По времето на езическия цар Валериан и на неговия син Галиен в Рим живял велможа на име Астерий, който изповядвал Христовата вяра. Той бил знатен и богат човек и се ползвал с благоразположението на царете.

Започнали гонения срещу християните. Астерий не се отрекъл от вярата си и продължил да я изповядва без да се крие. 

Веднъж, когато се намирал в пределите на Палестина, свети Астерий дошъл в град Кесария Филипова. Градът бил населен с идолопоклонници. Те имали обичай да извършват езическо празненство близо до извора, изтичащ от планината Панеас. 

Идолопоклонниците принасяли жертва на беса. Астерий, който присъствал на празника, изпитал болка в сърцето си заради случващото се. Той се помолил на Бог да изгони беса и да вразуми събралите се хора.

Бесът веднага бил прогонен и езичниците престанали да се събират край извора.