Петър Якимов: Стоименов е идеален разузнавач за съюз с Индия, Китай и Русия

Последна промяна на 30 януари 2013 в 14:53 4098 2

Петър Якимов
Петър Якимов

Г-н Якимов, Българска легия „Антимафия“ изпрати писма до президента, до посланиците на страните от ЕС и НАТО и Държавния департамент на САЩ във връзка със съветника на президента по сигурността ген.-майор Стоимен Стоименов – какво искате да разберете от тях?

Ние смятаме, че не е морално и не е редно 23 години след падането на Берлинската страна човек, който е пряко свързан с ЦК на БКП, да бъде на такъв висок пост в президентството и в държавата като цяло. Той е съветник на президента по въпросите на националната сигурност и разполага с достъп до класифицирана информация както от нашите служби, така и от партньорските ни служби. Включително има отговорност и по докладите, които са свързани с атентата в Сарафово.

Това означава ли, че той би могъл да подведе президента в съветите си?

Това не можем да го коментираме и не оспорваме професионалните качества на генерала. Според нас той е перфектен разузнавач и ако в едно близко бъдеще има една нова световна сила и конгломерат като Русия, Китай и Индия, ние ще бъдем първите, които ще го препоръчат, ако държавната политика подкрепя тези сили. Но когато ние сме членове на НАТО, на който до 1989 година основен враг беше Съветският съюз, респективно – комунистическият режим в България, човек, който е работил в ЦК на БКП, е неморално да заема такъв висок пост.

Трябва ли такъв човек да бъде незабавно отстранен от поста си?

Решението е, че този човек, за да запази името на президентството, би трябвало да си подаде оставката с мотиви, че има обвързващо минало с ЦК на БКП и нищо повече. Този човек с нищо не е нарушил закона.

В тази връзка бих искал да припомня един случай от близкото ни минало, когато г-н Симеон Сакскобургготски предложи Бригадир Аспарухов на подобна длъжност. Тогава стана скандал и г-н Аспарухов, който също е професионалист в сферата, в която работи, си подаде оставката.

Не трябва ли президентът да е запознат предварително с биографията на хората, които взима в екипа си?

Ние смятаме, че г-н президентът е подведен от хора в ръководството на ПП ГЕРБ. Президентът е кадър на партията и е нормално да има топли отношения с нея. Също така имаме и много ясен въпрос към генерал Стоименов, на който бихме искали да получим отговор: Кой носи отговорност за такъв тип назначения?

Кои други институции сезирахте по този случай?

Изпратихме писмо по електронната поща и до централата на ГЕРБ, защото те са управляващата дясна партия в България, член са на ЕНП и те би следвало да имат ясен и категоричен отговор, свързан с миналото на България от преди 1990 година. Очакваме и от тях ясна позиция. Отговорът е важен и най-вече с факта, че официалната позиция на ГЕРБ е, че във външната ни политика не може да има кадри, които са били част от разузнавателните служби на комунистическа България, което е съпоставимо с позицията на ген. Стоименов в президентството.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

20.08 2013 в 05:15

Защо се чудите защо ген. Стоименов е в Президентството и то съветник по Нац. сигурност. Бойко Борисов му е кум на една от дъщерите на Стоименов. И Бойко ГО НАТРЕСЕ на Президента. Просто и ясно батка !

