Петковден, Св. Параскева - Петка Търновска, Св. Назарий, Гервасий, Протасий, Целсий

На Петковден – 14 октомври, църквата почита Света Параскева или още наричана Света Петка. Този ден обаче е наричан още Зимен Петковден и в българските вярвания бележи прехода към зимата.

Света Петка се смята за закрилник на дома и семейството. От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.

Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. До тогава всичката земеделска работа трябва да е приключила, за това и народа казва „ На Петковден ралото да ти е под стрехата”.

На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големия наречен „Света Петка”, се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредния хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо и благославя с него всички и раздава парченца.

На масата ни на Петковден е хубаво да присъства: гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листи, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.

Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.

Живее през ХI век, просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят "своя" и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци...

Освен благочестивия й живот и чудотворните й мощи, за всеправославната почит към св. Параскева голямо значение има и нейното име, което на гръцки означава "петък". Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди - символ на Възкресението в неделния ден.

Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство. Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 г., по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата - от св. патриарх Евтимий. В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, но когато османците завладяват и тази твърдина в 1396 г., реликвата отново е пренесена, този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година.

С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм "Св. Три светители" в Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими.

На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.

Светите мъченици Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий живели в първия век – във века на апостолите.

Назарий бил син на юдеина Африкан и християнката Перпетуа. Майката била получила Кръщение от ръцете на Св. апостол Петър.

Като станал пълнолетен, Назарий пожелал да посвети себе си на мисионерската работа сред езичниците. Тръгнал да проповядва настъпването на царството Божие по разни градове, из разни страни.

Дошъл в Медиолан (днешният град Милано, бел. Pravoslavieto.com). Тук, както и на много други места, бушувало гонение срещу християните, предприето от император Нерон. В една от медиоланските тъмници били затворени християните Гервасий и Протасий, братя–близнаци. Назарий бил подложен на мъчения и изгонен от града, загдето ги посетил и им дал помощ.

 От Италия Назарий се запътил за Галия, където кръстил множество езичници, между които и момъка Целсий. С благословението на майка си Целсий, който имал високо образование, пожелал да стане сътрудник на Назарий в благовестническото му дело. От Назарий той изучил евангелските истини и тръгнал да го придружава при мисионерските му пътешествия.

Двамата благовестители на много места били бити, оковани и затваряни в тъмници.

След много премеждия дошли в Медиолан, където още били затворени Гервасий и Протасий. Вмъкнали се в тъмницата с намерение да ги утешат и с нещо подпомогнат.

Управителят Анулин се научил за това и наредил да бъдат хванати и обезглавени. Скоро след това били убити и Гервасий и Протасий.

 Мощите на тия двама свети мъченици в четвъртия век били открити от светителя Амвросий, епископ на същия град Медиолан.

Една година, през време на Великия пост, след като се причастил, св. Амвросий Медиолански продължил усърдно да се моли. Както се молел, хвалел и благославял Бога, изпаднал в особено благодатно състояние: видял до себе си двама юноши в бели дрехи с вдигнати нагоре ръце. Те се молели заедно с него. Когато излязъл от това състояние, юношите станали невидими.

Продължил още по-усилено да пости и да се моли. На втората нощ, както се молел, имал същото видение. На третата нощ, поради изтощение от поста, не могъл изобщо да заспи. Молел се с голямо усърдие. И пак видял до себе си ония двама юноши. Видял до тях и един трети, в лицето на когото познал св. апостол Павел.

Великият апостол открил на светителя, че на това място, където стои, се намират в земята мощите на светите мъченици Протасий и Гервасий. Апостолът му наредил да извади мощите и да ги постави в църква за всенародна почит.

Служители на Църквата в Медиолан разкопали мястото и намерили мощите на двамата братя – близнаци с ръкописа на житието им.

Между присъстващите бил и медиоланският презвитер Павлин. Той разказва в какво състояние били намерени мощите: виждала се кръв, като че в момента изтича; главата – с коса и брада, като че сега е положена в гроба; лицето – светло, като че сега е умито. