Конкуренцията в рецептите: Семерджиев срещу Москов

Най-накрая започна смислен и стойностен дебат относно какво трябва да изписват лекарите – активни вещества (т.е. лекарства) или продукти с фирмен бранд. В него се включи и бившият зам.-министър на здравеопазването Илко Семерджиев, който влезе в задочен спор със сегашния министър Петър Москов. 

Както коментирах наскоро в OFFNews, аз подкрепям повишаване на конкуренцията между фармацевтичните компании като лекарите бъдат задължени да изписват фармацевтични продукти по активно вещество. Например, пациентът реално се лекува от активното вещество 4-хидроксиацетанилид или както е по-известно – парацетамол. Това лекарство парацетамол, обаче, се продава под продуктовите марки Panadol, Tylenol, Acetaminofen, Tylol, Acetaminophen (може да има и други), всяка от които е с различна цена.

Идва въпросът, какво трябва да има на рецептата:

Вариант А: Парацетамол и всеки пациент с помощта на фармацевта да си избере кой от продуктите да купи.

Вариант Б: Лекарят избира някой продукт и го изписва директно. Макар да не е длъжен да закупи точно този продукт (който е възможно да бъде най-скъпият дори), обикновено пациентът купува именно него.

Както казах, за мен Вариант А е по-добрият. Петър Москов също върви в тази посока. Д-р Семерджиев клони към Вариант Б и има своите аргументи, повечето от които смятам, че не са валидни. (Б.р.: В последващ текст за OFFNews д-р Илко Семерджиев подробно изложи позицията си. Вижте тук, за да прецените кое е позиция на д-р Семерджиев и кое е интерпретация на Владимир Каролев)

Според него, определени български бизнесмени с бизнес в производството на лекарства и дистрибуцията им ще могат да наредят на фармацевтите в аптеките да предлагат именно техните продукти. Тук д-р Семерджиев прави няколко необосновани допускания, които не е задължително да са верни.

Първо, защо българските предприемачи да са изначално по-лоши от чуждите? Много от лекарствата, които купуваме, са реално произведени в Турция, Индия, дори Пакистан. Не бих казал, че пакистанците са изначално "по-добри" от българите. Още повече, дори най-големият български фармацевтичен производител няма значително присъствие в дистрибуцията. А когато пациентът види, че в една аптека му предлагат 5 пъти по-скъп парацетамол, отколкото в друга, много вероятно е да започне да пазарува само от втората. А и ако допуснем, че държавата гарантира качеството и добрите производствени практики на всяко лекарство в ЕС, то не би трябвало да се вторачваме толкова кой е производителят. В крайна сметка, нали целта е пациентът да е добре, а не да направим мръсно на някой производител?

Второ, не съществуват категорични доказателства, че лекарите са по-трудни за манипулиране, отколкото фармацевтите. Все пак, конкуренцията между лекарите е много по-слаба, отколкото конкуренцията между фармацевтите. Да не говорим, че всичките продукти с парацетамол лекуват или еднакво или почти еднакво. Следователно, лекарят няма защо да се притеснява, че изписаният от него продукт няма да доведе до желания позитивен за пациента резултат. Тоест, лекарят не рискува нищо, ако изпише най-скъпият парацетамол и „одруса“ пациента. Но фармацевтът рискува, тъй като съседната аптека има по-евтиния парацетамол и пациентът вече ще ходи само там.

Трето, д-р Семерджиев допуска, че ще се появи конфликт между лекарите и фармацевтите, тъй като вторите е възможно да не предложат най-„качествения“ продукт. Това също, според мен, не е сериозно обосновано, тъй като в момента имаме изключително тежък държавен контрол, който ефективно гарантира, че всички продукти с едно и също лекарство (активно вещество) са с еднакво или почти еднакво качество. И този контрол работи – дори аз го признавам като либертарианец и изключително скептичен към ефективността на държавните регулации човек (разбира се, има странични ефекти от тази политика, но това е въпрос за друга статия). Тоест, ако някое предложено от фармацевта лекарство излезе калпаво, то лекарят би трябвало да зададе въпроса си към държавните органи – защо това лекарство изобщо се продава?

Разбира се, тук трябва да направим уточнението, че съществуват лекарства с по-сложен състав, по-сложни комбинации между две и повече активни вещества и т.н., чието производство е все още без унифицирани добри практики и за тях вече има значение кой точно продукт ще си купите. Но що се отнася до масата от по-прости лекарства, които съществуват от половин век и дори „баба знае как да произведе“, не виждам причина те да не се изписват под формата на лекарства (активно вещество), а не под формата на търговски продукт.

По въпроса с естеството и ефективността на повечето политики от т.н. здравна реформа на Москов, се съгласявам по-скоро с позициите на д-р Семерджиев. Но що се отнася до този конкретен дебат, смятам, че досега изтъкнатите от него аргументи и допускания са по-скоро необосновани. Крайната фиксация кой точно щял да спечели и дали това дали българският производител е по-несимпатичен от турския или индийския, не работи в полза на пациента. За болния човек като потребител е важно лекарството да е качествено и достъпно. Колко „симпатичен” е производителят е въпрос без никакво значение в такава ситуация.

Още по темата

17/03/2016

Анализи

Д-р Илко Семерджиев отговаря на Каролев за лекарствата

11/03/2016

Интервю

Семерджиев: Москов ликвидира здравеопазването. Да подаде оставка, ако има достойнство

25/02/2016

Анализи

Схемите с лекарства, част 1: Какво ни изписват докторите? Лекарство, продукт или компания?

Следете новините ни в GoogleNews