Как другите страни регулират търговските вериги

OFFNews.bg продължава да ви представя анализа на Центъра за РИА за ефекта на големите търговски вериги върху българската икономика.

В първата част Ви показахме стоте вида различни отстъпки, които българският производител е длъжен да даде, за да изложи стоката си на щандовете на големите вериги.

Втората част бе анализът на плюсовете и минусите от търговските вериги.

Центърът за РИА (Regulatory Impact Assessment) е проект на група български учени, които настояват при въвеждането на нови закони да се прави Оценка на въздействието на законодателството и да се преценява какъв ще е ефектът от тях.

Във третата част на доклада бяха анализирани последиците от дейността на търговските вериги върху качеството и цените на стоките в големите търговски вериги. 

В настоящата Четвърта част са описани практиките за регулирането на търговските вериги в много от европейските страни.

Изследването на Центъра за Оценка на въздействието на законодателството вече даде и първите си положителни резултати. Депутати от всички парламентарни групи внесоха в парламента проектозакон, с който се ограничават възможностите за злоупотреби на търговските вериги.

Франция

През 1996 г. Франция въвежда Закона Loi Galland, който имат за цел да намали усещането за дисбаланс между доставчици и търговци на дребно и да защити собствениците на малки магазини. Той внася шест основни групи промени във френското регулиране:

1. променя правилата за фактуриране, като изисква отстъпките от цената да са отразени документално и забранява такива да бъдат договаряни в края на годината;

2. забранява продажбата на загуба, като прагът за това се определя от цената, удостоверена в документите (при новите правила за фактуриране) плюс транспортни разходи и такси;

3. забранява "прекомерно ниските цени". Понятието не е дефинирано точно в закона, но идеята е да се търси сравнение дали определени ниските цени са оправдани при дадени разходи за производство и разпространение;

4. разрешава отказа от доставчик да направи доставка;

5. встъпителните такси за листване и таксите без никакви реални ползи предоставяни от търговец на дребно не са разрешени. Освен това, търговците на дребно, които събират такси за листване трябва да се ангажират с определен обем на минимална покупка, която трябва да бъде пропорционална на таксата.

6. търговец на дребно, който желае да спре закупуването на определен продукт, трябва да даде писмено предизвестие на доставчика и обратно.

Законът има смесени ефекти. Отчасти това се дължи на неясната дефиниция на някои термини, като например първоначалната такса за листване. Той е повлиял и върху цените на дребно като има данни, че цените на добре известни марки са се е увеличили с повече от 4% през първото полугодие след въвеждането на промените. Този ефект постепенно е отшумял и няколко месеца по-късно, след период на адаптация, цените леко са спаднали. Броят на продуктите, които се продават на загуба е намалял драстично. Законът е насърчил развитието на собствени марки.

Германия

Германското правителство приема изменения в Закона срещу ограниченията на конкуренцията в началото 1999 г. Промените в някои отношения са подобни на тези в Закона Loi Galland във Франция от 1996 г., като с тях се търси промяна на баланса между мнозинството различни търговци на дребно, от една страна и производителите, от друга. Новият закон забранява на търговците на дребно постоянното определяне на цени под изкупните. Второ, позволява на фирмите да предприемат действия в съдилищата срещу злоупотребата с господстващо положение, без да се налага да чакат Службата по картелите да предприеме действия. Трето, позволява на доставчиците, които искат да се оплачат от злоупотреба със пазарна сила от страна на верига за търговия на дребно да останат анонимни, по време на разследванията от Службата по картелите (не и пред съда).

Австрия

Австрийският Закон за защита на конкуренцията забранява злоупотреба с икономическа зависимост. Доклад, изготвен през 2007 г. от австрийския орган за защита на конкуренцията за сектора на разпределяне на храна е изцяло фокусиран върху силата на купувача в силно концентрирания сектор на търговията на дребно (в Австрия към края на 2005 г. двете най-големи групи за търговия на дребно притежават комбиниран пазарен дял от 57%). При разглеждането на съществуването на пазарната сила, органът по конкуренцията следва критериите, определени от ЕК (при проучването на случаите Rewe-Meinl и Карфур-Promodès), както по отношение на определянето на продуктовите гами, така и за праговете на допустимост на силата на купувача. Той установява, че търговците на дребно уговарят определен набор от условия (отстъпки и премии) веднъж годишно. Освен това, отделно от ежегодните преговори, търговците на дребно налагат на доставчиците отстъпки със задна дата или правят последващи уговорки, които могат да повлияят, без обективни основания, на бизнес плановете на доставчиците и да подкопаят тяхната инвестиционна дейност. Националният орган по конкуренцията стига до заключението, че има индикатори за наличието на сила на купувача в австрийския сектор за дистрибуция и продажба на храни.

Скандинавските държави

Националните органи за защита на конкуренцията от скандинавските държави, през 2005 г. изготвят съвместен доклад, озаглавен „Скандинавски пазари на храни - вкус на конкуренция”. Докладът е резултат от тяхната загриженост свързана с високите цени на хранителните продукти, в условията на много висока концентрация както в сектора на търговията на дребно, така и в този на доставките на хранителни продукти. Те установяват, че търговците на дребно използват своята сила на пазара на стоки чрез прилагането на ниски цени и получаване на отстъпки за маркетинг, които представляват 20% от общите отстъпки на доставчиците към търговците на дребно. Те считат, че това създава бариери за влизането на нови доставчици и поставя по-малките в неравностойно положение. Според тях високата концентрация на пазара, много сложните техники за проследяване и хомогенността на доставките биха могли да улеснят скрития паралелизъм, което да предопредели падането на размера на инвестициите за иновации (изследвания и развитие) и при двете страни.

Финландия

Финландският орган за защита на конкуренцията се е произнесъл по няколко случая на ограничения на конкуренцията, свързани с условия, предназначени да поддържат лоялността на клиентите в търговията с хранителни стоки, чрез прилагането на т.нар. отстъпки за лоялност и коректност1. Във Финландия пазарът на хранителни стоки е силно концентрирани, като има четири големи групи, които притежават 90% от общия обем на бизнеса. Те оперират чрез компании за търговия на едро, които организират доставката на стоки и дистрибуцията им към вериги за търговия на дребно в рамките на групите. Фирмите за търговия на едро притежават значителна сила на пазара по отношение на повечето производители на храни. По правило, търговците на дребно в големите групи са независими фирми, а не дъщерни дружества на фирмите за търговия на едро.

Такава структура на пазара, сама по себе си е достатъчна, за да създаде проблеми с конкуренцията, като ситуацията е допълнително утежнена от наличието на вертикални споразумения и на схеми за отстъпки между търговците на едро и преработвателите на храни от една страна и между търговците на едро и търговците на дребно, от друга страна. 

Италия

Според Доклад на италианския орган за защита на конкуренцията за разпределение на плодове и зеленчуци от 2007, италианският сектор на търговия на дребно е по-малко концентриран. Бавният преход към модерна система за дистрибуция на пресни храни и зеленчуци е рефлектирал върху организацията на търговията нагоре по веригата, при което търговските вериги са дори в по-неизгодна позиция от операторите в традиционната търговия, поради липсата на централизирана структура за доставка от страна на производителите и по-голямата гъвкавост на малките търговци на дребно. Затова специално в разглеждания сектор не се проявява сила на купувача на италианския пазар.

Великобритания

През 2008 г., Комисията по конкуренция на Обединеното кралство провежда проучване на конкурентната ситуация на пазара за хранителни стоки. То е инициирано по искане на Службата за честна търговия, след множество оплаквания, по-специално от страна на Асоциацията на (по-малки) магазини за хранителни стоки. Тези оплаквания се отнасят предимно до пазарната сила на големите търговци на дребно във Великобритания, която води до по-високи разходи за доставчиците и до бариери за навлизане на пазара за малки търговци на дребно и на нови участници на пазара поради ефектите на водното легло, свързани с изместването от пазара. Комисията по конкуренцията е разследвала и наличието на мълчалива координация между големите търговци на дребно и обмена на информация между тях на ниво мениджърски състав. Тя е стигнала до извода че във Великобритания секторът на търговия на дребно с храни в действителност се характеризира със сила на купувача, което се доказва от редица практики на прехвърляне на риска на доставчика и увеличаване на маржа на търговците на дребно.

