Въ обновена България (разказ от 1923 г. за това как се правят избори)

Списание Слово 1923 г 01 октомври 2014 в 19:20 13585 6

Този разказ е публикуван в списание ”Слово” (брой 228) на 16 април 1923 г.

Авторът не ни е известен. Открихме разказа случайно и ни впечатли колко малко са се променили нещата от 1923 г. до днес.

Особено впечатляващ е следният пасаж, в който кметът на Песодерци бай Пуню (по занятие кръчмар, а в свободното си време кмет) обяснява на купувачите на гласове как се организира контролиран вот:

По 30 таанета на човек и разни нишанчета да им поставите: едни само поизплескани на крайчеца, уж по невнимание де, случва се тая работа. Наплюнчил си човека пруъста – понацапал. Други бюлетинки ще сгънете на четири, трети на кюше – чешит, чешит. Само да си опичате ума брей: хубаво да си запишете на кого какъв нишан сте дали, за да можем да им хванем сметката, кой с каква бюлетинка е гласувал… Разбрахте ли? А останалото е моя работа…

Ето целия разказ:

Въ обновена България

„Наше село – харно село.
От три страни слънце грее,
От четири месечина.”

Да, да, въ това не може да има никакво съмнение – харно село и това си е!

Между всичките населени кълба въ небето, най-щастлива е планетата Земя – Родното място на Исус Назаретски, по баща Йосифов, а по занятие дърводелец, между всичките материци на земята, най-щастлива е Европа – обширна империя, в която царува Парижката репарационна комисия, между всичките държави в Европа, най-честата е България – веселото царство, в което управлява Александър Стамболийски, по занятие народовластник, между всичките села в България, най-щастливо е село Песодерци – преблаженното това селце, в което кметува бай Пуню Суратсъза, по занятие кръчмар, а в свободното си време кмет!

Прочие, в деня срещу изборите, в кръчмата на бай Пуню ставаше важно политическо събрание: членовете от дружбата бяха свикани, за да получат последните наставления преди изборите, съгласно окръжното от постоянното присъствие на съюза…

Покрито от воала на една гъста мъгла, която може да се реже с нож, Песодерци заспиваше под обновеното отечествено небе. Съвсем тъмно е. Сегиз тогиз из оборите се чува жалкото мукане на някоя изгладняла крава, а там към краищата на селото не престава тревожния лай на мършавите селските псета… Като че ли многочислена „фашистка банда” напада спокойното царство на бай Пуня. Селото е потънало в мрак. Само в квартирата на хубавичката даскалица Лалка продължава да свети анемичното сияние на газената ламба и оттам долита жалостно бръмчение на китара. Госпожицата стотни пъти повтаря току-що научената арийка, бързо прелетяла от столицата в тихата провинциална самота:

„О, баядеркааа, на къде ме зовеш?
О, баядерка, аз съм цяла в копнеж…

Ела и слънце в мойта черна нощ бъди-и-и!”
Госпожицата пее и плаче, кравите мучат, псетата лаят – идилия…

Нека си спи спокойно щастливото село Песодерци – има кой да мисли за него. в кръчмата на бай Пуня е събрана есенцията на обществото. Стопанинът седнал по турски на дървената пейка до кюмбето, има загриженият вид на пълководец, който се „готви за сражение. Ореолът на сигурен победител осветява ниското чело на този държавен мъж и цялата негова набита, космата и самодоволна фигура, сякаш иска да каже: „Ехе, баювата, знае си бай Пуню работата.” Тука е и Пендо Колисвраков, бивш кмет в Радославовото време, а по настоящем чистокръвен земевладелец – дебел и флегматичен мъж, който храни едно неопределимо отвращение към всички „тилови герои”. До него е седнал Димо Калпазански, незначителна фигура в голям кожух и с огромно цигаре в устата, наскоро излязъл от затвора по случай една амнистия; тук с Иван Алтъпармака, Нено Кокето, Сотир Прангата, Васил Боюклията, Миню Бръмбъзъка и още няколко по-неизвестни личности в политическия хоризонт на Песодерци. Компанията се допълня от серкретар-бирника Златопръстов – самоуверен, хитър и „практикопохватен” като всички секретар-бирници, този достоен човек питае безгранична омраза към всички черни блокари и техните пратеници, наречени финансови инспектори. И не напразно. Няколко преписки вече лежат в папката на прокурора, благодарение прекаленото усърдие на тези зловещи птици, които по дълбокото убеждение на г. Златопръстов, непременно с изпратени от черния блок, за да смущават благородните усилия на селските секретар-бирници. Изправен до тезгяха стои току-що пристигналия старши стражар, който донесе на бай Пуня последните нареждания на постоянното присъствие.

- Христо, обръща се бай Пуню към секретар-бирника, я прочети да видим какво са измислили пак тия хлапетии в София, дето цял ден току щъкат с автомобилите нагоре-надолу?

- Окръжно за изборите, раболепно се хили секретар-бирника пишат момчетата, не си играят…
Сатър на блокарите, думат, крака им да не стъпи в село… Хе-хе-хе… Презрителна усмивка заиграва под руските мустаци на Пуня:

- Празна Мара тъпан била. Устата им още на мляко миришат, а седнали да дават акъл на бай си Пуня как се правят избори… Ба ей, чоджум, че вие още по ризка на чилик играехте, когато бай Пуню Суратсъза бесеше кучето в Песодерци – то и без петли съмва. Ама найсе, чети да видим!

