Димитър Божанов: Трусът е сигнал за пробуждане

Борислава Славова 05 юни 2012 в 17:17 5841 2

Димитър Божанов
Димитър Божанов

Често за природните бедствия мислим като за рядко случващи се явления. Изключения, които се надяваме да ни подминат. Може би това е и причината да сме толкова неподготвени и неадекватни в реакциите си в подобни ситуации. Те обаче се случват и тогава ни карат да се замислим-за себе си, за близките си, за съществуването си.Земетресенията се превърнаха в част от ежедневието ни през последните дни.

Някои от нас ги приеха леко, но други далеч по-засегнати от тях все още "ближат раните си". След като ни разлюля едно от 5,8 по Рихтер и последваха още няколко по-слаби, излезе наяве страхът ни от природата. Пред природата всички сме безсилни-факт, но въпросът е до колко осъзнаваме случващото се и как то ни помага в бъдеще.Дали е възможно позитивното мислене да ни помогне в критични ситуации или е само преекспониране на нещата от живота, попитахме писателя  Димитър Божанов.

По какъв начин позитивното мислене може да ни помогне да се справим с шока от земетресение?

Не е точно позитивното мислене, което ще ви помогне. Земетресението е сигнал за пробуждане, погледнато метафорично. Разтърсване, което ни кани да се осъзнаем за някои неща. Като например, че животът е кратък и никога не знаеш кога точно ще настъпи твоят час. Знаеш обаче със сигурност само едно – че този час рано или късно ще настъпи. Земетресението ни помага да си помислим това на първо време и да си дадем сметка, че всеки миг е ценен и е подарък, за който трябва да сме много благодарни. Освен това у нас дори нямаше жертви, нито някакви по-сериозни разрушения, което е още един повод да се вгледаме в себе си и да открием благодарността в сърцата си. Такива моменти ни провокират да оценим настоящия момент. Да освободим миналото, да се отворим за бъдещето и да приемем настоящето такова, каквото е – с всичките му добри и лоши страни. Уловете мига, защото всеки следващ може да и е последен. Нека не чакаме повече, да бъдем по-добри.

При земетресение стресът отключва нормалните реакции за защита на организма. Често в резултат на тях хората  действат необмислено. Как можем да  избегнем това?

Не можем. Да избегнем това би означавало да потиснем естествените функции на нашата органична човешка система, което не би било много умно от наша страна. Физическите защитни реакции са нещо напълно нормално и начинът да не зациклим в някоя от тях е да ги приемем колкото се може по-спокойно и с разбиране. Да, позволявам си да бъда притеснен или уплашен от дадената ситуация, напълно нормално е. Когато си позволим този стрес, ние го освобождаваме по-бързо. Ако му се съпротивляваме и само се чудим как да го подтиснем, става по-лошо. Затова, поемете дълбоко въздух и се отпуснете. Пред природните стихии всички са равни, пред Бога също, така че, спокойно, всичко е в реда на нещата. Всички сме живи и здрави, Бог щади България... засега.

По какъв начин можем да успокоим мисленето си при подобно природно бедствие?

Поемете си дълбоко въздух през носа, изпълнете стомаха, после гърдите до горе и издишайте през устата. Повторете това няколко пъти и си спомнете, че всичко в този живот е преходно и рано или късно се изменя, свършва, ново започва. Обичам да казвам, че „мачът е свирен вече”, няма от какво да се шашкаме. Живи няма да се измъкнем оттук така или иначе и каквото има да става, ще стане с или без наша помощ. Ако това не събуди смирението в сърцето ви в критичен момент, наистина не знам какво друго ще го направи за вас. В духовния път има само едно истинско умение и когато го усвоим, ние сме наистина свободни от този свят, макар да сме все още в него. Това е способността ни да освобождаваме миналото и бъдещето от себе си. Нали знаете, какво казва и Исус по въпроса. „Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.”  (Матей 6-19:21) С други думи, необходимо е да сме готови да се освободим от този свят във всеки един момент. А „съкровищата на небето” са нашият вътрешен покой, самообладанието ни, будността ни за истинските ценности в живота. Вярвам, че към това осъзнаване ни водят стихии като земетресенията.

Може ли да тренираме психиката си така, че да не изпадаме в паника при земетресение?

Можем да тренираме психиката си по много начини, но тук става дума за нещо много по-дълбоко. Дали ще запазиш самообладание или не при 7,7 по Рихтер например, не е от особено значение, тъкмо защото абсолютно нищо не можеш да направиш в такъв момент. Безсилен си пред стихията! В такава ситуация в тялото ти така или иначе ще се мобилизират всички необходими механизми за самозащита и оцеляване и ще дадеш най-доброто от себе си несъзнателно. Разбира се, ако човек медитира редовно, това безспорно ще му помогне да приеме по-леко ситуацията и да не се повреди допълнително от прекалена паника. Затова, ако ме питате за нещо практично – медитирайте. Ще ви помогне и да се смирите, и да осъзнаете много повече неща за живота и неговия смисъл.

Помага ли прилагането на мисловни стратегии да имаме малко или много контрол над ситуацията?

Не можеш да контролираш живота. Точно това те кара да осъзнаеш едно земетресение, цунами, ураган или каквато и да било природна или социална стихия, която те връхлита. Когато освободим желанието си да контролираме живота, струва ми се единствено тогава добиваме поне известен контрол над психиката си, защото я освобождаваме от патологичния стремеж на егото ни да управлява реалността.

Според много окултисти негативните мисли предизвикват земетресенията. Може ли да е вярно това?

Не „може ли”, а, разбира се, че е вярно! Там е работата, че човекът е могъщо същество и можем да създадем рай на земята, ако обединим сърцата и мислите си и ги насочим в правилната и желана от всички ни посока. Но ние не го правим. Правим точно обратното – насочваме енергията си в негативни посоки. Наистина ли мислехте, че енергията, която изпращаме към света с мислите, емоциите и действията си няма значение? Много сме наивни още в нашия свят. И безотговорни. Не внимаваме какво говорим, какво мислим, как действаме, а искаме всичко да ни е наред. Нарушаваме законите на природата, а искаме тя да ни гали с перце. Има правила в тази Вселена и човекът ги нарушава от хилядолетия. Това не може да продължава. И тъкмо в това е смисълът на 2012 година. Не става дума за свършек на света, а за едно духовно обновление на човека и природата се старае по най-безболезнения начин да ни поведе в тази посока, но ние упорстваме, егото ни не иска да признае, че има по-висши сили в този свят от него. Докато продължаваме да се опъваме на божествената енергия като магаре на мост, шансовете ни да паднем в реката ще се увеличават. И понеже дъвчем един и същи урок от доста време вече, природата ще става все по-активна в намеците си към нас. И като казвам природата, имам пред вид и нашия обществен живот също, защото и той е част от природата и е нейно изражение. Процесите в него имат същия характер. Обратната връзка се влошава, когато отдалечаваме от истината като индивиди и като общност. Дано скоро се усетим!

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Ивелин Михайлов: Запознах се с Николай Марков 3 месеца преди изборите