В действителност, обаче, въпреки много високото ниво на концентрация на пазара на дребно за хранителни стоки във Великобритания на национално ниво е налице конкуренция сред основните търговци на дребно. Поради това, според Комисията по конкуренцията, съществуването на такива мълчаливи тайни споразумения е малко вероятно предвид трудността за наблюдение на цените на хиляди различни стоки. Схемите, които биха могли да улеснят тайните споразумения в ущърб на третите лица, като например обмен на информация, попадат в обхвата на закона за конкуренцията и в правомощията на Службата за честна търговия.

Въпреки, че по-големите търговци на дребно са в състояние да издействат по-добри условия от доставчиците и следователно да работят при по-добри цени, няма признаци, че това се превръща в по-високи разходи за по-малките конкуренти. Комисията по конкуренцията не приема и тезата, че е налице ефектът на водното легло. Тя счита, че за по-малките конкуренти има достатъчно възможности за подобряване на техните условия за закупуване, като се присъединят към по-големи групи от купувачи. Комисията не е открила доказателства и за хищническо ценообразуване в практиките на големите търговци на дребно. Поради това заключава, че "в основни аспекти конкуренцията в индустрията за хранителни стоки на Великобритания е ефективна и дава добри резултати за потребителите ".

Испания

В своя Доклад за дистрибуцията на хранителни стоки от 2009 г., Баският трибунал за защита на конкуренцията разглежда структурата на испанския пазар на хранителни стоки, който през 90-те години регистрира значително увеличение на степента на концентрация. Вниманието на Трибунала е фокусирано върху факта, че трите основни конкурента контролират повече от 40% от пазара. Според него, концентрацията на пазара, сходната гама на предлагани продукти и прозрачността в пазарните условия благоприятстват тайните споразумения. Това се потвърждава допълнително и от факта, че цените на кошницата от стоки, търгувани от основните търговци на дребно са склонни да се движат заедно.

Анализът на силата на купувача на Трибунала се основава на критериите, определени от ЕК в проучването по случая Rewe/Meinl, т.е. за разглеждане на пазарния дял за всяка от категориите продукти, характеризиращи пазара за хранителни стоки. Трибуналът счита, че докато Комисията определя 22%-тен дял на реализация чрез един канал за търговията на дребно като праг, над който е налице зависимост на доставчика от търговеца, дори дялове между 10 и 20 на сто сочат на сила на купувача, като констатира, че най-големите испански търговци на дребно имат 20%-тен пазарен дял при повечето категории продукти. Според Трибунала налице са данни, които доказват тенденция към увеличаване на едностранното налагане на последващи отстъпки в преговорите между търговците на дребно и доставчиците, което представлява индикация за наличието на сила на купувача и доказва поведение на злоупотреба с такава сила спрямо доставчиците.

„Ефектът на спиралата” - Финландия

Случаят Kesko/Tuko във Финландия от 1996 г. е първият случай, в който ЕК предвижда "ефекта на спиралата", който би довел до постоянното укрепване на позициите на бъдещата единна компания при евентуално разрешаване на сливането между двете компании. То би довело до пазарен дял близък до 60% в национален мащаб на пазара за всекидневните потребителски стоки. ЕК е счела, че този висок дял на пазара, би довел и до много висока сила на купувача на съответния пазар, както и до създаването на непреодолима бариера за навлизане на нови конкуренти. В действителност повечето доставчици, са посочили зависимостта си от Kesko и Tuko, която достига до 50-75% от общите продажби в цяла Финландия. ЕК като е взела предвид вече съществуващата висока концентрация на финландския пазар е счела че няма средство за компенсация, което да оправдае решението да се позволи извършването на сливането.

В случая Rewe/Meinl, ЕК поддържа становището, че предложеното сливане би имало хоризонтални ефекти на австрийския пазар на дребно, както на национално ниво, така и в конкретен регион - Източна Австрия. Комисията изрично изследва взаимодействието между евентуалното господстващо положение на новия субект на пазара на доставките и позицията му в сферата на търговията на дребно. По-специално тя е идентифицирала 19 продуктови категории, засегнати от сливането и е установила, че то ще доведе до състояние на зависимост (пазарен дял за съответната категория по-висок от 22%) в най-малко 10 от тези пазари. Според подхода "ефект на спирала", силата на купувача на пазара на доставките ще прерасне в господстващо положение на пазара на дребно. Ето защо сделката е била разрешена само след като 162 от общо 341 обекта са били изключени от сливането.

