В публикация от 15.03.2016 г. със заглавие „Семерджиев срещу Москов“ видях, че авторът - г-н Каролев, е интерпретирал моя позиция относно генеричното изписване и заместване на лекарства в аптеката – „идея“ на министър Москов, на която и той самият се явява застъпник. Тъй като коментарите му се основават на неточна информация, бих искал сам да изясня позицията си, за да не става тя повод за некоректни тълкувания.

Най-напред ще уточня, но не за целите на егото, а в интерес на фактите, че не съм бивш зам.-министър, както г-н Каролев ме е представил. На тази позиция бях до 1998 г., след което напуснах МЗ, за да основа НЗОК и бях нейният първи директор почти до края на 1999 г. След това бях поканен и поех поста министър на здравеопазаването в правителството на ОДС до края на мандата през 2001 г., а в момента съм почетен председател на Международен институт по здравеопазване и здравно осигуряване. Смятам, че би било коректно да бъда представян или в актуалната си длъжност или с най-високо достигнатата бивша. Противното създава впечатлението, че представящия се опитва да подцени „позицията“ по темата, подценявайки този, който я изразява, а съчетанието с неточност на интерпретираната „позиция“ прави ситуацията доста странна.

А сега по същество:

1. Никога не съм бил срещу това да се практикува генерично изписване или генерично заместване на лекарства в аптеката когато е наложително, възможно, необходимо. То е позволено и в момента, и се практикува.

2. Противопоставям се на желанието някой да упражнява административен диктат над лечебния процес и лекарите задължавайки ги да предписват лекарствата само по международно непатентно наименование, а решението какво точно лекарство да вземе пациента да се определя единствено от аптекаря (нарочно не уточнявам магистър-фармацевта защото в много случаи не точно той стои на касата на аптеката).

3. Държа на следната принципна постановка – лекарят е отговорен за лечението и той трябва да бъде водещ при определянето на лекарстволечението, не пациента и не аптекаря. Решенията взема този, който носи отговорността!

4. Лекарстволечението не е единственото лечебно действие спрямо болния човек, а само част от лечебния комплекс и единствено лекаря е този, който може да съобрази, планира и синхронизира процеса, и неговите съставни части.

5. Лечението е сложен и многокомпонентен процес и не може една негова съставна част, каквато е лекарстволечението да бъде поверявана на друг още повече, че отпускането на лекарствата е еднократен акт, а контрола върху лечението и реакциите на пациента продължават във времето – нещо, което аптекаря не може да проследи, няма опит и не е редно да подменя определени решения на лекаря. В крайна сметка, дори и при еднакви активни съставки в лекарствата, отделните пациенти не реагират на тях по еднакъв начин и дали това е така, може да се прецени единствено от лекар. Общопрактикуващите лекари, например, следят хората от пациентската си листа десетки години наред, знаят алергиите им, стари реакции, минали заболявания, показания и противопоказания за конкретни лекарства, придружаващи заболявания, хронични състояния – тези неща не са известни на аптекаря, за да може той да преценява и определя/подменя лечението.

6. Допълнителните съставки (наличие на повече от едно активно вещество) и помощните вещества в лекарствата влияят върху дозирането, разтварянето и резорбцията, което има определено значение за терапевтичния ефект, самата активна субстанция може да бъде в различна кристална модификация, което също влияе и следва да се съобразява.

7. Ако аптекарят е направил генерично заместване и пациентът поиска обяснение от лекаря за евентуална липса на резултат от лечението, тогава идва на ред логичната хипотеза лекарят да отговори – „питайте този, който си е позволил да замени лекарствата, които съм предписал с такива, с каквито той самият е решил да ви лекува“ и това няма да бъде необоснован отказ от поемане на отговорност защото отговорен за следствията е този, който взема решенията – в случая аптекарят е взел решение и отговорността става негова. Така ще се генерират конфликти „лекар – пациент – фармацевт“. В крайна сметка обаче трябва да се знае, че лекаря е водещ и отговорен в лечебния процес и не може зад гърба му да се случват всякакви неща без негово знание. Ако се наложи тази отговорност да се сподели това трябва да става регламентирано и информирано – не напразно на всяка рецепта е изписан и телефона на лекаря.

8. Категорично не приемам казуистиката да става основание за генерализирани решения – ако някой лекар злоупотребява с предписване на лекарства под търговски стимул, следва това да бъде доказано и да се понесат съответните санкции, а не всички лекари да бъдат по дефиниция „виновни“, очерняни и санкционирани без причина.

9. Не приемам също така един проблем да се решава на парче – в случая генерично заместване се предвижда само за лекарства от реимбурсния списък на НЗОК, който е много по-малък от броя на лекарствата регистрирани за употреба в България. И тук лобисткия подход си личи.

10. Не приемам също така смесването на медицината и на лечебния процес със социални теми и задължения, каквито всеки администратор си въобразява, че може да възлага на лекарите. Лекарят трябва да лекува, а не да бъде превръщан в заложник на немедицински претенции.

Може да се изрежда още, но не е необходимо и не е това целта. Завършвам с едно твърдение – никаква „идея“ на министър Москов не може да сработи и да даде положителен ефект в дефектна среда, а средата в лекарствения сектор в България определено е дефектна и причината за това е вертикалната интеграция между производител на лекарства, търговец на едро и вериги от аптеки, които затварят цялостен търговски цикъл на един и същи собственик. Това означава, че когато собственикът даде команда за конкретни генерични замествания в полза на собствените си лекарства, наетите служители в неговите дистрибутори и вериги от аптеки ще започнат да пласират предимно или само неговите лекарства. Същото може да се твърди и за аптеките, които не са негови но са снабдявани от неговите дистрибутори – те имат как да оказват както търговски стимул, така и търговски натиск, вкл. принуда. За разлика от аптекарите, лекарите не са служители на „вертикалите“ и е много по-трудно да бъдат принудени да изписват единствено техните лекарства. Освен това, отново подчертавам, отговорността за крайния резултат от лечението е при лекаря, а не при аптекаря и за да си запази пациентската листа, лекаря много по-трудно би поел риска да лекува по чужди „търговски“ инструкции (нека не забравяме също така, че и лекарите имат своята човешка, и професионална съвест). С изброеното до тук директно и без намеци казвам, че ако министър Москов има действително намерение с нещо да помогне на пациентите, то първото условие е да санира дефектната среда, защото в нея всяка „идея“ се изкористява и изкривява. Докато има вертикална интеграция в сектора всяка професионална инициатива е обречена. А иначе е ясно, че лобизъм има и ще има, по-важното е да няма жертви.

И още нещо – не съм лобист.

Д-р Илко Семерджиев

Още по темата

15/03/2016

Анализи

Конкуренцията в рецептите: Семерджиев срещу Москов

11/03/2016

Интервю

Семерджиев: Москов ликвидира здравеопазването. Да подаде оставка, ако има достойнство

25/02/2016

Анализи

Схемите с лекарства, част 1: Какво ни изписват докторите? Лекарство, продукт или компания?