Хронология на популизма срещу българската земя

Вчера Народното събрание отхвърли ветото на президента върху промените в Закона за земеделската земя, с което депутатите препотвърдиха уседналостта като принцип за покупка на имоти. Новият регламент, освен че е антиевропейски, се оказа и антибългарски – българите зад граница няма да могат да купуват земя и дори да я наследяват, ако не са живели в България през последните пет години преди сделката.

А всичко започна с „лудостта и популизма“ и приключи… пак с тях.

На 22 октомври 2013 г. Народното събрание прие мораториум върху придобиването на земя от граждани на ЕС по предложение на „Атака“. ГЕРБ и левицата подкрепиха забраната, а националистите ликуваха в пленарната зала с възгласи „победа“. Радостта им обаче се оказа преждевременна… Или поне такъв знак даде премиерът Орешарски, който само два дни по-късно от Брюксел обяви: „Ще намерим начин да преразгледаме това лошо решение, което е плод на политическа емоция, а не на рационален подход.“

Антиевропейската забрана, която остави лошо впечатление на партньорите ни от Брюксел, уж вразуми и лидера на Гражданите за европейско развитие на България – Бойко Борисов, който се оправда: „Подведени от всеобщата лудост и от популизъм, 150 депутати на двете най-големи партии, гласуваха мораториума“. ДПС, които гласуваха против, пък се обявиха, че решението „се явява първият пробив в цивилизационния избор на България“, по думите на Лютви Местан, който дори предупреди за санкции от Брюксел.

Отрезвени от цивилизационните порядки вкупом депутати от ДПС и БСП сезираха на 1 ноември Конституционния съд с искане да се обяви за противоконституционно решението на парламента. На 28 януари, очаквано, магистратите обявиха за несъстоятелен плода на „лудостта и популизма“. Но поривът за ограничение на правото за свободно движение не секна… Грешката беше „поправена“ с промени в Закона за земеделските земи, с които се въведе условието за 5-годишната уседналост. При окончателното гласуване на текстовете ДПС отново демонстрираха „проевропейското си отношение“ и гласуваха против.

Аргументът дойде от Четин Казак, който в пленарната зала на 3 април каза: "Опасявам се, че сме на път да повторим казуса с мораториума за покупката на земя, но е глупаво да повтаряме една и съща грешка“. Въпреки това ограничението за уседналост, не само за чехи, или пакистанци и китайци, но и за българи бе въведено.

И така се стигна до третия опит за ревизия на глупостта и популизма – с президентско вето. Гласуването му в четвъртък свали маските и показа колко лицемерни са били всички покаяния на ГЕРБ и БСП, както и привидността на проевропейската загриженост на ДПС. От ГЕРБ за пръв път не подкрепиха вето на Росен Плевнелиев – те просто не гласуваха с аргумента, че подкрепят уседналостта по отношение на купуването и продаването на родна земеделска земя. Въпреки покаянието за лудостта и популизма. При ветото от ДПС този път подкрепиха закона, въпреки че само десетина дни по-рано бяха обявили изискванията в закона за „грешка“.

Хронология в рамките само на шест месеца, която показва, че лудостта и популизмът са политическа диагноза. Особено в предизборна обстановка.