Бушоните на Бойко

За седмица оставките в правителството „Борисов” са шест. Това не учудва вече никого, защото отдавна стана ясно, че премиерът действа с размах и категорично, когато рейтингът на кабинета е застрашен. Бойко Борисов смени за половин мандат повече хора по министерства и агенции, отколкото предшествениците му успяха да уволнят за четири години. Здравната каса беше обезглавена за ден Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е с временен управител и без шеф на Надзорния съвет. Парламентът прие оставката на шефката на касата Нели Нешева, а премиерът освободи „по лично усмотрение” зам.-министъра по лекарствената политика и шеф на надзора на касата Гергана Павлова. Борисов се раздели с нежелание с Нешева, която е до него още от годините, когато беше кмет и дори възложи на групата на ГЕРБ в парламента да реши дали да я отстрани. Причина за оставката й стана бонус от 12 хил. лв., който тя сама си е определила към заплатата в края на миналата година. Гергана Павлова пък беше обвинена от премиера, че не е обяснила на хората как се формира цената на лекарствата. Фармацевтите обаче отдавна роптаят срещу факта, че тя е работила в "Софарма" и защитава интересите на Огнян Донев. Временно касата ще бъде управлявана от досегашния подуправител Марияна Василева. Интересен е фактът, че тя е взела най-големия бонус за миналата година - 15 000 лева. Покрай скандалите в здравеопазването почти незабелязано оставка подаде миналата седмица директорката на агенцията за закрила на децата Надя Шабани. Тя си отива по лични причини. Министър-председателят бързо й намери наследник и днес кабинетът назначи на поста Калин Каменов от младежката организация на ГЕРБ и възпитаник на дома за изоставени деца в Благоевград. Не чак толкова незабелязано с поста си се раздели шефът на съвета на директорите на „Напоителни системи” Георги Харизанов. Той беше освободен от ресорния министър Мирослав Найденов на 20 февруараи. Причината – скрил, че е бил осъждан. Присъдата беше капката, която преля търпението на земеделския министър, на когото се наложи да оправдава средното образование на Харизанов. Преди това въпросният Харизанов се включи в друга унизителна сценка - да моли ГДБОП да изтрият профила в сайта за запознанства sladur.com. В министерството на Мирослав Найденов това не е първият скандал с невярно подадена информация при назначаване и не е първият служител на висш пост със средно образование. Октомври 2010 г. след скандал, в който беше намесена и Германия, беше уволнена шефката на фонд „Земеделие” Калина Илиева. Оказа се, че е представила фалшива диплома за завършено висше образование в Берлин. Освен това беше заблудила Найденов, че е тежко болна, докато е била вкъщи, за да изкара спокойно бременността си. Шефката на Агенцията по вписванията Виолета Николова беше уволнена за бонус от 48 000 лева. При това взети само в рамките на половин година - т.е. по 8000 лв. на месец. Ако за качеството на работата на Нешева и Павлова има противоречиви оценки, за Николова няма 2 мнения. Агенцията по вписванията не е стартирала навреме конкурс за специализиран софтуер и затова в момента срещу България тече наказателна процедура от Европейската комисия. Последното, шесто уволнение, бе единственото, при което отстраненият чиновник даде отпор на премиера. Тодор Коларов си подаде оставката, още преди да сме започнали да наричаме комисията "Кушлев" "Комисия Коларов". Бившият юридически съветник на посолството на САЩ у нас беше назначен със скандал на 20 април м.г. начело на комисията за отнемане на имуществото, придобито по престъпен начин. Коларов сам подаде оставка с мотива, че няма политическа подкрепа за действията си. Борисов я прие веднага, като от пистата в Банско коментира, че не може един назначен от него чиновник да му поставя условия. Последната порция бушони бе най-масовата, но не почна изведнъж. Съвсем  скоро - в началото на февруари, Бойко Борисов отстрани директорът на зала „Арена Армеец” Венцислав Генков, заради събирането на такса за паркинга около залата, който би трябвало да е безплатен. На негово място беше назначен Ивайло Георгиев, съветник по кризисните въпроси на финансовия министър Симеон Дянков.  Декември миналата година зрителите в „Арена Армеец”, които бяха дошли да гледат мотокрос, освиркаха премиера, което много го засегна. По каква каква логика гърмят бушоните във властта. Премиерът Сменя министри най-често заради избори Последните сериозни рокади на високо ниво в правителството бяха свързани с президентските избори. В надпреварата за поста президент и вицепрезидент Борисов хвърли двама от министрите си. Росен Плевнелиев, който беше успешен министър на регионалното развитие, беше избран заради безспорно високия си рейтинг. За вицето Маргарита Попова упорито се твърдеше, че е изпратена в президентството, защото в ГЕРБ не я харесват като правосъден министър. Плевнелиев се оттегли от кабинета още в началото на септември миналата година, когато официално беше обявена кандидатурата му и в министерското кресло