Stratfor: България ще търси повече помощ и по-малко провокации към Русия *

В страните по европейската граница ветровете на промяната духат във всички посоки

Последна промяна на 03 март 2017 в 17:27 9884 11

От Балтийско до Черно море и от Карпатите до Кавказ всяка от страните по границата на Европа с Русия преосмисля външнополитическата си позиция в отговор на големите геополитически промени. Това се посочва в анализ на частната разузнавателна и аналитична организация със седалище в Остин, Тексас - Stratfor. В статията, публикувана във Forbes се изреждат редица процеси, които водят до промяна във външната политика на Балтийските държави, Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Румъния, България, Украйна, Молдова, Беларус и страните в Кавказкия район. Всяка от тези държави реагира по свой начин на променящите се геополитически обстоятелства. Някои от тях избират да постигнат по-близки отношения с Русия, други впрягат повече сили в името на западната си интеграция, а трети се опитват да балансират предпазливо между Москва и Запада, пише в анализа.

В него се подчертава различието между румънските и българските двустранни отношения с Русия и се посочва по-прагматичния подход на България към Москва в исторически план. "Румъния приветства плановете на НАТО да засили присъствието си в Черноморския регион, докато България е по-малко ентусиазирана по темата. Затова може да се очаква, че Румъния ще засили ангажимента си към НАТО - както и с регионалните си партньори като Полша, докато България ще се стреми към повече сътрудничество и по-малко провокация в отношенията си с Русия", пише в статията.

Следва пълният текст на статията:

От Eugene Chausovsky

Страните по границата на Европа са в процес на промяна. От бреговете на Балтийско до Черно море и от върховете на Карпатите до Кавказ всяка страна по границата на Европа с Русия преосмисля външнополитическата си позиция в отговор на големи геополитически промени.

На Запад от тази група държави, се завихрят разделения в ЕС заради Брекзит и засилващите се националистически настроения, докато във Франция, Германия и вероятно в Италия се задават съдбоносни избори. На изток, Русия се ползва с вниманието на новата американска администрация, която търси начини да подобри отношенията с Москва с фокус на родна земя. Въпреки че едно сериозно помирение отнема време, дори и само възможността за разбирателство и пренапасване със САЩ направи Русия по-настъпателна в периферията на страната.

Всички тези процеси предизвикват тътен в геополитическите тектонски плочи в страните по границата на Европа. Предвид липсата на географски бариери, които да разделят тези гранични страни от Западна Европа и Русия, те винаги са били податливи на съревноваващите се сили на влияние, идващи и от Москва, и от Запада. В исторически план в резултат на това се пораждат постоянни промени и динамика в политическата, икономическата и дори в отбранителната сфера. От колапса на Руската и Австро-унгарската империя през разпада на Съветския съюз до вълната от цветни революции в пост-съветската ера, тези страни не остават чужди на големите геополитически промени и катаклизми.

Сега отново геополитическите ветрове на промяната духат силно в граничните страни.

Тези ветрове обаче веят в различни посоки във всяка от граничните страни, в това число Балтийските държави, Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Румъния, България, Украйна, Молдова, Беларус, страните в Кавказкия район. Всяка от тях реагира по свой начин на променящите се геополитически обстоятелства. Някои от тях избират да се стремят към по-близки отношения с Русия, други впрягат повече сили в името на западната си интеграция, а трети се опитват да балансират предпазливо между Москва и Запада. Необходимо е изследване на географския контекст и националните стратегии в региона, за да се разберат действията на различните страни в стремежа им да се нагодят с бързо развиващите се геополитически условия и какви цели гонят.

В севернатата част, Балтийските държави и Полша граничат с Русия. Намиращи се в североизточните участъци от Средноевропейската равнина, Естония и Латвия граничат със самата Русия близо до Санкт Петербург, докато Литва и Полша граничат с Калининград - милитаризиран руски ексклав в сърцето на граничните страни. Тези държави са изключително уязвими от руската военна сила, както потвърждава и миналото им под руска окупация от 18-и до 20-и век. В по-близък план уязвимостта им се подчертава от струпването на въоръжение, както и честите военни учения и прелитане над чуждите териории в тези зони, извършвано от руските сили. Като членове на ЕС и НАТО обаче Полша и Балтийските държави се ползват със защита от Русия, каквато страни като Украйна нямат. НАТО наскоро засили укреплението в региона, разполагайки войски на Алианса във всяка една страна на ротационен, почти перманентен принцип.

Въпреки това, тези страни не са спокойни и не могат да бъдат сигурни в безкраен натовски ангажимент, особено след като Доналд Тръмп определи Алианса като отживелица, преди да встъпи в длъжност като президент. Това накара Полша и Балтийските страни успоредно със защитата на НАТО да изградят и регионално съструдничество в областта на сигурността, като задълбочат връзките в отбранителната сфера със скандинавските страни като Швеция и Финландия, както и със съседна Украйна. Повече подобни усилия ще бъдат положени в близките месеци и години, тъй като тези страни се опитват да се презастраховат, в случай че НАТО (по-конкретно САЩ) намали подкрепата си.

В южните части на граничните страни в Централна Европа, където равнините отстъпват място на по-скалисти местности, се открива друга гледка. Докато Полша и Балтийските държави са сред най-уязвимите в рамките на ЕС и НАТО, що се отнася до руското влияние, страни като Унгария, Чехия и Словакия се ползват с по-сигурен буфер с голямата източна съседка. Освен липсата на преки граници с Русия тези страни по своеобразен начин са защитени от Карпатите - планинска верига, която се проточва по техните северни и източни граници. За разлика от Полша и балтийските страни, тези три държави са били предпазени от Русия в голяма част от миналото си, като единствено след края на Втората световна война до края на Студената война се поддават на руската военна мощ и политическо влияние. Неслучайно отношенията на тези страни с Москва са по-малко враждебни. Унгария например призовава за ревизия на отношенията между ЕС и Русия и дори застъпваше отпадането на руските санкции. Но ЕС постигаше единодушие, когато решенията за налаганите санкции трябваше да се гласуват. През тази година обаче европейската сплотеност по този въпрос ще бъде поставена на ключово изпитание, особено ако САЩ вдигнат или разхлабят санкциите срещу Русия.

Страните в южната част на Центална Европа - Румъния и България, имат по-малко географска защита от Русия предвид излаза им към Черно море, където Русия също струпва сили. В исторически план Румъния е в противоречие с Русия заради контрола и влиянието в Молдова - бивша румънска територия, завладяна от Русия през 19-и век. В същото време България не е влизала в териториални противоречия с Русия и така е имала по-прагматични отношения с Москва. Това разединение се запазва и сега, предвид политиката на Румъния, която прегръща плановете на НАТО да засили присъствието си в черноморския регион, докато България е по-малко ентусиазирана по темата. Затова може да се очаква, че Румъния ще засили ангажимента си към НАТО - както и с регионалните си партньори като Полша, докато България ще се стреми към повече сътрудничество и по-малко провокация в отношенията си с Русия.

Местейки се на изток, ситуацията става по-сложна. Без почти никакви бариери, разделящи ги от Русия, страните Украйна, Молдова и Беларус географски са още по-изложени към Русия в сравнение с държавите от Централна Европа. Тези страни са исторически много по-свързани с източната си съседка и нито една от тях не е настоящ член на ЕС или НАТО. Това означава, че тези държави са преминали през още по-динамични завои във външната си политика като отговор на геополитическите промени, които текат на Запад.

Най-притеснителна е ситуацията в Украйна, която граничи пряко с Русия и от бившата съветска периферия е страната с най-стратегическо значение както за Москва, така и за Запада. След евромайдана през 2014 г., заради който проруският президент отсъпи властта на прозападно управление, Украйна разчита на подкрепа и от Европа, и от САЩ за патовата ситуация с Русия. А тя ескалира с руската окупация на Кримския полуостров и подкрепата за въстание в източна Украйна. Сега Киев трябва да се примири пред потенциалната перспектива да загуби тази подкрепа, тъй като Тръмп заяви, че би искал да си сътрудничи по-тясно с Русия в области като Сирия и дори намекна, че американските санкции срещу Русия може да бъдат снети срещу сътрудничество по въпроси като намаляване на ядреното оръжие. Независимо какво ще се случи, подобни заявки са изключително притеснителни за Украйна.

При така създалата се ситуация, не беше изненадваща ескалацията на боевете в Източна Украйна скоро след встъпването на Тръмп в длъжност. Киев и Москва имат стимул да привлекат вниманието на новата американска администрация към конфликта. Целта им беше да направят това, като създадат достатъчно нестабилност, за да е невъзможно да се твърди, че конфликтът е замразен и следователно не подлежи на обсъждане. Засега Русия е с едни гърди напред в това състезание, бидейки ангажирана в горещи точки като Сирия и сядайки със САЩ на масата за преговори за обсъждане на по-важни стратегически теми за Москва като например Украйна. 

