Футболният съдия, който помага на бежанците

Симона Костадинова Последна промяна на 30 септември 2015 в 06:14 13363 2

Той се казва Васимир Ел-Хатиб и е съдия от българската "Б" футболна група. Роден е в България - майка му е от Плевен, а баща му е сириец. От началото на годината Васимир помага на бежанци, които искат да се интегрират у нас.

Бащата на Васимир дошъл в България през 1981 година, за да учи журналистика. Именно в университета се запознал с бъдещата си половинка и затова останал у нас, където дълги години работил в БТА и БНР. През 1998 година обаче решил да се върне в Сирия, където пишел за вестник Ал Баас и станал главен редактор на списанието на сирийските предприемачи - Ал Мукауилин. Взел със себе си и майката на Васимир, която там работела като психолог в частен медицински център.

Междувременно самия Васимир останал в България, за да учи в Професионалната гимназия по строителство и архитектура. Той от малък обичал футбола, дори е тренирал - играел като вратар в детските отбори на "Белите орли". Затова веднага щом завършил през 2004 година, заминал за Сирия. Искал да играе футбол и успял. Подписал професионален договор с клуб Ал Маджед Дамаск, където играл до 2006 година.

Когато се върнал в България, станал съдия. Гъвкавото работно време му позволявало да се занимава и с друго. Няколко години изкарал в рекламна агенция. Записал и Арабистика в Софийския университет. През цялото това време обаче той не спрял да се интересува и да следи в детайли какво се случва в родината на баща му.

"Нещата не са толкова прости, колкото изглеждат от разстояние. Сегашният конфликт в Близкия Изток се запали от нещо, което тлееше години наред. Това обаче не означава, че междувременно там беше спокойно. Бил съм в Сирия няколко пъти. При последното ми връщане оттам роднините ми от Плевен ме попитаха дали всичко там е спокойно и бяха сигурни, че ще кажа да. За жалост аз не можех да им кажа такова нещо. Истината е, че медиите тук не показват ужасите, които се случват там всеки ден. Атентатите рядко влизат в новинарските емисии от деня, а трагедиите се отразяват само в цифри", разказва Васимир.

Така в началото на 2015 година той решил да стане част от християнската благотворителна организация "Каритас" и работи в център за помощ на бежанци със статут, който се намира в близост до Женския пазар. Това са хора, чиято самоличност е доказана и са преминали през всички необходими процедури и сега са със бежански или хуманитарен статут, които им дават същите права и задължения като на българските граждани. Тези хора обаче не познават българските закони и не са наясно с функционирането на администрацията у нас. Те нямат работа и не знаят български, а децата им не са записани в детска градина или училище.

Точно тук идва и ролята на центъра, в който работи Васимир - той предлага на бежанците това, от което се нуждаят, за да се интегрират и да станат пълноценни за българската държава и общество граждани. В центъра бежанците могат да получат от уроци по български език и подкрепа при сблъсъка с институциите у нас до оказване на психологическа помощ и помощ за намиране на работа.

В центъра Васимир разговаря с бежанците и изготвя съвместна оценка на нуждите на хората срещу него. Той води нещо като интервюта с всеки човек, който е поискал помощ. Целта е да се научи възможно най-много за бежанеца и да се прецени в каква насока да му бъде предложена помощ.

Помни точно колко души са минали през него, откакто се занимава с това. Помни и историите им.

