Социолози: ГЕРБ е в отбранителна позиция, БСП е в криза, триумф за ДПС

Предизборната интрига е в три ракурса. Няколко са възможните „кандидати“ за основна интрига на кампанията. На първо място - ще се наложи ли обществено и медийно тезата, че главният въпрос е дали ГЕРБ ще спечели достатъчно за самостоятелно управление или ще трябва да се коалира с някого. Самата постановка отхвърля БСП встрани и свежда терена на конкуренцията до кръга на ГЕРБ и по-малките партии. На второ място, дали ще бъде предпочетена изпитаната формула за „сблъсък на титани“, ГЕРБ-БСП, в който всички останали, с изключение на ДПС, отиват на заден план и се размиват в „двуполюсната“ битка. В този случай ще се конфронтират противоположни интерпретации за това, кое е статуквото, от което хората трябва да се отърват, Борисов или Станишев-Орешарски. Трети вариант е налагане на разделителната линия статукво-промяна, която би представила ГЕРБ и БСП като две страни на една и съща монета и която ще инжектира електорална енергия на малките формации.

Това се посочва в анализа на политическия август 2014 на института „Иван Хаджийски“.

Анализът е изготвен от проф. Петър-Емил Митев, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Димитър Ганев.

Пиарът на ГЕРБ печели и от първата, и от втората парадигма; губи от третата. БСП печели само от втората, но вече без да има предимствата на опозиционна партия, както през 2009-2013 г. „Малките” имат повече шансове в първия и най-много в третия вариант. За ДПС всички варианти са подробности: екипът на Местан ще бяга в собствен коридор, отбелязват социолозите.

Ето и "проблемните възли" за основните политически играчи, които маркират политическите анализатори от института „Иван Хаджийски“:

ГЕРБ: с претенцията „121” към реални 100? Пътят към властта не е толкова лесен и безпроблемен, колкото се струваше на партията само преди месец. Партия ГЕРБ отново е принудена да минава в отбранително положение, да отхвърля критиките, че задкулисно държи властта. Изборната й тактика е подчинена на дилемата „или ние, или апокалипсис“. Постоянно се набляга в каква катастрофа се намира страната след управлението на Орешарски, неспирно се говори за изпразнена хазна, продънени бюджети във всички сфери, необходимост от спешни многомилиардни заеми. ГЕРБ си присвоява имиджа на въплътена стабилност, воля и здрава ръка, така че да противопостави почти пълния си управленски мандат на политическата криза и краткия живот на кабинетите след „сдаването на властта” през зимата на 2013 г. Призивите към избирателите да й осигурят пълно мнозинство и заканите, че в противен случай ГЕРБ не би управлявала, имат за цел да покажат партията не като по-добрия или по-ефективния, а като единствения възможен избор да се свали напрежението. Решението на тази задача се затруднява от различни фактори. Първо, в говоренето за катастрофа „герберите” останаха почти сами и трябва много по-енергично да го застъпват, за да не останат в периферията на медийното внимание. Второ, с декларираното нежелание за коалиционност рискуват да отстъпват все повече – и за неопределен период – власт на президента. Трето, дискусиите в Реформаторския блок дали е добре да се управлява с ГЕРБ не обслужват самата партия ГЕРБ, защото я превръщат – пред общественото мнение – в конкурент на много по-малка формация, намаляват залога на политическото й присъствие. Борисов, разбира се, пази и резервни варианти освен общите действия с реформаторите. Но до изборите именно ограничаването на интригата до дясното поле едва ли ще работи за него. Въздействието на ЕНП също ще стеснява периметъра му на политическо маневриране.

Листите на ГЕРБ са предвидими и в тях няма изненади. Отново прави впечатление, че основните имена на партията се запазват. Няма и обявени нови програмни приоритети и намерения. Също както през май 2013, ГЕРБ не излиза пред избирателите с нова политическа оферта. Персоналните промени са в онези райони (например в Северозападна България), където досега са били постигани по-ниски резултати. Явно е, че Цветановата „машина“ във всички области на страната се готви безкомпромисно да се задейства.

БСП: предимство или заплаха е да бъдеш подценяван? Положението на партията не е леко. Все още не може да се възстанови от удара на евровота, а конгресът не постави точка на вътрешнопартийните критики и обвинения. Социалистите са принудени да се защитават от няколко устойчиви и масово тиражирани внушения. Първото е разбирането за предизвестена много тежка загуба (от порядъка на два пъти по-малко гласове от победителя), което разколебава „периферните” гласоподаватели. Второто е твърдението, че статуквото в БСП тържествува, с което партията се лишава от нормалния за всяка стандартна ситуация нов кредит на доверие с избора на нов лидер. И третото е, че носи пълната отговорност за всички действия на кабинета Орешарски. И в трите насоки са възможни енергични отговори. Катастрофалната загуба е заплаха, която може да мобилизира червения електорат и най-малкото – следва да импулсира партийния актив. Във вътрешната игра на страхове, инициирани от Борисов, социалистите би трябвало да имат сериозни „козове”, убедителни контрааргументи. А при разпалването на геополитически страхове, предимството им може да бъде внушително. Искането за балансирана политика спрямо Русия, изразено от БСП, тежи повече на обществения кантар от русофилските бомби на Сидеров. Търсенето на промяна става в няколко практически насоки. Най-слабо изразен засега е т.нар. ляв завой, който трудно би могъл да се превърне в реалност освен при категорична („на висок глас”) смяна на позицията за плоския данък. Променена е коалиционната идентификация. Логично при изобилието на „леви” и про-„България” предизборни оферти. (Опитът на ДПС е показателен: след 1997 г., когато се появи като коалиция „ОНС”, партията на Доган взе категорично решение да се явява винаги във формат със собственото име.) Въпросът е, обаче, до каква степен и в какво направление се променя отношението към коалиционните партньори и към гражданската квота. Отговорът показва, че общата тенденция е към съхраняване на досегашните позиции и консолидиране на „твърдото ядро“, а не толкова към търсене на нови избиратели в „периферията”. Новият председател Миков се опитва да запази съществуващите баланси, но същевременно си развързва ръцете за всякакви свои нови предложения след изборите – ако тези баланси не проработят за един убедителен резултат. Всъщност предизвикателство пред БСП би могло да бъде евентуално влизане на АБВ в парламента. Тогава недоволни червени политици, които не са се ориентирали към Първанов просто защото не са били убедени, че там има перспектива, биха могли „на второ четене“ да се насочат натам и да застрашат статута на БСП като „голямата“ лява партия.

Програмата-минимум на БСП може да се сведе до два пункта: (1) запазване на убедително второ место; (2) единствена лява партия в парламента. Всичко „в повече” ще бъде програма-максимум и заслужава да се отбележи, доколкото (аналогично на ГЕРБ – чрез целеполагане на абсолютното към относителното) борбата за значителна преднина пред третия се постига най-добре чрез конкуренция с първия.

ДПС: към (нов) триумф? Всички сили на движението са впрегнати за много силно изборно представяне. Привличането на фигури като бившия началник на Генералния щаб и досегашния финансов министър в листите показва стремежа на ДПС във все по-голяма степен да излиза публично със свои български по етнически произход представители. По традиция движението не смята да залага на ярка публична кампания. Работата ще се реализира основно по места. На този етап две са централните послания. Едното е за национално съгласие, което може да се открои на фона на предполагаемо агресивния сблъсък на другите партии в предизборния месец, а със сигурност ще има значение и при съставянето на кабинет от следващия парламент. Второто е за отворените врати и вляво, и вдясно, нещо, което ДПС от месеци насам подготвяше, но сега добива официален израз. Зад фактическото политическо признание на движението се крие нещо по-дълбоко и по-съществено. Това е новата етнополитическа ситуация, която може да се разглежда като реализация на българския етнически модел. Нека да си припомним, че през 1990 г. СДС категорично отказа на Кръглата маса да седнат – в състава на неговата квота – представители на българските турци и мюсюлмани, за да оценим пътя до днешните листи на Реформаторски блок. И в по-близък план можем да сравним агресивната анти-ДПС реторика, с която Борисов дойде на власт през 2009 г., с диалога „на кафе” и с днешната оферта да назначи десет заместник-министри мюсюлмани, израснали и квалифицирани благодарение на ДПС. Е, за „целувката на Станишев” вече знаем. Сега пъзелът се подреди.

Националистическият сектор: реновиран? Патриотичният фронт на ВМРО и НФСБ набира сили и се превръща в политически магнит за националистическо обединение. Редица малки формации се присъединяват към него, усетили, че избирателят ще оцени позитивно процеса на консолидация. Ако историята на най-мощния до този момент националистически играч, „Атака“, е история на постоянни разцепления, тук посоката е противоположна. Сам по себе си този факт, дори извън въпросите на програмата и кампанията, създава електорални шансове за коалицията. Друга особеност е липсата на агресивност в зададения политически тон, което би могло да хвърли мостове и към нерадикални избиратели. Евентуално влизане на Фронта в парламента може да постави в нова ситуация и ГЕРБ, и ДПС от гледна точка на властовите им намерения, а може би и дори БСП. На фона на националистическото обединение „Атака“ започва да изглежда като „малкия играч“, който още не е намерил своите лост и опорна точка. Несработилата на евровота руска карта не е изоставена (искането за оставка на военния министър Шаламанов), но получава доста по-скромно присъствие. „Атака“ по-скоро се връща към теми от своите ранни години – яростно говорене срещу ДПС и турцизацията, както и протести срещу американските бази.

Реформаторският блок: „Да бъда или да не бъда?”… С Бойко Борисов и/или изобщо? Блокът фактически стартира кампанията си с оставката на Радан Кънев като говорител. Споровете за централизация или децентрализация на вземането на решения бяха прекратени по решителен начин. Ориентацията към избор на лидер на коалицията е непосредственият ефект от това и залага предпоставките на Блока все повече да се гледа като на формат „ДСБ плюс“. Същевременно отново и ясно бе посочена „ябълката на раздора“ – отношението към Бойко Борисов. Линията на кампанията е очертана, и тя е двойствена: да се заемат позиции против участието на водещия ешелон на ГЕРБ във властта и да се подчертава потенциалното партньорство именно с партията на Борисов. Блокът започва да говори на две групи избиратели, на тези, които не одобряват Борисов и не искат сътрудничество с него, и на онези, за които Борисов е ракета-носител към бъдещо дясно управление. Тази сложна игра има за цел да запази наличните „сини“ избиратели, независимо от дълбоките различия в тяхната мотивация да гласуват. Паралелно с това Блокът понася удари върху имиджа си по линия на съставянето на листите. Ценностите, които претендира, че отстоява (като принципност и прозрачност), са поставени на изпитание с твърденията на „Зелените“ за продажба на места, с привличането на хора от компрометираната „Българска нова демокрация“ и с подбора на кандидати за хасковската листа.

„България без цензура” = „България без ГЕРБ, БСП, ДПС” = ? Тенденцията надолу, очертала се при Бареков след разпада на коалицията с ВМРО, разрива с банкера Цветан Василев и ТВ7, сякаш е овладяна. Поредицата хаотични ходове („разкритията“ срещу Бойко Борисов, оттеглянето на сигналите срещу президента) изглежда приключила. Партията, в съюз с ЛИДЕР, има своите шансове и ги демонстрира със самочувствие. Основната претенция, декларирана още преди 25 май – да измести ДПС като балансьор в българската политика, – е повторена ясно на втория партиен конгрес. Бареков си избира очакваната роля на борец срещу статуквото, като се опитва да внуши на избирателите, че „без цензура“ означава „без ГЕРБ, БСП, ДПС” и това ще бъде една нова България. Допълнителен шанс му дава наличният вече успех, спечелените два евромандата. Хората могат да се убедят, че популярният журналист е реален електорален фактор, а не просто кандидат за такъв, като повечето по-малки формации, т.е. че гласът за него е ефективно подаден глас.

За Бареков програма-минимум е да бъде „новият Доган”, а програма-максимум – новият министър-председател. Минимумът е максимален. Остава да се види до каква степен размерът на амбициите има значение.

Още по темата

14/08/2014 Политика

Галъп: ГЕРБ - 23%, БСП - 16%, ДПС - 8%, ББЦ - 5%, РБ - 4%

05/08/2014 Политика

Отворено общество: ГЕРБ води БСП с 13%. РБ е трети със 7%

05/08/2014 Икономика

Всеки втори българин би се отказал от демокрацията в името на реда и сигурността

28/07/2014 Политика

ИМП: ГЕРБ води БСП с повече от 13 процента

Следете новините ни в GoogleNews