Междувременно, европейският лидер Германия все още притиска Русия да направи повече за прилагане на договорените между Киев, Москва и сепаратистите Мински споразумения, които имаха за цел да сложат край на конфликта в Източна Украйна. Но санкциите на ЕС се превръщат в източник на разделение сред блока - разделение, което може да се задълбочи в зависимост от резултатите на предстоящите в Европа избори. Това поставя в несигурна позиция подкрепата на Запада за Украйна. По-нататъшна ерозия в подкрепата на Запада може да се очаква в предстоящите години и така Киев ще трябва да търси други съюзи със страни като Полша и Прибалтика.

Молдова - малка, но стратегически важна страна, е по средата на пътя си на значителна реориентация във външната си политика. Подобно на Украйна, през последните години Молдова се стреми към западна интеграция, като подписа през 2014 г. Споразумение за асоцииране с ЕС. Но нарастващото обществено разочарование от прозападното управление на страната доведе до избирането на Игор Додон - проруски социалистически лидер, за президент през ноември 2016 г. Той настоява за отмяна на споразумението с ЕС и установяване на по-тесни икономически и политически връзки с Русия. Въпреки че Додон се изправи пред съпротива за тези усилия от страна на парламента, доминиран от проверопейска коалиция, Молдова е поела курс за приближаване към Русия и отдалечаване от Запада - тенденция, която може да бъде затвърдена след парламентарните избори в Молдова през следващата година.

Въпреки че в няколко страни от граничните райони позициите на Русия спрямо Запада укрепнаха, наскоро те претърпяха и неуспехи. Напрежението за цените на газа нарасна в Беларус - страна, която е твърд съюзник на Москва. Анонсираното от Беларус либерализиране на визовия режим в краткосрочен план за над 80 страни (включително страните от ЕС и САЩ) накара Русия да затегне граничния контрол с Беларус. Но освен ожесточената размяна на реплики по темата, лидерите на Беларус и Русия заявиха, че стратегическият съюз на двете страни не е под заплаха и в действителност двустранните връзки в областта на сигурността и отбраната се задълбочиха през последните месеци. Независимо от това, ограниченият и постепен досег на Минск към Запада служи като напомняне за Москва, че позицията на Русия в граничните райони никога не е напълно сигурна, дори и сред най-лоялните съюзници.

Движейки се още повече на изток и юг към европейските гранични страни, планинският и неравен кавказки регион също е значително белязан от руско-западната патова ситуация и развитието ѝ през последните месеци. Географски погледнато, двата основни масива - Голям и Малък Кавказ, представляват в някаква степен защита между Русия и Кавказките страни. Но такава бариера не е непреодолима, както доказва постепенното приобщаване на южнокавказките части към Руската имерия, започнало през 18-и век. Въпреки че контролът на Москва е приключил с колапса на Съветския съюз, независимостта не е направила тези страни неуязвими от руско влияние.

Такъв е случаят и с Грузия, която през последното десетилетие е силно ориентирана към Запада и водеше политика на сближаване с ЕС и НАТО. Това породи вражда с Русия. Двете страни водеха кратък, но ожесточен военен конфликт през август 2008 г., когато Русия използва изградения през Съветската ера тунел Роки - един от малкото пътища, пресичащи северната част на Кавказккия масив, и така нахлу в южната си съседка. Бързо изгради военни позиции, които още са поддържани в подкрепяните от Москва отцепнически територии на Абхазия и Южна Осетия, които представляват една пета от бившата грузинска територия. Грузия все пак остана ангажирана със западната си интеграция през следващите години, като подписа Споразумение за асоцииране с Европейския съюз през 2014 г. и откри център за обучение на НАТО през лятото 2015.

Промяната на геополитическите обстоятелства през последните месеци обаче накараха грузинското правителство да води по-прагматични отношения с Русия. Тбилиси и Москва развиха по-силни икономически и енергийни връзки, докато Грузия планира да смекчи наказателната изолация на Абхазия и Южна Осетия. Докато Грузия е малко вероятно да се откаже от усилията си за западна интеграция, изглежда все по-вероятно да работи с Русия, което трябва да постави под въпрос ангажиментите на Запада в сферата на сигурността.

