Иван Бедров

Седи си Той в кабинета. Пред него има дистанционно за телевизора, куп вестници, а отскоро и таблет. Преглежда заглавията и отмята в дневния формуляр „11 верни, 22 неверни, 3 много ми харесват, 16 ме дразнят...“ В отсрещната сграда седи друг Той, който обаче е със слушалки в ушите, а с едрите си пръсти едвам-едвам успява да превключва песните на малкия MP3 плеър. И отмята – тази е художествено издържана, тази има леко подривен текст, останалите изобщо не стават за излъчване в ефир. През един квартал още един Той си е разграфил един голям лист само на две – отляво е написал „Наши“, а отдясно - „На мафията“. Напреднал е с дясната колонка. „Май няма да ми стигнат редовете в лявата колонка“, мисли си Той и затова изобщо не я попълва.

 Всеки може да бъде Той и това не са конкретни образи. На фона на ситуацията в България, абсолютно всеки, който е на власт, независимо дали управлява днес, вчера или утре, може да бъде Той. Но ако все пак някои детайли ви се струват познати, тогава имаме сериозен проблем.

А сега да се върнем към реалността. Обърнете внимание на предстоящите събития, за които медиите информират всяка сутрин. Премиерът ще инспектира археологическите работи на поредния лот на магистралата, кметът ще инспектира ремонта на някое софийско училище, вътрешният министър ще инспектира системата за видеонаблюдение, министърът на културата ще инспектира музея, където трябва да бъдат изложени неговите скулптури... Не бързайте да се радвате обаче – не, не са уволнени всички инспектори от споменатите институции, вие продължавате да им плащате заплати, нищо че работата им се върши направо от техните началници. Преди дни една позната се зачуди „А бе, в Германия също строят магистрали, нали. Ама кой им ги открива, кой им ги инспектира...“ Този стил на управление може и да говори за неспособност да осъзнаеш истинската си роля начело на системата, но в края на краищата това си е техен избор. След като имат време, нека да инспектират по цял ден. Иначе добрите политици, които не инспектират лично и всекидневно, се фокусират върху истинската си отговорност – да организират системата да работи така, че нещата да се случват и без денонощен надзор.

И докато в сферата на строителството вживяването в ролята на инспектора може да разсее енергия, но не и да навреди с нещо конкретно, то в други сфери това е опасно. Не е работа на управляващите да се правят на медийни наблюдатели и да привикват с въпроса „Защо ти така пишеш за мен?“ Точно това се случи с гражданските активисти Асен Генов и Константин Павлов – Комитата, които мерят процента на изпълнение на обещанията на правителството с т.нар. Бойкометър на сайта си politikat.net. Те бяха привикани в кабинета на министър-председателя, за да обяснят как подбират обещанията и как решават кое е изпълнено и кое не е. Срещу двамата застанаха премиерът и трима министри. Дори и мотивът на управляващите да е бил изцяло благороден – да дадат отговори, да изяснят, да подпомогнат работата на двамата активисти, цялата случка е по-скоро плашеща. Това означава ли, че от днес нататък всеки, който изказва мнение за властта в мрежата, трябва да очаква телефонно обаждане?

Няма как тази загриженост за спазването на журналистическите правила да бъде искрена, ако след нея не дойде и признанието, че правителството на практика контролира голяма част от медиите. Схемата „държавни пари – банка – медии – любов“ и финансовите инжекции за медии по линия на еврофондовете изкривяват средата толкова силно, че не може да не го забележиш. Отношенията на властта с медиите имат прости правила – едните трябва да са прозрачни и достъпни, другите трябва да спазват професионалните и етични правила на журналистиката. Ако има неверни факти, следва опровержение, може и съдебен иск за клевета. Да оспорваш обаче изводи, анализи, коментари, означава че скоро не си чел Конституцията. Дано случката с привикването е само необмислена реакция на хора, които се чувстват инспектори по душа – на разкопки, на магистрали, защо не и на заглавия. Отправеният сигнал обаче е следният: „Ние ви знаем“. И понеже при малкото останали напълно независими островчета на свободното слово не може да влияеш по обичайния начин – няма издател, с когото да се договориш, няма финансови потоци, които да ограничиш, не можеш да назначиш свой човек, тогава остава подходът на директното инспектиране.

Още по темата

09/07/2012

България

Борисов: Изгответе закон за медиите, аз ще го приема

05/07/2012

България

OFFNews в дебат за "медии без филтър" (Видео)

04/07/2012

България

Кои медии вземат пари от властта и колко