Всички наостриха уши и секретар-бирника започна да чете:

- „Никога България не е преживявала дни като днешните. Измъченият чернотрудов народ е призован да каже тежката си господарска дума.”

- Дрън, дрън, сърдит изръмжава Суратсъза, това е стара песен. Чети по-нататък!

„Гробокопателите на България, със своите фашистки банди…

- Един кош плява, прескочи това… по-нататък!

„В деня на избора, сдружените земеделци да се съберат на един определен пункт и оттам със знамето на дружбата…
Бай Пуню наостря уши внимателно:

А виж, това е друга работа. Сойле бакалъмъ! Всички по примера на своя шеф наострят уши с една престорена важност. Нено Кекето, героичното сърце на когото покорно търпеше диктатурата на благоверната му съпруга, доби един важен и свиреп вид, сякаш бе готов да излезе срещу цял полк блокари.

Секретар-бирникът продължи:

- Хъм, м-м, да се събер… Аха, сдружените земеделци да се съберат на определения пункт и оттам със знамето на дружбата, с музика на чело да потеглят към изборния пункт. Това появяване на сдружените земеделци ще повдигне духа на съюзниците другари и окончателно ще деморализира нашите противници…

- Умно, ашколсун бе пехлеванлар… Ей сега се разбрахме… Какво сте го заусуквали насам-натам, обажда се Сотир Прангата. Само тази купешката лакардия… демо… демонтира ли беше, доминира ли – не им разбирам от лафа и това си е! Що ли ги питаш такива, ами не си го кажат по нашенски?

Секретар-бирникът чувствувайки превъзходството си над останалите другари, пояснява с всичката сериозност на бивши старши полкови писари:

- Деморализира, дядо Сотире, де-мо-рррали-зира… демек, като ни видят блокарите, тригодишна треска да ги раздруса… Хе-хе-хе панталоните им да атреперят от страх…

Приятна усмивка осветява лицата на песодерските политически мъже.

Бай Пуню застанал в позата на Наполеон при Аустерлиц, тържествено привлича вниманието им:

- Я зарежете вие окръжното, ами слушайте какво ще ви каже бай ви Пуню. Ти, Христо, обръща се към секретар-бирника, напиши на околийския началник да изпрати 5-6 души стражари… То и без тях може, ама, все друго нещо е калъча…
Иван Алтъпармака, Васил Боюклията и Сотир Прангата да си приготвят бюлетинките… По 30 таанета на човек и разни нишанчета да им поставите: едни само поизплескани на крайчеца, уж по невнимание де, случва се тая работа. Наплюнчил си човека пруъста – понацапал. Други бюлетинки ще сгънете на четири, трети на кюше – чешит, чешит. Само да си опичате ума брей: хубаво да си запишете на кого какъв нишан сте дали, за да можем да им хванем сметката, кой с каква бюлетинка е гласувал… Разбрахте ли? А останалото е моя работа…

Дълбоки бръчки намръщиха челото на бай Пуня. Всички го гледат с изумление, а в погледа на Нено Кекето се чете безгранично възхищение от високите държавнически идеи на песодерския политик:

„Тц-тц-тц, майси човек брей, акъл море – ум бръснач!”

Изведнъж бай Пуню се удари по челото и извика:

- Тюх брей щях да забравя най-важното…Ала една глава стига ли за толкова работа. Ти, бай Сотире, ще наредиш конницата. Твоя калпазанин ще събере момчетата и ще ги накачи по конете… Че като му удари из улиците една кушия, един гърмеж, една страхотия – да се изпокрият из миши дупки всичките предатели… кожицата тяхна блокарска. Па виж там, ако са останали от референдума някоия и друга бухалка, кажи на пъдаря Игнат Хапу в тази нощ да ги пукне татък из полето… на страха врагам хе-хе-хе, нека се поизплашат малко булките из селото… Да помнят кога е кметувал байо им Пуню Суратсъза, хи-хи-хи… Не е зле, ако изпука някоя и пред къщата на Михаил Сербезов – тоя дърт блокар утре не ще смее и носа си да подаде от вратата… Останалото от мен го искайте. Колко съм ги нареждал аз тия пущини! Хей, момче, вино по-скоро! С това бай Пуню привърши нарежданията си и официалната част на събранието бе приключена.
И до късна нощ из заглъхналото село се носиха пиянските гласове, преплетени със звуците на стародневния партиен марш:

„Да живее…
И неговата и неговата”

Като по една щастлива случайност в кръчмата бяха закачени два портрета за художествената стойност, на които много беше допринесено от усилията на мухите, в продължение на 20 години. Цар Освободителя стоеше срещу благообразния лик на Н. И. Величество Абдула Хамид Турецкий. И в момента, когато из селото почнаха да се чуват трясъците на бухалките, а кръчмата ехтеше от възторга на „обновена България”, Цар Освободител отправи към своето визави една презрителна усмивка и промърмори:

- Тьi первьй дуракъ, а я второй! Любуйтесъ Ваше императорское Величество: вотъ ваша покорная рая!

”Слово”, брой 228, 16 април 1923 г.

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови

    Още от Анализи

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

     
    X

    Заедно с Азов на фронта в Донбас. Нашият кореспондент Горица Радева разказва войната от първо лице