От другата страна, Армения е зависим от Москва руски съюзник, чиито отношения бяха поставени на изпитание през последните месеци. Въпреки членство на Армения в ръководения от Москва военен алианс - Организацията на Договора за колективна сигурност, и въпреки присъствието на руски войски на нейна територия, Москва предложи незначителна подкрепа на Ереван в продължаващата патова ситуация на Армения с Азербайджан. Основният въпрос, разделящ двете съседни страни, е Нагорни Карабах - стратегически планински район, част от Азербайджан в съветско време, но с етническо арменско мнозинство, който се отдели през 1994 г. Конфликтът все още предизвиква обстрел от двете страни на границата между двете държави. Русия предприе неутрална позиция след ескалация на военните действия през април миналата година и така остави Армения разочарована от Москва заради отказа за политическа подкрепа в конфликта. Въпреки това, липсата на алтернативни партньори на Армения не дава друг избор на Ереван освен да поддържа стратегическо съобразяване с Русия, макар и нарасналото през последните месеци сътрудничество в сферата на сигурността между Москва и Баку.

В резултат Русия затвърди позицията си на основен арбитър в конфликта между Армения и Азербайджан и по този начин Москва е в състояние да използва конфликта в Нагорни Карабах, за да подпомогне своите стратегически интереси и в двете страни. Азербайджан има интерес да разклати статуквото по въпроса за Нагорни Карабах и има готовност да работи в тясно сътрудничество с Русия, за да доведе конфликта до позиция, която да позволи подновяване на преговорите и връщане на територията в рамките на Азербайджан - стремеж, който ще даде предимство на Русия, за да увеличи влиянието си в Азербайджан. Армения междувременно не може да си позволи резки движения, особено след като Русия контролира повечето стратегически оръжейни системи. И докато ситуацията остава патова, нито една от страните в конфликта не може да направи голяма крачка, без първо да постигне споразумение с Русия.

Промяната на движещите се сили означава, че както Русия, така и Запада са изправени пред сериозно развитие в геополитическите си позиции, което отеква в страните в граничните райони. Докато траекторията на отношенията между САЩ и Русия и политическата ситуация в самата Европа се променят, това предизвиква внезапно разместване и в страните по границата на Европа, като всяка от тях преосмисля водената външна политика по начин, който съответства на техните геополитически необходимости и национална стратегия. Проблемът за граничните райони - точно както е било в продължение на хилядолетия и както ще продължи да бъде - е, че съдбите им са извън техния пряк контрол, а вместо това се оформят и поддават на външни влияния, оказвани от по-големи сили.

____

* Заглавието е на редакцията на OFFNews.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

4174

12

Hissarion

03.04 2017 в 18:08

Интересно как подобрението на отношенията с Русия се третира като заплаха за "западната интеграция". Сякаш г-н Чаусовски казва или са с нас или са против нас. Големият Бял брат отвъд окена има право да преосмисля политиката си, но от пейзаните по периферията се изисква да са войнстващи докато не им се заповяда нещо друго.

-4288

11

Виц на деня

04.03 2017 в 09:34

Я, колко плачещи руски спермояди и путинерасти сутрин рано. Почивен ден, явно рублите са ×2.

Та поздравления към редакцията на OffNews, отдавна тук не е имало толкова хирургически точен геополит анализ. Особено в частта за Армения, която уж е очаквала помощ ор мурзилките. За ужас на пидеристанците на кремъл.

-1321

9

Геле

03.03 2017 в 22:25

Пурфесоре, и от "КУРСК" пуснаха торпедо ама не отвориха люка?!

85307

8

Sorosoids detected, target on, товарищи!

Torpedo...Los!

18165

7

sottozero

03.03 2017 в 20:49



Професоре,че яйца са на еврогейските гъзове-яйца са,само че мъжки яйца:))))

3241

6

neroni

03.03 2017 в 20:42

aleks566 курво соросоидна и ти ли си от тия 15 ???

3241

5

neroni

03.03 2017 в 20:41

Оооо. 15 курви са се наредили на опашката да го ядат дебелия ми.

983

4

Johann

03.03 2017 в 20:02

Пече им се яйце на гъза от какво?

616

3

aleks566

03.03 2017 в 19:30

Комунистически простотии.Тия изостанали азиатци нито са ни братя нито сестри.Европа ни дава милиарди,а нашите безродници дават от тях на пиандурниците,понеже некакъв некадърен кгб диктатор ги е яхнал.