Quantcast

Проф. Сотиров: Тухлата четворка е опасна при земетресения

Последна промяна на 09 януари 2013 в 11:15 7910 0

Проф. Петър Сотиров Снимка: Сергей Антонов
Проф. Петър Сотиров Снимка: Сергей Антонов

Проф. Петър Сотиров е инженер и работи в областта на земетръсното инженерство от 1968 г. Участвал е като експерт на консултанта на АЕЦ ”Козлодуй” по оценка на проектите за модернизация на блок 5 и блок 6. Бил е член на Консултативния съвет за изграждането на АЕЦ “Белене”. Той беше в екипа, който обследва сградите в София след земетресението от май 2012 г. в Перник. 

- Проф. Сотиров, какво установихте за състоянието на сградите в София при обследването, което направихте след земетресението от 22 май 2012 г.?

- За района на София сеизмичното въздействие на това земетресение ние го оценяваме като слабо. Няма нито една разрушена конструкция. Не само няма критични, а въобще няма разрушения. Няма и по-значителни пукнатини в конструкциите, а само в преградни стени. Даже и комини в София няма паднали. Падналите комини в Перник са тези, които са лошо поддържани.

Ние, строителните инженери, не работим със скалата на Рихтер, която дава оценка за излъчената енергия в огнището, а използваме скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник от 1964 г. (MSK64) – скала за интензивност на сеизмичното въздействието върху сградите и съоръженията на повърхността на земята. При едно и също земетресение интензивността на въздействието намалява с отдалечаване от епицентъра.

- В България на какво сеизмично въздействие трябва да издържат сградите?

- Първите норми за проектиране на конструкциите на сградите при земетръс влизат в сила през 1947 г. Оттогава всички сгради и съоръжения трябва да се проектират и изпълняват за сеизмично въздействие. Много важно нещо в този норматив са конструктивните изисквания за построяването на сградите и съоръженията. 

- До каква степен издържат по Медведев-Шпонхойер-Карник?

- До такава степен, за която са проектирани. Съгласно картите за сеизмично райониране до 1964 г. в София сградите се проектират за VIII степен по MSK. За други райони е различно.

- Има ли нови изисквания към издържливостта на сградите от последните години?

- Има.  След земетресението от 1977 г. във Вранча се правят преоценки и промени и се стига до разработването на нормите от 1987 г. Те се използват до 2007 г., когато беше публикувана Наредба 2 на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Тя е продължение на нормите от 1987 г., но с изменения и допълнения в съответствие с европейските норми, които сме длъжни да прилагаме от 2012 г.

Близо 100% от територията на България е земетръсна. Това често се забравя.

- В тази връзка трябва ли да се строи по различен начин в полите на Витоша и в другите райони на София?

- Има карта за сеизмично райониране. Картите до 1964 г. са правени на базата на станали вече земетресения. След 1987 г. картата е динамична и има прогнозен характер. Изследвани са всички разломни единици, които съществуват на територията на България. Последната карта е направена във връзка с изискванията на Европейския съюз. И във всеки район на страната и на град София се строи съгласно изискванията за това въздействие. 

- Има ли разлика в строителството през 70-те години на миналия век и строителството последните 10 години. В годините, в които имаше бум на строителството, в София спазваха ли се изискванията за устойчивост на сградите?

- Възможно е да е имало занижен контрол през последните години. Като минавам покрай някои от новите сгради и като гледам как са построени, на мен не ми вдъхват доверие. Всичко това е въпрос на проект и още по-важно – въпрос на изпълнение. 

- Има ли добър строителен контрол последните години?

- По принцип има. На някои места действа добре, а на други не съвсем добре - по нашенски. Търси се приятел, който да подпише, както се прави в много други случаи. Може би нашите закони трябва да станат по-строги в това отношение за случаите, когато не са спазени изискванията. 

След земетресението във Вранча в Румъния излезе закон, според който за углавно престъпление се смята всяка строителна дейност, която е извършена некачествено от гледна точка на сигурност на конструкуциите.

- Може ли да се каже, че панелките, които са строени 70-те години, са по-здрави от новото строителство?

- Могат да бъдат по-здрави, стига да не са нарушени връзките между отделните панели. Ако заварките между панелите корозират, ако там има пукнатини и достъп на влажен въздух, компрометирането на тези места е сигурно. Трябва да се направи обследване, кактои и паспортизиране на сградите. Всяко нещо трябва да се поддържа. 

- Блоковете в София, които са едроплощен кофраж (ЕПК), по-стабилни ли са от другите панелки?

- Едроплощният кофраж е добра система. По отношение на връзката между отделните стени ЕПК е по-стабилно от обикновения панел. Недостатък е, че в едно направление от главните оси на сградата се слагат преградни стени, които са тухлени и не дай боже да са сложили тухли четворки. Това са най-несполучливите тухли за земетръсни райони. Пукнатините в тухлите четворки са ужасяващи.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !