Quantcast

Подпалването на Севастопол

Владимир Пастухов Последна промяна на 17 март 2014 в 18:36 29334 33

Владимир Пастухов
Владимир Пастухов

Владимир Пастухов,

polit.ru

Има събития, чието самостоятелно значение бледнее в сравнение с последствията, на които те дават живот. Изстрелът в Сараево предизвика свличането на такава политическа лавина, че едва ли някой се интересува от подробностите на подготовката и изпълнението на убийството на престолонаследника, освен историците. Интервенцията в Крим може да се окаже пролог към така грандиозни събития в Русия, че скоро за нея ще си спомнят като за второстепенен исторически факт.

Пробуждането на основния инстинкт

Намесата на Русия в гражданската война в Украйна (а по-точно провокацията на тази война) е предизвикана не толкова от външно политически причини (икономическите интереси на Русия в региона, геополитическата стратегия на Москва, изпълняване на хуманитарна мисия и т.н.), колкото от вътрешнополитически причини. Агресията е реакция на предреволюционния смут в самата Русия, нещо като изпреварваща игра на Владимир Путин.

Кримската (и като цяло украинската) кампания трябва да разглеждаме в две плоскости: не само военно-политическа, но и мистично-символична. Като втората плоскост е много по-важна от първата. Крим е кодова дума в руската историческа памет. Загубата на Крим е един от най-дълбоките белези, възникнали в народното подсъзнание след разпада на Съветската империя. Безкраен брой оголени нерви на руския свят се събират в една точка. Мъката от загубата на Крим се намира отвъд пределите на рационалното възприятие и живее практически във всяко руско сърце. Затова Путин не просто изпрати армията в Крим. Той прещрака ключа на запалването в националното подсъзнание и мигновено вкара населението на огромната страна в състояние на афект. Щом бяха произнесени сакралните думи "Крим" и "война", в душите на десетки милиони хора се включи "основният инстинкт" и се чу "ревът на племето". И сега този "рев на племето" стана обективен фактор, който определя обществено-политическата обстановка в страната.

С едно движение на политическия превключвач народът беше преведен от едно психологическо състояние в друго и сега всички ние трябва да свикнем да живеем с друг народ. Първи усетиха новата нагласа СМИ, които бяха принудени едно след друго да изключват функцията "коментари" заради преливащата омраза. От днес истеричното състояние на афектираните маси - това е обективната реалност на руския живот.

Черната революция

Изглежда, революцията, за която толкова много говореха либерално настроените граждани, почвайки от 2011 година, се случи, обаче изглежда съвсем не така, както очакваха. Това, че революцията в Русия съвсем няма да е оцветена в оранжев цвят, разбираха мнозина. Но едва ли някой е разчитал, че ще я оглави Путин. И все пак се случи точно тона - Путин стартира революционният процес в Русия, като организира запалването на "кримския Райхстаг".

Кремъл реши да не чака някой друг да постави под въпрос авторитарната легитимност на съществуващата власт, а започна сам по собствена инициатива да я разрушава, за да я замени с нова тоталитарна легитимност. Всичко отдавна се движеше в тази посока, но събитията в Украйна станаха катализатор на рязко ускорилия се процес. Трябва да се съглася с Глеб Павловски, че завършек на този процес ще е промяна на обществения строй на съвременна Русия (ако, разбира се, нещата бъдат доведени до края).

Изглежда, в края на миналата година в Кремъл е имало два сценария за туширане на революцията: вегетариански (в рамките на който Ходорковски излезе на свобода и бяха изпълнени и други символични движения) и черносотнически. Сега остана само един - и руският брониран влак с пълна скорост прескочи още едно разклонение по пътя към историческа задънена улица. Печалният опит от 2011-а никого на нищо не е научил.

Символичният акт, който тегли чертата под епохата, стана домашният арест на Алексей Навални. Гръмките антикорупцонни разобличения на Навални така и не станаха повод за властта "да му спре кранчето". Но обръщението му във връзка с революцията в Украйна и националните интереси на Русия - стана. Щом Навални излезе извън обичайните рамки и се прояви като зрял политик, който формулира не популистка, а принципна позиция по крайъгълния въпрос на общественото развитие, нервите на властта не издържаха.

До последната линия

Проблемът е в това, че лесно можеш да вкараш обществото в състояние на афект, но да го изкараш от това състояние е на практика невъзможно. За това на Германия се наложи да загуби Втората световна война, СССР - да преживее поражение в Студената война. Трудно е да си представим катастрофа от какъв мащаб трябва да се случи сега, да са изтрезнеят десетките милиони хора, чието съзнание буквално беше изключено от агресивната всепроникваща пропаганда.

Още по-лошо е това, че онзи, който вкара обществото в тази патриотична ярост, тутакси загуби контрола над случващото се. Кремъл не може да каже, че се е пошегувал, че Русия е правила учения в Крим, а властите на Украйна вече са станали легитимни и трябва да обсъдим отново цената на газа. У обществото са събудени апетити, които ще трябва да се удовлетворяват ежедневно, давайки за храна на патриотите една жертва след друга.. Демиургът на черната революция се превръща в неин роб. Той трябва да следва вече не своята логика, а логиката на болното въображение на роденото от него чудовище.

Трябва да свикнем с мисълта, че сега много неща ще бъдат напълно различни от старите. Старото, нефелно, но търпимо и прилично, сега много бързо ще се заменя с ново, ужасно и нетърпимо. И бърз изход от тази ситуация няма. Защото ключовете за нейното решение вече не са у Русия. Страх ме е, че Русия вече не може да направи нишо, за да излезе от утъпканата историческа пътека, в която пропада отново страната, както нищо не може да се направи днес от вътре в Северна Корея, колкото и да желаят това дълбоко законспирираните противници на режима. Сега не само Путин е заложник на ситуацията в Русия, но и самата Русия е заложник на ситуацията в света. Нейната съдба зависи изключително много от конюнктурата на външните пазари. Тази конюнктура може да бъде отчасти неуправляема и отчасти - управляема. Но онези, които я управляват, трябва да разберат какво се случи. И това няма да стане веднага, ще сработи ефектът на закъсняващата рефлексия. Ще е необходимо значително време, за да повярват лидерите на световната политика и флагманите на световната икономика в реалността на случилото се. Та нали щом на нас, руснаците, ни е трудно, ще е трудно и за чужденците.

Между първия и последния акт на драмата ще има значителна разлика във времето. Не може да се предугади колко трагедии ще се вместят в този отрязък. През 20 век в такъв отрязък влезе цяла световна война. Надявам се, че историята е научила на нещо човечеството и чак до там няма да се стигне. Въпреки това, когато дойде осъзнаването на мащаба на проблема и изкристализира промяната на общественото мнение за Русия към консолидирана политическа воля на обединените нации, в Русия ще настане Армагеддон. Пристъпвайки към Чонгарския пролив от другата страна, Русия за втори път за сто години се озова до последната черта.

Превод: Росица Райчева

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

20.03 2014 в 18:41

Един умен мъж, на име Ото фон Бисмарк, е казал, че договорите с Русия не струват и хартията на която са написани. Кратичко и ясно! Какво да го усукваме повече...

19.03 2014 в 18:26

Пълни глупости, и отнова се опитват да ни замъгляват мозъците!!!! То видиш ли Германия, ама Хитлер, ами комунизма.До кога бе, до кога ще ни плашите, това остана в историята??? И защо никой думица не написа, когато нато съзаде Косово, ами когато нападна Ирак, Афганистан, Виетнам, и няма да продължавам със списъка, защото цял свят знае и вижда, но една шепа дебелогъзести дърти политици от ЕС и щатит размахват пръст на Русия, а журналисчета като този списвал тази глупост по горе промиват мозъците на хората и да им отвличат вниманието от истината.ДА, като изречеш една лъжа сто пъти тя става истина.И ако днес Русия е империя отнова и ако днес нейните граждани отново са събудили чувството на патиротизъм ,то това е по вина именно на Нато, Ес и Сащ. Да ги питам и аз , както Путин ги пита миналата година, защо след като всички искат мир и искат да са партньори с Русия,защо тогава са тези натовски бази пред вратите на Русия, срещу кога се въоръжават??? Тази статия просто ни отдалечава от истината страшно много.А истината е , че от тук насетне Нато и САщ, ще трябва хубаво да си помислят в чия суверенна държава ще се намесят и коя нова държава ще създадът.И светът трябва да крещи сега примера за Косово, за Ирак , Сирия.ЗАщото щом има закони и норми, трябав да се спазват от ВСИЧКИ!!!!!!!.И щом америка има право да нарушава тези закони, каво спира друг да го направи!! Добър урок им даде Путин!!!!

19.03 2014 в 08:46

Sorry, Не разбрах какво смешно видя в аргумента... Някои тук реагирате съвсем първосигнално.
За да отречеш тази реч, изтъкана само от истини и нито едно внушение, трябва да си или много надъхан и кух, или просто да заработваш.

19.03 2014 в 00:12

Правя статистическо проучване. Искам да видя колко палеца надолу ще събере тази статия... :-)
"...Washington tried, but failed, to take Ukraine in 2004 with the Washington-financed "Orange Revolution." According to Assistant Secretary of State Victoria Nuland, since this failure Washington has "invested" $5 billion in Ukraine in order to foment agitation for EU membership for Ukraine..."
http://www.opednews.com/articles/Washington-s-Arrogance-Hu-by-Paul-Craig-Roberts-Arrogance_Crimea_Crisis_Neoconserva tives-140303-591.html

18.03 2014 в 23:14

хахаха И това ли ти е аргумента - гедеронската подлога геносе Гизи, от култово-червената партийка. Че той спи с червени гащи с щамповани путинки, ка няма да се изока. Когато Меркел е била вече разочарована комсомолка, балканджи - то геносе Г.Гизи е бил вече ояден партиец с учет в КГБ за спецпоручения. Утешението от цялото слово е, че все що е кармазъ, се на ибрик става.
Ех, балканджи, то бива, бива, ама бивол за мезе чак не бива, челеби.

18.03 2014 в 23:13

Абе ко има да гледат. ей го на - да четат!
Има само един път - пътят на дипломацията – Грегор Гизи

http://probuzhdane.blogspot.com/2014/03/blog-post_9624.html

18.03 2014 в 22:47

Гледайте линка от ivo_isa (https://www.youtube.com/watch?v=j--ww6yIRpI), има и превод на български, като се тасне едно бутонче.

Как еди немски политик в официално изказване пред Бундеспарламента разобличава лицемерната двулична политика на западняците.

Баба Меркел, бившата комсомолка от ГДР, гледа като отровена, а другите пиндустански подлоги седят като насрани.

18.03 2014 в 22:15

Ако не можете да четете, гледайте със субтитри на български:
https://www.youtube.com/watch?v=j--ww6yIRpI

18.03 2014 в 20:32

Писмо до Ванка с танка
Радой Ралин

Пиша ти от Плевен, драги Ванка.
Помниш ли кагда пришол със танка?
Беше млад, но се държеше мъжки.
Зарази семейството ми с въшки…

Взе на мама златните пендари
и дори галошите ми стари.
Помниш ли, как кушаше картошки?
Наконец забърса три кокошки.

После си преспал със какa Сия
и изпил си всичката ракия.
А след време чухме и мълвата,
че си гръмнал тате във главата!

Длъжен бях да те обичам, Ваня.
Даже кръстих дъщеря си Маня.
Залъкът си давахме насила
на Русия – тая дива сила.

После цели девет петилетки
грабихте уран и руди редки.
Грабихте и жито, папироси…
Зарад тебе ходим голи-боси!

Дружбата ни беше “свята”, “чиста”.
Ние всички хранехме танкиста.
А пък ти ни пазеше със танка
и ни взе последната луканка…

Пазеше и немците, и чехите.
Ние тук възпявахме успехите.
С паметник стърчиш ни на главата
и скверниш небето и земята...

18.03 2014 в 20:19

Molya vi vnimanie: http://probuzhdane.blogspot.com/2014/03/blog-post_9624.html?m=1