Калин Янакиев: Гавриил трябва да има най-големи шансове за патриарх

Борислава Бибиновска 11 декември 2012 в 13:17 9257 8

Калин Янакиев. Снимка: Facebook
Калин Янакиев. Снимка: Facebook

Калин Янакиев е професор доктор по философия, преподавател във Философския факултет на Софийския университет. Член на Международното общество за изследване на средновековната философия (“Лувен”). Главен редактор на списание „Християнство и култура“.

Автор е на книгите „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“ (1988), „Религиозно-философски размишления“ (1991), „Философски опити върху самотата и надеждата“ (1995), „Диптих за иконите“ и други.

С проф. д-р Калин Янакиев разговаряме за състоянитето на Българската православна църква (БПЦ) след смъртта на патриарх Максим.

- Проф. Янакиев, как ще коментирате раздорите в Светия синод, зародили се непосредствено след смъртта на патриарх Максим? Как се стигна до там митрополите да застанат един срещу друг?

- Не сме видели точно такова разделение на митрополите. Всъщност инициатор на раздора бе до голяма степен Пловдивският митрополит Николай, който опита да запази една своя силна позиция в бъдещите патриаршески избори, заемайки временно управлението на Софийска митрополия, което действително е съмнително от уставна гледна точка.

В резултат на неговите действия и особено в резултат на тяхното пресичане обаче бе създадена една партия около митрополит Николай, която включва неколцина поддържащи го митрополити - Калиник Врачански, Григорий Великотърновски и донякъде Плевенскиятмитрополит Игнатий. Това именно е грозното, защото не бива да бъдат създавани партии. В края на краищата епископите трябва да представляват своите църкви, те не представляват сами себе си като персони в един църковен събор и поради тази причина е грозно тяхното групиране в партии.

Така че реакцията срещу оформянето на такава дълбоко нецърковна и неканонична партия около митрополит Николай създаде тези раздори. Проблемите следователно не са в раздорите между митрополите, а проблемите са много по-тежки, тъй като  съгласно Устава подлежащи за избора за патриарх са редица митрополити, които съвсем скоро бяха осветени като сътрудници на ДС. В това е много големият проблем на бъдещия патриаршески избор.

- Във връзка с агентурното минало на митрополите, имате ли обяснение защо отец Касиан, игуменът на манастира „Благовещение”, точно сега, няколко месеца преди патриаршеския събор, решава да разкаже за „тъмното“ минало на Ловчанския митрополит Гавриил?

- Той не е извадил никакви доказателства срещу митрополит Гавриил! Той се опита да разпространи клевети чрез медиите. Естествено е защо - защото митрополит Гавриил е единственият измежду достоизбираемите за патриаршеския престол, който не е сътрудник на ДС и това е официално обявено от Комисията по досиетата. Следователно той би трябвало, подчертавам - би трябвало, да има най-големи шансове да бъде избран, защото останалите са силно опетнени от това свое сътрудничество и което е по-страшно – не малко от осветените като сътрудници на ДС биха могли да бъдат заподозрени, че са получили епископския си сан със съдействието на същата тази ДС, защото тя ги е вербувала много преди да станат епископи.

Има съмнение, че може би с нейно съдействие те са се издигнали до епископи. А в това отношение и отец Касиан е прав, но и аз го казах много преди него: съществува Тридесето Апостолско Правило, което гласи, че този, който се е сдобил с епископски сан със съдействието на светските власти, не може да остане епископ, той би трябвало да бъде низвергнат и даже отлъчен от Църквата.

Следователно тези митрополити, които сега съгласно изискванията на Устава се кандидатират за патриаршеското було и същевременно са осветени като сътрудници на ДС, особено ако бъде избран някой от тези, за които има съмнение, че е получил епископския си сан със съдействието на ДС, ще постави Църквата ни пред страшно канонично изпитание. Представете си за патриарх да бъде избран епископ, за който документално може да бъде проверено и евентуално потвърдено, че се е издигал в йерархията и е получил епископския си сан със съдействието на ДС. Това е страшно!

Затова митрополит Гавриил би трябвало да има най-големи шансове да бъде избран, защото той е чист; защото той няма да постави на каноническо изпитание Църквата ни. Ето защо аз недоумявам защо срещу него започва тази атака. Мога да си дам сметка, че зад групировката на Касиан стоят други сили, някои от други митрополити на Светия синод и макар да не мога да го докажа, ако това е вярно, виж, вече е грозна ситуация.

- Кого подозирате?

