Снежана Горянова е археолог-проучвател в секцията за средновековна археология на Националния археологически институт с музей при БАН. Вече 25 години тя се занимава със средновековна археология. Освен това, тя проучва и епохата на ранното християнство, а през последните 10 години има шанса да се занимава с археологическите останки на София, на строящата се метростанция 8 и Западната порта на Сердика.  Тя разказа за най-интересните неща, намерени там, за проблемите с инвеститорите и как според археолозите държавата да намери нужния баланс между идването на новото и съхраняването на паметта ни.

- Г-жо Горянова, една от най-големите атракции на София са археологическите останки под църквата “Света София”. С какво това ще обогати културния ни туризъм?

- При съществуваща църковна сграда и запазени останки от ранния християнски некропол, това е едно от добрите решения да бъде представено всичко, което е запазено отдолу. Така ще имаме действаща църква и отдолу цял архитектурен комплекс. Това решение не е уникално. Прави се в Европа. Надявам се да е истинска атракция. Имахме гости от чужбина, специалисти археолози - зам.-директорът на Лувъра, колега от Рим, която се занимава с решаването на въпросите за експонирането на паметниците, и те бяха много впечатлени. И при тях не всичко се получава идеално. Но това е пътят. Не винаги е нужно да се съхрани всичко. Но трябва да се съхрани същественото. Защото това е друго качество живот, превръща ни в хора. Има известна сентенция: “По добре недоволен човек, отколкото доволна свиня.” Когато човек е достигнал до нивото да съхрани паметта, той показва съзнание за собствена ценност. Ние оценяваме труда преди нас, а тези след нас очакваме да оценят нашия труд.

- Нали не може да се каже, че българските археолози са изненадани от това, което откриват?

- Никак не сме изненади. Не са изненадани и инвеститорите. Тиражирането на информацията, че изведнъж при строителството на метрото са се натъкнали на разкопки, не е точна. От много, много години централната част на София в рамките на античната крепост, е археологически резерват. Още от началото на 20-и век сме наясно, че има запазени части от античен, средновековен и османски период. Богдан Филов, Кръстю Миятев, Вера и Никола Мавродинови. Тогава е проучен средновековния некропол, продължение на античния некропол при “Света София”. Първите гробници около Народното събрание, по улица “Раковски”, почти до “Гурко” са известни в началото на XX  век.

- Когато се разрушава цялото каре около улица “Леге” и се строи Партийният дом, какво става с находките отдолу?

- В средата на 20-и век, през 50-те години, са направени археологически проучвания при много тежки условия. Единственият останал жив, работил тогава, е Магдалина Станчева. Половин век по-късно обаче не се работи по-лесно. Една част от материала тогава не е стигнал до публикация. При проучване сградата на сегашния Министерски съвет, на Президентството и Партийния дом са намерени доста интересни неща. Под Партийния дом са открити две - построени една върху друга, големи християнски църкви, които тогава не са представени пред научната общественост.

- Кое е най-любопитното като находка досега при разкопките около метрото?

- Не е позната изцяло планировката на антична Сердика и на ранно византийския град. Спазени са принципите на изграждане на римския град, но има изненади. Освен от терена и някои условия, хората се влияят дори от собствените си емоции. И излизат извън канона. След построяването на крепостната стена през последната четвърт на втори век, този римски град претърпява няколко много значими преустройства. И това се видя едва сега покрай работата на метростанция 8. Сериозното преустройства през 4 век води до тотална промяна. Примерно една огромна баня е съборена и върху нея е построено нещо друго. Тук са се случвали и няколко големи земетресения.

- София не е най-сложният град за строителство на метро от археологическа гледна точка. Знаете ли как се е справил Рим например?

- Италианците имат добър опит с изграждането на музеи под земята. Трябва да бъдат консултирани като изграждане на подходи например. Но проектът под “Света София” е български. Това не значи, че е по-лош. В момента Истанбул строи метро. Строителството е замразено за 6 години, за да бъдат направени археологически проучвания. Там явно не бързат толкова. Не че не е нужно метро на града, все пак е мегаполис. Обаче има 20 метра културен пласт. Вероятно и техните инвеститори бързат, само че те са решили, че освен всичко друго, трябва да гонят и покажат цивилизационно ниво. Метро има и в  Атина. То функционира отдавна, но доколкото ми е известно е прекъснато строителството на нова линия, за да бъде направено археологическо проучване, как да бъде най-добре експонирана археологията. Ние започнахме малко наопаки, макар да се знаеше, че има археология. От държавните органи и инвеститорите се налага мнението, че археолозите трябва да работят много бързо, с извънредни усилия, с което решаваме всякакъв проблем.

- Каква е ролята на парите в тази ситуация?

- Те не са нашият приоритет. Ние сме хората, които можем да си свършим работата професионално. Можем и през пръсти, ако се влияем от парите. А ние бихме искали да си свършим работата както трябва. За което да бъде осигурено финансиране. А ние да получим нормално заплащане. Всеки инвеститор има интерес да бъде свършена бързо и добре работата, за да му се изплати и инвестицията. Ролята на държавата в нашия случай, макар че и тя е инвеститор, е да балансира между двете посоки – да развива новото с бързи темпове, и да се съобразява с обществения интерес. Запазването на нашето национално богатство би трябвало да бъде приоритет на държавата. Добрата работа е в намирането на баланса. Още през 70-те години, при изграждането на първия метро диаметър на метро станция “Сердика”, също са правени разкопки. Тогава всички археологически структури са били вдигнати, опаковани и пренесени в един склад в Обеля и би трябвало да продължават да стоят там. Слава богу, сега можем на място да съхраним останките от археологията, защото те се оказаха по-масивни от това, което всеки от нас си представяше. Дори ние мислехме, че по трасето на бул. “Мария Луиза” ще има по-малко запазено от по-късните епохи – от Средновековието и Османската епоха. Открихме данни за живота на този квартал до самия край на 19-и век - до изграждането на булевард “Витоша”. Включително две църкви. Дори днешните канализационни системи много малко са нарушили тези останки. Най-голямото нарушение беше при изграждането на канал от 2000 г. от офис сградата, построена на мястото на стария магазин “Явор”. Там пластовете са големи – стигат до ранно византийски период и античността.

- Има ли нещо, което днешните градостроители могат да научат от опита на техните колеги от минали епохи?

- Във всички епохи е подхождано по различен начин – много индивидуално. Ето нещо интересно, което софиянци не знаят - правени са кардинални промени в планировката на града. От неговото създаване във ІІ век той не е застинал. В началото на VІІ  век е имало силно земетресение или друг катаклизъм, от който градът много тежко е пострадал. Вероятно са останали много малко хора и не са сметнали за нужно да го възстановят. Така че между началото на VІІ век и края на Х век се строи нов средновековен град, който не е на същото място. Уличната мрежа също търпи развитие. През ІV век е построена голяма базилика, една от най-големите в Европа. Но каквито и промени да са ставали, моят извод е, че човек трудно се променя в същността си.

- Археолог с такъв опит като вас ръководи ли се още от емоцията и фантазията?

- При нас е много важно човек да може да се пренесе в друг свят. А това е изключително трудно. Ние гледаме на нещата от нашата гледна точка. Чувствам се добре, когато се пренеса в онова време и започна да мисля като предците ни. На мен ми помага това, че аз от много години се занимавам с изследване на всекидневния живот на Средновековието в България. Човек трябва да наблюдава собствения си живот, без да бъде предубеден, за да види как се реагира в различни ситуации. Хората са имали други, различни от нашите представи. По различен начин са възприемали света, а понякога си въобразяваме, че по много по-различен начин. Често търсим твърде сложни решения на проблемите, които те са имали. А решението дори на нашите собствени проблеми са по-лесни и по-елементарни. Ще ги разберем, ако си помислим какво бихме направили ние в дадена ситуация. Различното е в постепенното развитие на технологии, влиянието на религия или принципите, на които се основаваме. Човек е същество, изтъкано от емоции, от функциите на ума си. Това не се променя. Мислим по същия начин. Ние сме същите хора.

- Вижда ли се финалът на вашата работа?

- Предстои да се направи проучване на терена под бившия паркинг пред ЦУМ. С което археологическите проучвания ще бъдат завършени. Миналата година завършихме проучвания на Западната порта. Заедно с проучванията под “Света София” се формира един доста сериозен комплекс в самия център на София.

- Мисли ли се дългосрочно – какво ще се прави в близките 10, 20 години?

- Не знам да има разработена дългосрочна програма. За жалост се работи в краткосрочна перспектива, но дори тя е приемлива. Има направен и спечелен проект за консервация и експониране на останките на метростанция 8, на “Мария Луиза” и “Ларгото”. За жалост идеите на археолозите бяха слабо застъпени и не се съобразиха с тях. Вече е изграден тунелът на метростанцията, той стои под археологията, а археологията заема своето ниво с елиминиране на предвижданите по-рано паркинги. Там би трябвало да се обособи археологически парк. Пространство, в което да могат да се представят материалите, намерени на място. Предполагам, че самото подлезно пространство може да се използва за изложбени зали и в което хората да преминават бързо от една в друга епоха само с преодоляването на 15-20 стъпала. В центъра на един немалък град на Балканите, това си е истинско преживяване. И като притичаме през другото време, ще усетим, че трябва да оставим нещо стойностно след себе си.

Още по темата

25/01/2012

Общество

Пускат метрото до „Черни връх“ през май