седна младата му заместничка Лиляна Павлова. Маргарита Попова отказа да подаде оставка, а само излезе в отпуск до изборите. След това обаче с новата министърка на правосъдието Диана Ковачева във ведомството влязоха и нови заместници, като обяснението беше, че заместничките на Попова „сами пожелали” да напуснат. Подобни сериозни рокади в правителството имаше и в началото на 2010 г., когато Борисов кандидатира за еврокомисар външния министър Румяна Желева. Тя беше подложена на тежък кръстосан разпит в Европейския парламент и след провал на представянето премиерът предложи за еврокомисар Кристалина Георгиева, а Желева беше помолена да подаде оставка и като външен министър. На 19 януари 2010 г. за първи дипломат беше назначен военният министър Николай Младенов, а армията пое директорът на Военната академия „Г. С. Раковски” Аню Ангелов. Още в първите месеци от управлението на кабинета „Борисов” имаше смяна на министър – Йорданка Фандъкова изкара начело на просветното министерство само два месеца, защото Борисов я изпрати да се бори за кметския пост на местните избори в София през есента на 2009 г. Наказани за лоша работа Трима министри в правителството все пак бяха сменени заради лошо справяне с работата и само един заради съмнение за злоупотреби. Първият „наказан” министър беше на здравеопазването – д-р Божидар Нанев, който беше принуден да подаде оставка март 2010 г след скандал с поръчка на голямо количество ваксини за грип. Той беше обвинен, че е сключил неизгоден договор с фармацевтична компания на стойност 2.4 млн. лв. Срещу него беше заведено и дело. След цялата истерия се разбра, че Нанев е направил точно каквото трябва, че не се е облагодетелствал с нищо, но вече беше отгърмян. Нанев беше наследен от, меко казано, странната Анна-Мария Борисова, която премиерът беше намерил на един разклон на магистралата. Още на първата си пресконференция екзотичната дама обяви: „Аз зная каква ви е диагнозата” и изпя песен във възхвала на млякото. Борисов не я издържа дълго и след точно шест месеца я смени с д-р Стефан Константинов. Тогава тръгна вицът как един човек видял дълга опашка и питал хората за какво се редят. - За здравен министър, отговорил последният. - Много дълга е, няма да чакам. - Изчакай, изчакай, бързо върви. Константинов, който е министър на здравеопазването вече година и половина обича да се шегува с това, че е останал на поста по-дълго от двамата си предшественици в този кабинет. В средата на 2011 г. беше сменен министърът на транспорта Александър Цветков. Наследи го заместника му Ивайло Московски. Обяснението на министър-председателя беше, че Цветков „останал неразпознаваем за Европейската комисия.” Премиерът се раздели миналта година и с доста зам.-министри и шефове на държавни агенции, като мотивите бяха от „не издържа на темпото” до „непопулярен е”. На 20 октомври кабинетът смени двама зам.-министъри. Първият беше на транспорта Първан Русинов. Премиерът обясни отстраняването му с думите : „От един месец лично ръководия електронното правителство”. На същото заседание беше уволнен зам.-министърът на културата Тодор Чобанов. За него Борисов обяви, че не издържа на темпото. „Искам по-голям ритъм на работа”, напомни министър-председателят. Чобанов в момента е заместник по културата на Йорданка Фандъкова. През 2011 г. бяха сменени и директорите на агенциите по рибарство и за проучване и поддържане на река Дунав – Явор Недев и Георги Георгиев. Обвинението към първия е, че е „непопулярен”, а на втория е обяснено, че решението за отстранявнето му е политическо. Рокади в ръководството на ГЕРБ Най-трудни за Бойко Борисов бяха рокадите в ръководството на ГЕРБ. През лятото на 2010 г. обаче от ръководни постове в партията и Народното събрание беше отстранен Лъчезар Иванов. Той беше депутат от ГЕРБ преди политическата сила да има своя група в парламента. Около Иванов имаше много скандали, но Борисов го отстрани, когато се опита да свали репортаж по „Нова телевизия”, свързан с негов приятел митничар. На 7 юли 2010 г.  Лъчезар Иванов подаде оставка като председател на ГЕРБ-София и като зам.-председател на Народното събрание. Той беше свален и от председателското място в здравната комисия. Месец по-късно от поста зам.-председател на здравната комисия трябваше да се оттегли и офталмоложката Геновева Алексиева. Тя беше уличена в конфрикт на интереси, тъй  като е била член на комисия, пред която дъщеря й се е явила на изпит за научна титла. Другото обвинение към нея беше, че е вкарала клинична пътека за лечение на деца с лениво око в болница, което се предлага от нейна клиника. Последното и едно от най-трудните решения за Борисов беше отстраняването на Андрей Иванов от поста председател на Столичния общински съвет (СОС). Иванов беше атакуван миналата година от РЗС с твърдения, че има повече имоти, отколкото доходите му позволяват. Причината да бъде сменен като шеф на СОС от Елен Герджиков обаче беше напрежение между него и групата на ГЕРБ в общинския съвет. Андрей Иванов все пак остана начело на ГЕРБ-София.