СУ е дупка, в която загубих 4 години от живота си

Последна промяна на 24 август 2018 в 08:39 118665 42

Снимка velikabulgaria.eu

Статията, че дори след трето класиране в СУ има стотици незаети места и университетът обяви, че ще приема жадно куцо и сакато, не ме изненада, но най-сетне ме накара да разкажа за своите премеждия с ВУЗ-а. Ако не ви се чете докрая, запомнете само това: Никога не следвайте в български университет, изучете се в чужбина и се върнете! Но, ако все пак имате една цигара време, моля:

Годината е 2012, дръзко отхвърлям идеята да следвам в чужбина, защото за мен Софийският университет винаги е бил Светая Светих на образованието, дори вече не помня защо: дали заради криворазбрано родолюбство, или толкова ми е разбирала главата. Приеха ме с първо желание Връзки с обществеността („престижна специалност“) във Факултета по журналистика и масова комуникация, а конспектът пращеше от гръмки обещания, че ще науча широк спектър от дисциплини – от ВО и реклама, през журналистика и социология, до психология и т.н.

Червените лампички замигаха, когато на първата ни изобщо лекция с „доайена“ на PR-а у нас – Здравко Райков – ни беше казано, че по предмета ще трябва да учим само от неговите книги, които той услужливо може да ни продаде. Те бяха общо 5 на брой за около 70-80 лв., а курсът малко над 60 души, повечето от които си ги закупиха. Аз обаче не бях сред тях, тъй като две от книгите, които той се опита да ни пробута, бяха озаглавени „Вино за здраве“ и „Сън за здраве“ и нямаха нищо общо с предмета.

През следващите седмици потресът ми от правописната, пунктуационна и техническа грамотност на различните преподаватели растеше обратнопропорционално на актуалността на техните лекции, които дори преди 20 години е било комплимент да наречеш „овехтели“. По Компютърно-опосредствена комуникация (КОК, голям майтап, знам) учехме по учебник от 90-те години на миналия век, в който се казваше, че “chat rooms” са бъдещето на интернет комуникацията.

По Писане за ВО имахме графа как се пускат телеграми, по Редактиране ни изпитваха на коректорски знаци, нещо, което след скромните ми 6 години като журналист още не съм видял да се ползва дори в чужбина.

Това обаче не беше особено голяма болка за умиране, тъй като в много от случаите преподавателите дори не се появяваха за лекции, а когато го правеха, от предвидените 3-4 часа стояхме един, пряко сили два, след което отвисявахме няколко часа по кафетата до следващата лекция, ако изобщо се проведеше. Така още в началото, след като две поредни седмици 60 души бихме път за лекция, на която Райков просто не се появи и дори не си направи труда да предупреди, аз спрях да ходя. Подобни примери бол; Георги Лозанов повече от веднъж не се вясна на лекция, а на самия изпит дойде, написа темите на дъската и си тръгна с думите, като сме готови, да съберем листовете си на един чин и той щял да се върне в някой неопределен момент в бъдещето, за да ги събере.

Комуникацията с повечето преподаватели беше само теория: телефон не можеш да намериш, на електронната си поща рядко отговаряха, а приемното им време беше по-скоро пожелателно. Аз дори подозирам, че част от тях не можеха да боравят добре с техника, след като поне два пъти наблюдавах различни лектори да стигат до ръба на отчаянието в опит да включат лаптопа си или проектора. А тези, които все пак успяваха, не впечатляваха с PowerPoint презентациите си на ниво 10-и клас. Но това не бива да ви изненадва, тъй като средната възраст на лекторите сигурно беше 50-60 години. За Бога, Минка Златева и Здравко Райков се познаваха от времето, когато са работили заедно във в. „Работническо дело“. Тук може би започвам да звуча злобно и дребнаво, но няма да се съглася с вас. Да, моите собствени майка и баща не могат да включат компютъра, но те не са преподаватели във Факултета по журналистика и МАСОВА КОМУНИКАЦИЯ, където се предполага, че да си в крак с технологиите е част от характеристиката.

В тази връзка, намирането на материали, по които да учиш, ставаше почти апокрифно – ще вземеш от някой колега в по-горен курс лекции, ще преснимаш от друг страниците на едно от общо двете копия в цялата страна на едия-коя-си книга, ще надраскаш надве-натри записките, които преподавателят каканиже, гледайки от ръчно написания си лист хартия, нищо, че Гутенберг още през 15-и век е измислил печатането. Практиката в нормалните университети материалите, по които да учиш, да ти бъдат лесно и достъпно предоставени в електронен формат или поне разпечатани и раздадени преди/след лекцията е блян. Вместо това, преди да започне да учи и без това безумните глупости и алабалистики, студентът преминава през приключение в търсенето им, сравнимо с това на Индиана Джоунс, само че в случая Храмът на обречените се нарича Софийски университет.