10.07 2013 в 17:11

Не съм съгласен със заглавието и с някои от внушенията, които се правят за Стоименов. Излиза, че той е перфектният разузнавач, но ние сме срещу него - защото е бил комунист. Това просто не е вярно.
И тъй като въпросът е: „Кой всъщност е ген. Стоименов?”, нека отговорим тъкмо на него.
За поколението, чийто активен живот е преминал във времето на социализма, господинът е познат като един от най-ярките примери за възходяща военна кариера на партийна номенклатура, на виден, за условията на армията, функционер на БКП. За да се уверим – нека се вгледаме по-внимателно в официално публикуваната му биография.
За да е ясно, нека вървим по реда:
1. 1967г – 1978 г. – преминаване на основни длъжности в структурите на БА до началник на отдел в Министерство на отбраната. Пояснявам, че м-р Стоименов беше началник на отдел „За работа с младежта и комсомола” на Главно политическо управление на народната армия (ГлПУНА), а по силата на длъжността – член на Бюрото на ГлПУНА и член на Бюрото на ЦК на ДКМС – най-висшия орган на Комсомола.
2. 1978 г. – 1980 г - Заместник командир на 11-та танкова бригада, гр. Карлово. Пояснявам, че длъжността беше Заместник командир по политическата част, той и началник на Политотдела на бригадата. Всички длъжности от ЗКПЧ на съединение и нагоре се утвърждаваха от ЦК на БКП, т.е. номенклатура на ЦК.
3. 1983 г. – 1985 г. – Заместник командир на 1-ва мотострелкова дивизия, гр.София. Пояснявам, че длъжността беше Заместник командир по политическата част, той и началник на Политотдела на дивизията. Утвърждаваше се от ЦК. За заемането й се изискваше висш академичен курс във военно-политическа академия в СССР.
4. 1985 г. – 1989 г. – Инструктор в отделение „Социална и национална сигурност, сектор „Подготовка на младежта и икономиката за отбрана”. Пояснявам, тъй като тук информацията е неясна и може би, умишлено непълна – някакво отделение, в някакъв сектор Къде е това отделение и как заместник на дивизия(полковник) попада в него? Да не е понижен!? Нищо подобно. Това е отделение във всемогъщия отдел „Военен” на ЦК на БКП. След Октомврийския пленум на ЦК на БКП (1958г.) отделът беше висшият специализиран партиен орган за ръководство на силовите министерства и структури (в т.ч. и ДС).
5. 1989 г. – 1991 г. Заместник командващ на 3-та армия, гр. Сливен. Пояснявям, че длъжността беше заместник комадващ по политическата част, той и началник на Политотдела на армията. Полагаемото се звание е генерал-майор. От тук логически следващата длъжност за генерала беше - началник на ГлПУНА.
Посветените в партийните кадрувания добре разбират, че Стоименов беше ускорено подготвян тъкмо за този пост.
Но дойде 10.11.1989г. Отменен беше чл.1 от Конституцията. През следващите години армията се департизира. Политическите длъжности и органи бяха премахнати. Опитаха се да ги преименуват на възпитателни, но не се получи.
По силата на тези обстоятелствата много млади, добре подготвени и неопетнени офицери бяха принудени да напуснат, или направо бяха изгонени. Греховете им се свеждаха до тяхната волю-неволю политическа обвързаност. Изобщо нещата се объркаха.
Да, да, ама – не! Не и за хора като Стоименов. От тук последва:
6. 1993 г. – 1994 г. - Началник на отдел за координация на международното военно сътрудничество зад граница. Не мога да поясня какво точно е това, но латинският израз „сине кура” длъжност е близък до предполагаемото.
7. 1994 г. – 2000 г. – Заместник началник на Разузнавателно управление на ГЩ и 2000 г. – 2005 г.- Заместник директор на служба „Военна информация” на МО.
От тези назначения произтича и грешката на г-н Якимов, обявявайки го за „перфектен разузнавач”. Нека да му поясня. В армейското разузнаване работят професионалисти (това е основна военна специалност), анализатори, владеещи чужди езици или такива с познания в областта на информационните технологии. Просто не разбирам на кое от тези условия отговаря Стоименов. Следователно, той е назначен там със съвсем ясно партийно поръчение.
8. Доктор на военните науки. Тук мога да поясня по-обстойно, но няма да го направя. Ще спомена (приблизително) темата на дисертацията: „Партийното ръководство на комсомола в условията на БНА”. Според мен е скандално някой да се титулува „доктор на военните науки”, с подобен научен принос.
Пак според мен, Президентът час по-скоро следва да се освободи и никога повече да не назначава в екипа си хора от висшата номенклатура на БКП.
Напомням му, че тази партия, ако не друго, отдавна е определена от прогресивната част на нацията ни, чийто обединител е той, за тоталитарна, антидемократична и по същество ретроградна политическа сила.
Президентът застана зад позицията и справедливите искания на протестиращите. Не се ли замисля обаче, че хората протестират тъкмо срещу хора като Стоименов. Смятам, че г-н Плевналиев трябва открито да признае за грешката си и да даде пример на останалите.
Ние не можем да искаме и да очакваме от управляващите да не грешат, но сме в правото си да настояваме те да признават своите грешки.
Не му предлагам да се извинява на партньорите ни от ЕС и НАТО. Дано само не си мисли, че те не виждат и не знаят какво се случва. Страшно е, ако това започне да не ги интересува.
Най-важните неща в управлението са доверието и моралът. Те са Sine qua non (Условието без което не може).