Вертикалната връзка на пазара на доставките и търговията на дребно е в основата на оценката на ЕК и по случая "Карфур"/Promodès, където асиметричното отношение на зависимост между доставчици и търговци на дребно се е осъществявало в 4 от 23 пазара. В резултат на това ЕК е приела като компенсация продажбата от Carrefour на 40% дялово участие на друг дистрибутор - Кора, както и замразяване за срок от три години на условията за закупуване по отношение на купувача.

Препродажба под себестойност - Германия

В свое решение от м. септември 2000 г. германската Служба по картелите забранява на компаниите Wal-Mart, Aldi Nord и Lidl да продават някои основни храни като мляко, масло, захар, брашно, ориз и растителни мазнини под техните съответни себестойности. Трите компании са основни вериги супермаркети, които работят в условията на концентрирани немски пазари на дребно. Благодарение на техния размер, пазарни дялове и ресурсите с които разполагат, тези три фирми имат превъзхождаща пазарна сила над независимите магазини, които представляват техни малки и средни конкуренти.

В конкретния случай те са продавали между пет и десет стоки на цена под себестойността им от края на м. юни 2000 г. Wal-Mart са били водещи при намаляването на цените в средата на юни 2000 г., като са подбили не само продажните цени на своите конкуренти, но и собствената си себестойност. Aldi Nord е реагирал на ценовата кампания на Wal-Mart с подбиване на цените на Wal-Mart и собствената си себестойност. В допълнение, Aldi Nord е понижил цените под себестойността и в региони, в които Wal-Mart не са представени. Lidl от своя страна са дублирали цените на Aldi Nord, но не само в географския район на дейност на Aldi Nord, но и в южната част на Германия, където Aldi Nord не работи.

Проучванията са показали, че потребителите в крайна сметка биха пострадали от тези продажни цени под себестойност. Ползите на потребителите, произтичащи от ниските цени са само краткосрочни, защото това от друга страна, нанася постоянни и значителни вреди върху конкуренцията, тъй като някои конкуренти може да са били принудени да напуснат пазара, което да доведе до допълнителна концентрация. В средносрочен и дългосрочен план останалите доставчици, биха имали основание за повишаване на цените, не само на тези няколко продукта, представляващи „специална оферта”, а на цялата гама от такива продукти.

Проявленията на значителна пазарна сила - Холандия

Националният орган по конкуренцията на Холандия е на принципната позиция, че целта на политиката за защита на конкуренцията е дългосрочната защита на благосъстоянието на потребителите чрез защита на конкуренцията. Пазарната сила, според него има различни степени. Както от гледна точка на конкурентна политика, така и от икономическа гледна точка тя може да се превърне в проблем, ако тя е „значителна". Казано най-общо, пазарната сила е значителна, когато има способността да навреди на конкурентния процес. Такава пазарна сила може да бъде наречена и господство или господстващо положение. 

Основният въпрос, който се поставя е възможно ли е едно господстващо предприятие да се възползва от тази си позиция без да злоупотребява с нея. Терминът възползване не включва в себе си поведение представляващо злоупотреба. Такова поведение е налице, когато то влияе на конкурентния процес, така че на реални конкуренти е отказано влизане или опериране на пазара и от това потребителите в крайна сметка страдат вследствие на премахването на всякакви стимули за инвестиране или иновации в производството. При липса на поведение на злоупотреба, обаче, фирмата не би могла да навреди на конкурентния процес. Важно е да се осъзнае, че дадено поведение може да повиши благосъстоянието на потребителите в краткосрочен план, само за да им навреди още повече в дългосрочен план, при хищническо ценообразуване например.

-------------------------

Част I: Веригите смъкват по 100 кожи от гърба на българския производител

 Част II: Плюсовете и минусите от търговските вериги

Част III: Защо стоките в магазина стават все по-некачествени

Част IV: Как другите страни регулират търговските вериги

Какво е „Оценка на въздействието на законодателството“

Още по темата

17/09/2012 България

Всички партии внасят закон срещу рекета на търговските вериги

15/08/2012 Анализи

Защо стоките в магазина стават все по-некачествени

06/08/2012 Анализи

Плюсовете и минусите от търговските вериги

03/08/2012 България

Оценка на въздействието на законодателството или защо приемаме закони, които не работят

Следете новините ни в GoogleNews