Всяка PISA за три дни/години

Маргарита Илчева 13 декември 2019 в 13:22 7455 1

Маргарита Илчева

Този текст е провокиран от две обстоятелства. Първото е цикличната медийна фиксация в сериозен и сложен проблем на българското образование (през три години се провежда международният проект и пак през три години се оповестява докладът във всяка страна участничка). Най-напред написах „средно образование“, но по-нататък ще разясня защо оставих само втората дума. Второто обстоятелство, което провокира текста ми, е българският талант да се оплакваме, ожалваме, да драматизираме, когато просто трябва да се действа!

Имах шанса като дългогодишен учител по български език и литература да бъда в трите възможни позиции в PISA: да анализирам задачите на проекта, като ги сравня с учебните програми, да оценявам сложността им за съответния клас и, много интересното, да проверявам и на хартия, и електронно през 2015 г. отговорите на българските ученици.

Анализите, направени от учители и от университетски преподаватели, са публични отдавна. Моята професионална позиция е, че по учебния предмет „Български език и литература“ се изискват напълно НЕНУЖНИ знания, а НЕ умения за КРИТИЧНО МИСЛЕНЕ. А именно тези умения изграждат личностното самочувствие на младия човек, който ще живее в трудния 21. век. Наричам този модел АКАДЕМИЧЕН ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ и мисля, че той е остатък от миналото. Миналото, в което трябваше да се гради „ВСЕСТРАННО РАЗВИТА ЛИЧНОСТ“. Миналото, в което гимназиите се деляха на елитни (първа категория?), в които се учеше чужд език и обикновени (втора категория?)! Миналото, в което някои ученици след 8. клас влизаха в техникумите, които бяха трета категория (?) училища! Не си мислете, че въпросителните знаци са грешка. Не, те са мой емоционален акцент, който служеше за етикетиране на децата и чрез тези ЕТИКЕТИ се предначертаваше живота им.

Академичният фундаментализъм

в средното училище идва от ... висшето образование. Това, разбира се, не е изненада. Там се подготвят химици, физици, филолози и много други специалисти, които могат да имат много професии. Преди 1989 г. имаше разпределение, което в 99% за споменатите специалности пращаше МАГИСТРИТЕ да работят като учители. Ще дам пример с човек, учил „Българска филология“ в СУ в периода 1983-88 г. С тази диплома човек може да бъде: коректор, редактор, учител в среден и горен етап на училището, журналист. Имахме само 2 стажа. Единият - за няколко седмици в БАН, а другият – с по три седмици преподаване на малките и на големите ученици в присъствието на базовия учител, преподавателя по „Методика на обучението по...“ и колеги студенти.

Разказвам всичко това, защото нищо не се е променило, въпреки че са минали повече от 30 г. Да, учеха се предмети, свързани с педагогика, психология и методика. ТЕОРИЯТА е чудесна, докато не се изправиш в ПРАКТИКАТА срещу децата. Тогава нищо и никой не може да ти помогне. Защото си сам, защото си УЧИТЕЛЯТ. Разбира се, че има талантливи млади хора, които бързо се адаптират към учителското ежедневие. Разбира се, че програмите във ВУ се осъвременяват. Но когато живеем в агресивна технологична среда, когато социалните мрежи подхранват фалшивите новини, когато човечеството и ценностите му се променят с бърза скорост, не може да се разчита на теорията от университета.

Трудната автономия

на висшите училища НЕ предвижда БАКАЛАВЪРСКИТЕ програми БЕЗ „Методика на обучението по...“. Някои ще кажат, че това е нихилизъм. А истината е, че:

А. така преподавателите си пазят хляба

Б. университетът дава фундаментално образование

В. академичният дух е на повече от 100 г., как така ще го променяме

Г. А, Б и В като цяло

Изберете си верен отговор. Да, като всеки тест и тук има две обвинения. Едното е, че се опростява съответната материя. Другото е, че се усложнява. И двете обвинения са верни.

Интелектуалният снобизъм

у нас води до АКАДЕМИЧНИ по сложност УЧИЛИЩНИ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ, терминологично наситени и затова ТРУДНИ за четене учебници, претенциозни учители, заради които родителите попадат в ИСТЕРИЯТА „седмокласник имам вкъщи“ и т. н. Напр., да се пошегувам ли дали думите, написани с главни букви, правят номинативна верига?!

Обществото ни се лута в образователните крайности: елитарност – занаятчийство, качество – бележкарство, самостоятелен живот – патриархална покровителство, „всичко го има в нета“ – „ без учителя не може“.

ОИСР е най-богатата световна организация! България е направила необходимото, за да станем част от нея. PISA е нейна марка и оценява подготовката на 16-годишния човек да се чувства готов за живота! Това не е клише. Не е клише животът в конкуренция в демократично общество с пазарна икономика. Не е клише, че училището трябва да подготвя хора със самочувствие, които смислено да се борят за щастието си и в страната, и по света. Проектът те пита как ще разбереш дали са полезни бананите, набрани зелени в страната Х преди 4 месеца и обработени с еди какъв си химикал, например. PISA е специален интелектуален продукт, разсекретени са само малко на брой задачи и в трите нейни направления. Изисква се много сериозно отношение на учители, експерти и преподаватели, когато се създават изпитни формати по образеца на този международен проект!

Крайно време е да се поучим от няколко държави, които са променили учебните програми след недобрите си резултати и в рамките на 6 !!! години са стабилизирали и подобрили резултатите. Крайно време е да постигнем обществено съгласие за средното и висше образование без сложни и дълги стратегии! Първите стъпки са направени!

Авторката е учител по БЕЛ в София от 30 г.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови