Почти всеки втори българин би се отказал от част от демократичните си права и свободи, за да ги замени за ред и сигурност в името на страната.

Смущаващият извод е от актуално национално представително изследване на социалните нагласи, проведено от Института "Отворено общество" в периода юни-началото на юли 2014 година.

На въпрос „Ще се съгласите ли да се ограничат за кратко време някои от демократичните права и свободи, за да се въведе ред и сигурност и да се стабилизира икономиката?“ цели 23% отговарят с "Да, напълно" а други 24% - с "По-скоро да". Към тях могат да се прибавят и още 18 на сто от анкетираните, които нямат мнение по въпроса дали предпочитат реда пред демократичните си права. Едва 35% на сто от интервюираните отговарят категорично не или по-скоро не. 

При сравнение на отговорите на същия въпрос при предходни изследвания, през 2013 г. и 2014 г., все пак се наблюдава повишаване на дела на хората, които по-скоро не са съгласни да се откажат от демократичните си права, дори и това да е с цел стабилизиране на положението в страната. Най-склонни да се откажат от правата си са хората над 60 г. възраст (55%), а най-малко склонни са тези между 18-30 г. (37%). 45% от висшистите не биха се отказали от демократичните си права и само 25% от онези с начално или по-ниско образование не биха се отказали от правата си. 

"Не" на еврото, "да" на валутния борд

Две-трети от българските граждани са скептични по отношение на въвеждането на еврото като парична единица, показва актуално проучване на социалните нагласи, проведено от Института "Отворено общество" в периода юни-юли 2014 г.

65% от респондентите не одобряват въвеждането на единната европейска валута. Най-силна е подкрепата сред жителите на столицата, където еврото има 22% одобрение. Най-малка е подкрепата в селата - 14%. Висшистите подкрепят промяната в най-голяма степен (18%), а почти същият е делът от респондентите със средно образование, които казват „да” на еврото (17%).

В същото време подкрепата за валутния борд остава традиционно висока, макар че в сравнение с юли 2013 г. се наблюдава известен спад. Към момента на проучването тя е била 47%, а година по-рано - 56%.

Проучването разкри и смущаващи данни за бедността в страната.

Цели 19% от българските домакинства живеят под линията на бедността* от 218 лева месечно към месец юни. 81 на сто от домакинствата имат доходи над линията на бедност.

Средният доход на човек от домакинството през втората половина на юни 2014 г. е 434 лв. Сред жителите на столицата делът на хората с най-ниски доходи (месечен доход до 250 лв. на човек) е най-нисък - 10%, показва още проучването.

Безработица

Към момента на изследването 45% от интервюираните заявяват, че имат работа, а самоопределилите се като безработни са 14%. Около 35% от анкетираните са пенсионери, като 4% споделят, че работят, а 31% не работят. 

Най-нисък е делът на определящите се като безработни в София (6%). В селата този процент е 19%. В малките градове безработните са 15%, а в областните центрове около 11%. Най-висок е процентът безработни във възрастовия интервал от 31 до 45 години (24%). Сред най-младата група 18-30 г., както и сред групата 46-60 г. този дял е близък до средната за страната (17%). Най-нисък е процентът на определящите се като безработни
(6%) и съответно най-висок на заетите (63%) сред хората с висше образование.

*Линията на бедност е пресметната като 60% от медианата на доходите. В изследването е зададен въпрос „Какъв е общият чист месечен доход на Вашето домакинство?“. За пресмятане на дохода на човек от домакинството е използвана методология на ЕВРОСТАТ, който при определяне на броя членове на домакинството дава различни тегла на различните членове на домакинството в зависимост от възрастта им.