След ученето, разбира се, идваха изпитите, голяма част от които бяха просто скандални. При страшилището на ФЖМК – Бондиков – никой и досега не може да каже критериите, по които оценяваше. Един колега преписва със слушалка на неговия изпит едно към едно от лекциите по предмета и въпреки това едва получи тройка. Мен ме къса може би 4-5 пъти по общо два предмета. След последната поправка с няколко колеги дори го видяхме как хвърля през прозореца листовете от изпита ни (не се ебавам). Подозрението е, че пишеше оценки за присъствие. Същият беше случаят с Райков, при когото няколко души три години подред предавахме едни и същи курсови работи и всеки път получавахме тройки. Същото беше и при Абаджимарионова, Фъртунова и кой ли още не. Слава на Помагало.ком. Положението беше такова: те ни преподаваха колкото да не заспим, ние учехме колкото да не ни скъсат. След всички премеждия и небивалици последните две години от следването си не стъпих на нито една-единствена лекция, дори на някои изпити не отидох. Към този момент аз и още доста колеги отдавна бяхме загрели накъде отиват нещата и се бяхме ориентирали към професионално развитие. На защитата на дипломната ми работа реших да съм малко по-креативен и вместо PowerPoint да използвам онлайн софтуера Prezi. Видите ли обаче, интернет в залата нямаше. Минутата, в която излязох от защитата, хвърлих всички копия на дипломната си работа в най-близката кофа и си обещах, че кракът ми повече няма да стъпи в български университет като студент.

Дори няма да отварям дума за бумащината и безкрайното редене на всякакви тъпи опашки сякаш сме Зимбабве, а онлайн администрацията е мираж от прогнилия западен капитализъм. За общежитията не мога да говоря, от София съм, но след малкото ми посещения в Студентски съм се къпал с „Мистър Пропър“ и „Райд“. Колкото до колегите... в началото на първи курс проведох анкета за една статия, от която се разбра, че около половината дори не знаеха коя е Людмила Живкова, а няколко откровено не виждаха смисъл от това да се изучава история изобщо.

Виждате ли, сблъсъкът с цяла учебна система, която сякаш е скроена по най-неудобния начин за студента, арогантните и морално остарели преподаватели, колегите, събрани от кол и въже, след 4 години оставят у теб дълбоко чувство на обида и отчаяние. И знам от мои приятели и роднини, че положението не е по-различно в повечето факултети и специалности на Софийския. Корумпираността на УНСС дори е възпята в песен, а НСА, Господи, НСА каква порнография е. Бедна ми е фантастиката какво е положението в останалите университети и университетчета.

И не е въпрос на пари, пичове и дами, колко струва да си набереш лекциите на компютър и да ги разпратиш до студентите? Колко струва да сканираш нужната глава от книга? Колко му е да пратиш един мейл, че утре няма да проведеш лекцията или да следиш няколко онлайн международни журнала по специалността си, за да не се излагаш като кифладжия? Струва усилието да си вдигнеш глутеус максимуса и да свършиш малко работа, вместо да лежиш на стари лаври, ако бъдем достатъчно щедри и предположим, че такива някога е имало. И ако все пак ще си говорим за пари, нека да попитаме: заслужава ли гореизброеното 20 милиона лева (от общ бюджет на СУ 48 милиона за 2016 г.) в надбавки към заплатите, раздадени само за една година?!? Нима не можеха тия пари да се вкарат в направата на сносен сайт, на нови общежития, оборудване, пропускателна система? Можете ли да си представите какви колосални суми пари са прилапани от администрацията и преподавателското тяло... не, туловище на Софийския за последните 20 години!

И се чудите защо няма достатъчно студенти. Аз се чудя как изобщо има и един студент. Да, попаднах и на преподаватели като Нели Огнянова, Христо Кафтанджиев, Николай Михайлов, Искра Баева, Мария Николова, за които не мога да кажа и една лоша дума и от чиито професионални качества съм останал впечатлен, но дори няколко птички пролет не правят.

Крайно време e да признаем, че царят е гол и да си кажем право, куме, в очи истината, вместо да мълчим гузно, защото всички участваме в заверата. Може би това е една от причините да си мълча досега, защото не е като да съм бил мечтаният студент. Имал съм своите прегрешения и заставам с името си зад тях, затова и си позволих да назова поименно редица преподаватели – както с лошо, така и с добро – за да понесат отговорността за своите дела. За това, че прахосват най-хубавите години в живота на едни деца, за това, че опропастяват бъдещето им с мързела и глупавите си брътвежи, за това, че предават едно от най-отговорните призвания и обричат родината си на гибел. Но и за да признаем, че повечето от нас допринасят със своето мълчаливо съгласие за кочината, в която живеем. Е, аз няма да си мълча повече. На мен ми писна да съм прасе

Калоян Константинов е бивш редактор в OFFNews, след като завършва бакалавърската си степен по ВО в Софийския университет, продължава да следва Близкоизточни науки и политика в Кралския лондонски колеж и Оксфорд, както и да представя страната ни на редица журналистически и политически конференции и форуми в Англия, Шотландия, Германия, Белгия, Египет. В момента работи в Тунис, където преподава на деца и младежи.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1005

42

Svinepas

18.09 2018 в 11:49

ТЕД е колекция от разнообразни дискусии и презентации. Има много интересни гледни точки там и има много какво да се научи. Имат сайт, но всичкият им арсенал от видеа е в ЮТюб и подобните.
По въпроса от статията, малко ме досрамя колко се дразнех от определени тенденции в МУ София(шифърът на График), които след прочита ми се струват пресилено-казано тривиални.

15242

41

Стефан

04.09 2018 в 01:47

Никакви органи по нищо не могат да помогнат, ако човекът не се занимава с това по призвание. Бележка ще получи. А акъл, или напор да прави това - не.
Случва се да има желание - и от това произтичат успехи.Но кратковременни, понеже са засенчени от омразата към миналото.
Нямам идея, защо авторът на статията е изригнал това. Познавах го като нормален, и спокоен човек. Може би, още не знае, че в живота се случва всякакво. В частност - днешният праведен гняв, може да се обърне в утрешен голям срам. Сигурно въпрос на възраст. Импулсивността е свойствена на младостта.
Освен разбира се, ако това не е нечиста реклама на английските медресета, супротив българските. Тогава това е проста мерзост.

1000

40

Adelaida

03.09 2018 в 00:02

Царят определено е гол, но моята цел е да си получа документа, а органите по акредитация да се амбицират и положат услия.

15242

39

Стефан

31.08 2018 в 00:22

Когато аз съм се учил да си слагам презерватив, бащата ти очевидно не е успял. От което светът не е станал нито по-красив, нито по-умен.
Не знаех, че по някое време е имало специалност "кръчмарска филология". Ти кой език си специализирала - хамалски, или каруцарски?

994

38

София

25.08 2018 в 23:19

Стефчо, очевидно никой не ти обръща внимание, след като толкова упорито се опитваш да се докажеш тук, в авторитетния форум на офнюз. От всеки твой коментар си проличава, че се мислиш за образован и куул, но със сигурност си единственият си почитател. Момченце, ние сме учили нещата, които ти изброяваш, когато сме били на години, в които ти самият си се учил как да си слагаш презерватив. Схвана ли какво имам предвид изобщо, или да ти го кажа пет различни начина, та току-виж си разбрал? Така че си заври в знаеш-къде недодяланите препоръки, които дори не знаеш как да поднесеш, за да не изглеждаш като нелеп лаик, какъвто си.

15242

37

Стефан

25.08 2018 в 18:28

Идеи имам, някои даже реализуеми. Все пак имам нормално образование, и не съм луд гаражен гений.
Но не виждам възможност да участвам в нищо, в което няма дори нормална терминология. Нито ще мога да говоря с хора, с толкова тежък английски акцент.

15242

36

Стефан

25.08 2018 в 18:21

Аха. "ти измисляш нещо, и ми го даваш. После аз правя от него пари, или потурчвам света. После те потупвам по рамото."
Че кво - идея е.
Няма да участвам.

1133

35

Azazel

25.08 2018 в 15:14

До Стефан:
TED е световна поредица от конференции, създадена, за да популяризира „идеи, ценни за разпространяване". Принципно, всеки би могъл да участва, стига да предложи идея за презентация, която да отговаря на мисията на конференцията и, съответно - да бъде селектиран от организаторите. В България също са организирани и продължават да се организират различни TED събития - TEDxBG, TEDxSofia, TEDxNBU и др.

15242

34

Стефан

25.08 2018 в 14:48

Какво е ТЕД така и не разбрах, а за останалото - започвам да вдявам.
Господи, Това също ли е "Вишо"?
Е, тогава започвам да разбирам жалбата на афтура на статията.
Това не е въпрос на образование, а на ораторски способности. Или на отсъствието им, и на това не може да помогне нищо, освен природата. Понеже е въпрос на структурата на мозъка, с която човек се ражда.
А после губи части от нея.
Четете неврофизиология, и анатомия на главния мозък за начинаещи - там пише всичко.
Или тука сам се опровергах, като пратих някого да се образова формално:)

1133

33

Azazel

25.08 2018 в 14:27

Специално за Масови комуникации в СУ, всичко, което го казва авторът, съм го чувал и от куп други студенти и докторанти там. Но не трябва да се правят генерални заключения, че щом там е така, навсякъде в България е така. Всички описани проблеми не съществуват в същата специалност в Американския университет в Благоевград и в НБУ - и на двете места няма никакви проблеми с администрацията, и в двата университета биха уволнили на секундата преподавател, който принуждава студентите да купуват неговите книги и не признава друга литература, както и на двете места преподавателите са длъжни и се справят чудесно с онлайн системите, Power Point и всичко останало. Просто, човек трябва да си прави труда малко да проучи университетите, преподавателите и всичко останало, преди да реши къде да се запише и да не се осланя само на стара слава.