Наред с Испания и Румъния, България е една от страните с висок риск от социално недоволство през следващата година, според класация на Economist Intelligence Unit (EIU), анализаторското звено на "The Economist". Има голям риск от продължаващи и усилващи се протести през 2014 година, отбелязва EIU.

Именно протестите и икономическият растеж са водещите теми сред прогнозите на международни анализатори за перспективите на България през 2014-та. Повечето наблюдатели очакват политическата обстановка да остане напрегната, а икономиката да се възстановява с бавни темпове, недостатъчни да успокоят общественото недоволство.

Политическа нестабилност

Проблемът на правителството е, че то е поставено под натиск не само от протестиращите пред парламента, но и от депутатите вътре в него, пишат от EIU. На управляващите се налага да угаждат на непредвидимата партия "Атака", на която се крепи тяхното мнозинство. Индиректното участие в управлението на тази партия, известна със своите ксенофобскати изявления, носи риск за допълнително влошаване на отношенията на страната с Европейския съюз, констатира EIU. Макар правителството да прави опити "някак си да се справи с тежката ситуация", от изданието прогнозират, че предсрочни избори ще се проведат скоро, може би едновременно с изборите за Европейски парламент през май 2014 година.

Политическата нестабилност ще се отрази на икономиката на страната, категорични са международните анализатори. Рейтинговата агенция Standard & Poor's наскоро ревизира перспективата по рейтинга на България от "стабилна" на "негативна". Една от причините е именно политическият риск в страната, който ще забави приемането на ключови реформи. Агенцията запазва рейтинга BBB, второто най-ниско инвестиционно ниво, но дава вероятност от едно към три да го понижи в рамките на следващите две години. От "Oxford Economics" пък отбелязват, че „по-нататъшно влошаване на политическата ситуация може да наруши плановете за фискална консолидация и да представлява риск за валутния борд“.

Все пак икономическите перспективи пред България не са само с негативна окраска и това се дължи основно на възстановяването на търговските партньори на страната. Според мозъчния тръст IHS, износът ще продължи да е мотор на икономиката, тъй като „страната е производител с ниски разходи за труд и много от нейните предприятия са добре интегрирани в производствените вериги на западноевропейските партньори“.

Четири години след рецесията през 2009 година, причинена от глобалната финансова криза, българската икономика продължава да регистрира ниски нива на растеж около и под 1%. За новата година обаче, анализаторите от EIU очакват ръст на БВП от 2,2% (в сравнение с около 0,6 на сто през 2013 година) при ниски нива на инфлация и постепенно, макар и бавно намаляваща безработица.

Какво тежи на икономиката?

И все пак, този прогнозиран ръст е много по-нисък в сравнение с предкризисните нива, когато българската икономика растеше с над 6% годишно. Според международни наблюдатели, няколко фактора тежат на страната отново да регистрира подобни темпове. От една страна това са проблемите с усвояването на еврофондовете - през ноември например Еврокомисията замрази разплащанията по оперативна програма “Околна среда” заради проблеми със системата за обществени поръчки и контрола върху тях. Затова от EIU предупреждават чуждестранните инвеститори да не разчитат на това, че България ще получи достъп до всички преимущества на членството си в ЕС. Преди да се случи подобни нещо ЕС трябва да остане доволен от реформите. Това може да отнеме още поне няколко години.

Друг фактор, спиращ икономическото възстановяване, е демографското развитие на България. Макар застаряването и силното намаляване на населението в трудоспособна възраст да са дългосрочни проблеми, през 2014 година емиграцията допълнително ще изостри демографската криза, коментират анализаторите от американския мозъчен тръст Dun & Bradstreet (D&B).

Отварянето на трудовите пазари на страните от ЕС за българи ще накара мнозина да емигрират - според изследване на "Алфа Рисърч" става дума за около 200 000 души през следващите няколко години. Това не само ще намали размера на работната сила, но и ще ускори тенденцията на изтичане на мозъци, което означава, че "на оставащото население ще липсват нужните качества, образование и енергия да бъде конкурентоспособно в модерната икономика“, пишат от D&B.

Третият фактор, ограничаващ икономическия ръст, е неефективността на местния пазар, който не винаги функционира въз основата на свободна и лоялна конкуренция, отбелязват анализаторите от мозъчния тръст. "Много сектори са доминирани от една шепа играчи, които имат тесни връзки с правителството и използват влиянието си, за да изкривят инструментите на регулаторната среда в свой интерес, позиционирайки се като изключителни доставчици на услуги за правителството“. По този начин цените на пазара остават високи, а качествата на работната сила не се използват докрай. "Както става ясно от призивите на протестиращите по улиците на страната, България няма да достигне своя пълен потенциал за растеж, докато тези проблеми не бъдат преодолени“, заключват от D&B.