- Не бих искал да коментирам. Но бих ви насочил. Вижте кой измежду сега действащите митрополити публично заявява, че има симпатии към Стария календар и поддържа връзки с различни Старокалендарни групи и подозрението би могло да се оформи. Но не бих искал да посоча името, не мога да бъда сигурен, че той стои в дъното.

Във всеки случай обаче акцията на Касиан не е негова собствена. Тя е подбудена от някого. Вие видяхте, че на неговата пресконференция се бяха събрали цял букет от разколници. От една страна, това беше разколната група на самия Касиан, а от друга страна там бе и Христо Латинов, който няма никакви старокалендарни симпатии, но бе един от участниците в разколната група на т.нар. митрополит Инокентий, т.е старият разкол. Какво правеше той на тази пресконференция и защо той също се опита да клевети митрополит Гавриил... Разколните групи се събират да клеветят и то именно чистия митрополит, макар да си мисля, че на тях най-вероятно им е обещано нещо, някакво снизхождение, някаква прошка, някакво приемане, ако извършат тази акция в услуга на някой друг.

- Редно ли е според Вас Инокентий отново да бъде приет в лоното на БПЦ, както се изразиха от Светия синод?

- Вижте, в Църквата всяко нещо може да бъде покрито с покаяние, всеки грях може да бъде покрит. Ако Инокентий се е покаял, ако е приел всички условия на Каноничната православна църква и е поискал покаянно да бъде приет в нейното лоно, Църквата може да го приеме. В този случай тя не е приела разколник, а вече покаял се разколник. Покаянието преобръща и измива греховете. Църквата е милосърдна институция  тя не е юридическа. В нея всичко може да бъде простено, ако има покаяние. Но това може да стане само еднолично. Никой не може да приеме група, групата не може да се кае.

- Смятате ли, че държавата ще може да се намеси в избора на патриарх?

- Не се опасявам от това. Първо, защото вече не живеем в атмосфера на тоталитарност. Самата Църква, самите владици вече достатъчно добре усвоиха мисълта, че държавната власт в България се сменя и не е необходимо да се търси някаква подкрепа на тази власт, която днеска е една, утре може да бъде съвсем друга.

Второ, ние сме вече много далеч от ситуацията, при която държавата можеше да се намесва в подобни църковни дела задкулисно, както виждате бъдещият патриаршески избор е под силния прожектор на общественото, на медийното внимание, следователно всяка стъпка, която би била предприета от страна на държавата, при всички положения би била забелязана и заклеймена.

Ние все пак имаме в страната си някакво гражданско общество, някакво църковно общество. Работата е там, че определени митрополити имаха неблагоразумието през изтеклия период да се свържат с икономически силни люде, които нямат нищо общо с Църквата и поради тази причина да създадат нещо като сенчести икономически лобита. Даже не мога да бъда сигурен дали трябва да кажа, че владиците имат такива икономически лобита или определени икономически лобита имат свои фаворити сред определени митрополитите. Може би даже по-скоро е обратното. По-скоро съществува съмнение, че има намеса от определени икономически кръгове и поради тая причина има, така да се каже, какво да се следи оттук нататък за евентуална злоупотреба.

Но аз пак ще ви кажа - главният и основен проблем са 11-те митрополити, които са сътрудничили на ДС. Аз казвам 11-те и веднага от тях изваждам още двама - Русенският Неофит и Американския Йосиф. За тези двама, макар да съществуват данни, че са вербувани, в достъпните им вече досиета се вижда, че те не са извършвали доносническа дейност. За митрополит Неофит дори ще кажа, че не съм сигурен дали е стигнал до агент или е имало само предложение да бъде агент. И двамата са оказали определена съпротива, когато са ги извикали на разговори с представители на ДС. И двамата са вербувани от ДС тъкмо защото са преценени като консервативни и дълбоковярващи духовници, което за онази власт е било по-скоро отрицателна характеристика.

Така че тези 2-ма митрополити имат по-особено положение сред осветените. Остават 9. За тези 9 съществуват и не могат да бъдат изчистени съмненията, че са били вербувани от ДС и с нейно съдействие са придобили епископския сан. Защото поне 7 от тях са вербувани още като йеромонаси, т.е много много в самото начало на тяхното йерархическото израстване. За някои от тях има данни, че ДС ги е подпомагала в тяхното израстване или пък че те са проявявали благодарност за своето израстване.  Това означава, че те могат да попаднат под ударите на Тридесето Апостолско Правило.

