определеност, като редовни (стандартни) и извънредни. В таблицата по-долу са представени неизчерпателно групите отстъпки по видове, според названията им циркулиращи в практиката в сектора на търговия на дребно в България в момента.

 Видове допълнителни/допълващи търговски отстъпки

Обективно невъзможно е да бъдат представени в класифициран и изчерпателен ред всички видове отстъпки, поради тяхното голямо разнообразие, различните използвани наименования, реда по който те биват определяни и прилагани и начина по който те биват събирани. Горният списък показва, че понастоящем в различни комбинации, с различен интензитет, основание или наименование, в различна периодичност и с различна предвидимост, икономически силните оператори, каквито са търговците на дребно в сектора на търговията с бързооборотни стоки прилагат спрямо техните контрагенти – доставчици/производители близо 100 различни вида отстъпки, които са допълващи към основната търговска отстъпка, които неизбежно формират допълнителни разходи за последните.

--------------

Част I: Веригите смъкват по 100 кожи от гърба на българския производител

 Част II: Плюсовете и минусите от търговските вериги

Част III: Защо стоките в магазина стават все по-некачествени

Част IV: Как другите страни регулират търговските вериги

Какво е „Оценка на въздействието на законодателството“

Още по темата

17/09/2012

България

Всички партии внасят закон срещу рекета на търговските вериги

15/08/2012

Анализи

Защо стоките в магазина стават все по-некачествени

06/08/2012

Анализи

Плюсовете и минусите от търговските вериги

02/08/2012

България

Бизнесът към Бойко: Не ви е работа да определяте цените

Следете новините ни в GoogleNews