"Сещам се за един особен случай - човекът нямаше статут, но след като чухме какво е преживял, му помогнахме да получи. Преди време в Сирия властите объркали името му - сгрешили го с поддръжник на терористична организация. Измъчвали го дни наред преди да разберат грешката си, но после все пак го пуснали. Той се върнал в селото си, което обаче вече било под контрола на терористите. Щом разбрали, че е бил измъчван приели, че се е съгласил да помага на управляващите и да издава каквото успее да научи. Това станало причина отново да бъде задържан и измъчван, но този път от тези от другата страна на барикадата. Все пак той успял да се измъкне и избягал в Египет заедно с дъщеря си и жена си. Там имали близки и смятали, че най-лошото е минало, но не се оказало точно така. В Египет два пъти жена му била подлагана на сексуален тормоз, а детето му било ограбвано на улицата посред бял ден. Един ден той решил, че не може повече да търпи тази ситуация и намерил трафиканти, които да го прекарат до Европа. Това му струвало много, но в крайна сметка стигнал до България. Тук обаче проблемите не свършили - на два пъти му отказал статут, защото идвал от Египет, където няма конфликт. Мъжът имал доказателства за историята си, както и документи, но това не му помогнало. Той знаел, че не може да се върне нито в Египет, нито в Сирия. Така стигна до нас, ние му помогнахме да си намери адвокат и така успя да осигури статут за себе си и семейството си. И това е само една от историите, който чух за тези няколко месеца", разказва Васимир.

Той обаче признава, че не всички, които са получили бежански статут у нас, са склонни да се интегрират. Според него е трудно да се прави обобщение за бежанците, защото са изключително различни по възраст, религия, възгледи и националност - преобладават сирийците, но има и хора от Иран, Афганистан и Северна Африка.

Забелязал, че силно вярващите мюсюлмани по-трудно се откъсват от традициите си. Обяснява, че те са склонни да пропускат уроци по български, защото имат празник например.

"Идват, обясняват ни и очакват да няма проблем. Казват, че няма да идват и са изключително изненадани, когато им кажем, че си има правила и те са за всички - ако те няма няколко пъти подред, то губиш правото си да посещаваш курсовете. Това е безплатна услуга, но това не означава, че няма ред", обяснява Васимир.

Той разказва, че сред мигрантите без статут у нас има и такива, които открито заявяват, че в България са за малко и са дошли, за да си починат от войната, а поле се връщали. Други пък искали да избягат към Западна Европа и затова не искали да се установяват у нас и не се опитвали да се интегрират.

"Сред бежанците има всякакви - от лекари до обикновени земеделци, от атеисти до силно вярващи. Те обаче просто искат да живеят нормално. Малка част от тях виждат бъдещето си у нас", обяснява Васимир.

Именно към тези хора е обърнат центъра на "Каритас".

Васимир разказва, че при него са идвали хора, които с огромно желание искат да започнат работа, да си намерят дом, да спазват правилата и да заживеят в България, в лицето на която виждали мирна страна, където децата им да растат спокойно.

Така благодарение на "Каритас" и Васимир вече има бежанци, който практикуват професиите си у нас - медицински сестри, фризьори, ресторантьори и т.н.

"Не виждам нищо лошо в това, че част от бежанците остават, стига само да положат усилие да започнат да работа, а не да свикнат да живеят на гърба на държавата", смята Васимир.

Няколко месеца, след като започнал да се занимава с бежанци, той осъзнал, че може да съчетае страстта си към футбола с новото начинание. Той си дал сметка, че сред търсещите убежище има и деца, които като всички подрастващи, имат нужда не от затворени помещения и липса на движение, а от занимание, с което отвличат вниманието си и в което да изразходват енергията си и да се забавляват. Затова, заедно с няколко негови приятели, решили да направят футболен отбор специално за деца на бежанци, които да посещават тренировки в един от столичните спортни комплекси.

"Защо да стоят затворени, като могат да играят навън и да се опознават. И без това са преживели достатъчно, докато стигнат тук", обяснява той.

От няколко седмици идеята на му е факт. Футболния съдия успял да организира тренировки за децата и дори самият той ги учи.

Васимир дори има амбицията да намери начин да даде възможност на децата да тренират и други спортове. Признава, че откакто се занимава с това се чувства полезен, но не само на бежанците.

"Само си представете колко по-потенциално опасни биха били едни напълно изолирани хора, които нямат достъп до основни услуги, нямат и право на свободен, пълноправен живот- не им се протяга ръка, за да си стъпят на краката. В една такава ситуация те биха се чувствали потиснати и нежелани, а това би ги направило много по-непредвидими", обяснява Васимир Ел- Хатиб, един от българите, които разбират драмата на бежанците и се опитват да помогнат на  тези, които искат да заживеят и работят в България.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови