Трусът е Перник на 22 май безспорно е най-обсъжданата тема от последната седмица. Какво очаква Пернишко и Софийско и каква е общата сеизмична картина на България? За отговор на тези въпроси потърсихме проф. Емил Ботев - ръководител на секция "Сеизмология" на Геофизичния институт към БАН.

Проф. Ботев, имаше ли индикации за труса в Пернишко? Можеха ли сеизмолозите да го предвидят и да предупредят населението?

За съжаление човешката апаратура, било то най-качествената и прецизната, не може да дава такива прогнози. Щом японците, чиято наука е доста напред в тази сфера, не успяха да предвидят трусовете от 2011 г., смятайте. Каквито и отчитания да прави човек, това са само предположения. Нашата техника отчита предимно разместванията по повърхността на земята.

По принцип от тези размествания може да се съди за ситуацията на по-дълбоко. Трусът изненада и самите нас. Разместването в огнището на 22 май няма видими отражения върху земната повърхност, а е под определен седиментен слой.

Ние не сме отчитали регулярни измествания на земните маси там, затова и изследванията ни не са се фокусирали около Перник. Там в последните 200 години не е имало земетресение с магнитуд по-висок от 4-4,5.

В сряда, ако времето позволява, с група колеги ще отидем на мястото на епицентъра и ще вземем проби. По тях ще установим дали през изминалите хилядолетия там са регистрирани  силни земни трусове.

Трябва да отбележа обаче, че с труса в Пернишко имахме огромен късмет. Както казах, той беше неочакван и за нас. От друга страна, самото разместване на земните блокове се е случило по-плавно, без да има рязко и голямо ускорение, което всъщност нанася жестоките поражения върху сгради и става причина за човешки жертви. Сградите са се разлюляли доста, но е било по-бавно, по-плавно, така че да могат да устоят.

Също така в София, която съвсем не е далеч от епицентъра, земетресението имаше признаци като на по-далечно. С това също извадихме късмет.

Смятате ли, че то може да доведе до негативни последици за напрежението във Витошкия разлом, за което толкова много се говори през последната седмица. Имат ли софиянци повод за притеснение?

Вижте, реално няма никакъв логичен повод за такива притеснения. Истина е, че когато се регистрира земетресение с голям магнитуд, разместените в него земни блокове може да дадат отражения и върху съседни. Но тук говорим за трусове с много по-силен магнитуд и с много по-силна разрушителна вълна. В случая в Пернишко земен блок се е изместил на юг-югоизток. Той изобщо не засяга Витошкия разлом, въобще не нагнетява обстановката там.

Освен това, трябва да кажа, че на територията на София, около сеизмичния Витошки разлом всяка година се регистрират десетки, дори стотици микроземетресения. Това отприщва напрежението на земята. Това е много хубаво и в известна степен е застраховка, че на територията на София няма да се случи същото като в Пернишко. Тук ежегодно се отчитат размествания, а там напрежението се е трупало и е довело до този по-силен трус. Хубавото в случая е, че явно и там то се е отприщило и, надявам се, в близко, а и по-далечно бъдеще едва ли можем да очакваме други силни трусове.

Каква е позицията на България в общата континентална, а и световна сеизмична картина? Има ли индикация за по-силни трусове в средносрочен план?

В действителност в момента България остава зад фронта, където най-силно се усещат тектоничните измествания. Формира се зона на напрежение, която е особено отчетлива в района на Егейско море. От една страна имаме движенията на тектоничната плоча на Африка в посока север-североизток. Преместванията там са с около 30 мм годишно. Част от плочата на Европа също се измества. Това е онази част на континента, която можем да асоциираме с Южна Гърция. Там преместванията са на юг-югоизток и са с интензитет около 15 мм годишно. На практика обаче България остава минимално засегната от тези тектонични движения и произтичащите от тях трусове. Изместванията у нас са изключително слаби, около 1 до 3 мм годишно. Тук е моментът да спомена, че от 2008 г. БАН не осъществява собствени отчитания в тази област, защото нямаме средства. Тези изследвания се правят на определени точки в страната. На базата на отчетените резултати се изчислява годишното изместване на микроплочите. Такива изследвания направихме последно през 2008 г.

Не трябва да пропускаме и друго нещо. В началото на миналия век страната ни е била разтрисана от редица много силни земетресения с магнитуд над 7, около 7,5-7,8. Тогава на територията на страната ни е завършил цял тектоничен цикъл.

Това е нацепило микроплочите и в момента между тях има нещо като фуги, което им позволява да реагират с по-малък интензитет на минималните тектонични размествания.

Ако погледнете картата, ще видите, че на територията на България в последните 60 години се отчитат къде-къде по-малко трусове в сравнение със съседните Македония, Сърбия, Гърция и Турция. Да, пак има земетресения, затова се водим сеизмичен регион, но огромната част от тях дори не се усещат. Това значи, че повечето са с магнитуд под 2 по Рихтер.

Има ли връзка между пернишкия трус и земетресенията в Италия или съседна Гърция?

Това са сеизмични райони. Там постоянно се отчитат трусове с различна сила. Когато обаче сме уплашени, сме склонни да търсим връзка между отделните събития и да се съмняваме, че ни очаква нещо по-голямо и катастрофално. Категорично не можем да кажем, че има връзка между труса в България и тези на територията на Гърция и Турция, а какво да говорим за далечна Италия.

След земетресението много се говори, че жертвите са в поносим размер, защото имаме добро сеизмично райониране и сградите ни отговарят на високи изисквания. Какво смятате Вие?

Това в действителност е така. През 1987 г. в България се приемат по-строги мерки за сградите, строени в сеизмично активните райони. Въпреки това, сградите, строени в предишните петдесетина години, също имат известна устойчивост, съобразена с тогавашното райониране. На хората от това време им е бил пресен споменът за земетресенията до 1928 г. и са се стараели да строят качествено. Постройките, които най-често са засегнати от трусовете, са вековните, каменни постройки. Ето например земетресението в Италия от този месец. Там имаше много щети и разрушени конструкции, защото много от засегнатите сгради са каменни, строени с хоросан. В България се спазват строги изисквания за сградите – до 9 етажа, до 16 етажа и над 16 етажа. За последните се изискват специални метални колони, минаващи по цялата височина на постройката. Основите са бетонни, на няколко етажа под земята. Целта е сградата да се устрои така, че при земетресение да има поведение на кораб и носещите и колони да устоят на люлеенето, а да не се пречупят.

Последното райониране, което изготвихме, е от 2009 г. Очаква се в най-скоро време да влезе и нови закони в строителството, съобразени с последните сеизмични данни. Новото райониране, подобно на предходното, е консервативно и предвижда много висок стандарт.

Какви са прогнозите Ви, можем ли да очакваме нови силни вторични трусове като този от 24 май сутринта?

Вижте, хипотетична възможност за такива съществува. Вероятността да няма толкова силни трусове обаче е по-силна от тази да има. Активността в сеизмичните огнища затихва със седмици, може и с месеци. С течение на времето трусовете отслабват, докато накрая хората изобщо спират да ги усещат. Моята лична прогноза е, че най-страшното отмина и вече не ни очакват силни трусове, които да ни плашат сериозно.

Още по темата

14/07/2012

Общество

Земетресение 4.5 по Рихтер разтресе Перник и София

29/06/2012

България

Парите за наука – все по-малко и по-малко

08/06/2012

България

Ново силно земетресение в Македония

05/06/2012

Анализи

Димитър Божанов: Трусът е сигнал за пробуждане