Вот без хомот и проблемите на задължителното гласуване

Негласуването не е израз на апатия, а е форма на протест

Аркади Шарков 26 юни 2015 в 07:07 10325 14
Аркади Шарков
Аркади Шарков

След изказването на президента Росен Плевнелиев за провеждане на референдум за задължителното гласуване много моралисти и опиниън мейкъри скочиха в захлас по тази идея и яростно започнаха да защитават тезата, че такова трябва да има, защото видите ли, това ще е правилната крачка за България в този момент и ще бъде панацея за проблемите в държавата. Смея да кажа, че това далеч не е така и няма нищо хубаво в това гласуванто да бъде задължително, а и няма нищо морално. Защо мисля така – ето аргументите ми в подкрепа на свободата на вота:

Първо, задължителното гласуване абсолютно противоречи на гражданските ни права, точно както би ги нарушила забраната на гласуването. Да дадеш гласа си е слово, реч, декларация; с него изразяваш подкрепа на някой кандидат или предложение. Когато направиш гласуването задължително, ти автоматично го премахваш от графата „право” – превръща се в задължение, в насилствено слово, в цензура с обратен знак. Ако те накарат да ходиш на църква и имаш възможност да избираш измежду няколко, ще разпознаем в този акт (поне някои от нас) нарушаване на правото ни на избор по какъв начин и дали да бъдем религиозни въобще. Негласуването не е единствено израз на апатия. Напротив – това е и форма на протест.

Второ, задължително гласуване в Европа има в Гърция, Белгия и Люксембург. Там, където е било задължително, впоследствие е отпаднало, а именно в Швейцария (където е останал само един кантон, който прилага тази мярка), Италия и Холандия. Ако се вгледаме в Гърция и Белгия, където си задължен да изпълниш „гражданския си дълг” и да гласуваш, ще видим, че в политическо отношение тези страни са не по-малко зле от България. В Гърция народът избра и легитимира СИРИЗА на власт, като даде и доста висок процент на крайно-дясното националистическо движение Златна зора. Чрез този си „протестен” вот гърците наказаха единствено и само себе си, като към момента ги грози фалит и хиперинфлация (ако напуснат Еврозоната), поради това, че искат да запазят социалистическия рай, който си изградиха, но за който все някой накрая ще трябва да плати. Ако говорим за Белгия – там населението се дели на две по-големи обособени части и то не по отношение на политическите пристрастия, а по-скоро на регионалните и исторически такива. Белгия бе пример за страна, която издържа над 1 година без сформиран кабинет и без да има правителство благодарение на различията в исканията на гражданите. Виждаме, че въпреки задължителния вот тези две държави съвсем не са в цветущо положение политически, даже напротив.

Третият аргумент е, че задължителното гласуване автоматично ще увеличи партийните субсидии. Това е схема, машинация, за да се набавят още пари в политическите каси. Един глас в момента се равнява на 11 лева в касата на съответната партия. Желанието да спонсорираме допълнително така или иначе богатите партии на власт (нека не се заблуждаваме, че това ще е в полза на новите и малки партии, които нямат финансови възможности) е абсолютно безумно. Задължителното гласуване ще приравни гласа ти на още един данък в полза директно на политиците, което означава само още повече пари за безумни кампании. При едно задължително гласуване това ще внесе милиони левове в партийните каси и този път – безвъзмездно.
Четвърто, аргументите, че така ще бъде ограничен етническия вот за определена партия са абсолютно необосновани и недоказани емпирично. Последните години сме свидетели на това, че всеки купува гласове от ромската общност (а и не само от нея) на изборите – всяка партия, независимо от доктрината която изповядва. Възгледът, че чрез задължително гласуване ще се ограничи купения и/или етническия вот е по-скоро с пожелателен характер и едва ли в действителност ще видим реални промени на вота. Ако се смята, че само една партия е проблема на политическата система в България, това показва непознаване на проблемите, създадени от всички партии и държавната власт. Грешно е да се смята, че проблемите, създадени от държавата, могат да се решат, като ѝ се делегира още власт. Това е като да дадеш повече бензин на подпалвач и да очакваш от него да стои мирно.

В заключение, размерът на държавата е нараснал и нараства значително, респективно тя е и много силна (въпреки че на фона на много от другите европейски страни изглежда относително малка). Правителството има уши и очи във всяко едно от нещата, които гражданите и бизнеса правят. Държавната власт е гнила по дефиниция и е основният източник на проблемите в България. Гласуването няма да промени това. Точно обратното – то ще даде власт на всякакви стари или нови партии, които ще се хвърлят в борбата за субсидия, като обещават все по-безумни и популистки идеи на своите граждани. Вместо да ограничим тази власт, задължителното гласуване ще даде още по-големи възможности на партиите да се месят в личното ни пространство и да направляват нашия живот.

Виж още за:
Следете новините ни в :
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
Коментари
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

 
X

И Хитлер мислеше Крим за свой. История на войните за полуострова