Ето защо църковната общност призовава тези митрополити да имат добрината да не поставят своята кандидатура, за да не поставят под угроза каноничната безупречност на БПЦ. Моето основно послание като църковен човек, като главен редактор на сп. „Христианство и култура”, е именно тези хора да имат добрината да се оттеглят от бъдещия патриаршески избор. Аз не поставям под съмнение техния епископски статут, защото нямам доказателство, че те са под ударите на Тридесетото Апастолско Правило. Аз не оспорвам това, че те могат да изберат патриарха. Но все пак те трябва да имат добротата да не се кандидатират сами, знаейки своето минало.

В това е основният проблем на БПЦ, в това е основният проблем на бъдещия ни патриаршески избор. А иначе около него не може да няма страсти, защото за голямо съжаление Църквата не се състои от хора с много светло поведение, от светци и желание за власт изглежда има, но те не са до тоя момент нито така карикатурни, нито скандални.

- Ще съумее ли тогава Църквата да превъзмогне своите страсти и да направи най-правилния избор?

- Бих искал да направя една уговорка, която правя винаги, когато ми се задава въпросът „Църквата ще съумее ли”... Църквата въобще не се състои само от своите епархийски архиереи, от своите митрополити, които в момента проявяват определени страсти. Църквата е богоустановен организъм, който се състои от свещениците, епископите и миряните. Ако се състоеше само от епископите, тя нямаше да бъде никаква Църква, защото те нямаше да бъдат епископи на никого. Поради тази причина Църквата не е раздирана от страсти като цяло.

Църквата обаче боледува в своята висша йерархия и е много важно висшата йерархия да си припомни, че църковното изпълнение се състои от църковния народ и да се вслуша в него, той едва ли ще понесе да бъде избран за патриарх някой, който има особено дебело или особено позорно досие като сътрудник на ДС. Особено във време, в което други институции започнаха да се освобождават от сътрудниците на бившата ДС във властови позиции, тъкмо Църквата да избере в такъв момент доносник-сътрудник, би било същински позор. Още повече Църквата е и един организъм, който включва както живите, така и всички предходници.

Поради тази причина тя е формирала и своите правила или своите канони, които представляват нещо като църковната съвест на поколенията. Тъкмо чрез тези канони предишните поколения в Църквата участват в нейния живот и те формират нейната съвест. Споменато от мен Тридесето Апостолско Правило е формулировка на църковната съвест на всичките нейни поколения. Да не се вслушаш в църковната съвест, означава да поставиш себе си извън Църквата, което в никакъв случай не би трябвало да се случи.

- И все пак оставете ли оптимист, че ще бъде излъчен най-достойният измежду митрополитите, митрополит, който не е бил агент на ДС?

- Много трудно мога да кажа кой е най-достойният, но имам определен оптимизъм, че някои от най-одиозните няма да бъдат, дори и да имат желание да се сдобият с патриаршеското було, тъй като общественият натиск, църковният натиск все пак е достатъчно осезателен и ще продължи до времето на патриаршеския избор. Той по някакъв начин дава сигнали дори на онези, които сега, в този момент, изглеждат най-дебелокожи. С две думи, имам известен оптимизъм.

- Тази тема е важна, защото българинът по принцип е чувствителен по отношение на агентурното минало.

- Уви, българинът много бавно и постепенно започва да става чувствителен. Напротив, имам впечатлението, че българинът не бе особено чувствителен в началото на този процес. Във всеки случай видяхте колко много от осветените като сътрудници на ДС в другите категории на публичния живот внедриха в тоя публичен живот точно две песнички. Едната е „Аз не съм знаел“, а другата - „Аз съм служил на родината си“.

Много ми е интересно дали някой някога би приел служител на Гестапо или на СС след края на Втората световна война да се оправдава с това, че бил служил на родината си. Когато родината е овладяна от един престъпен тоталитарен режим, всеки, който служи на този режим, не служи на родината си, а служи на овладяната от престъпници родина, така че това оправдание е абсолютно безпочвено.

Другото е, „Аз не съм знаел“, „Мен са ми направили досие без да съм сътрудничил“. Интересното е, че никой до този момент обаче не е успял да осъди Комисията по досиетата за измама и клевета. Но в действителност тази чувствителност започна сякаш да се увеличава. Аз си мисля, че църковната общност поначало трябва да е с по-будна съвест и да не толерира неща от рода „служих на родината си“, с каквито например ни занимава напоследък и наместник-председателят на Светия синод Варненският митрополит Кирил, който оправдава така своето сътрудничество за ДС, .

 

 

 

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Русия търси разкол в българската църква, за да бъде избран проруски патриарх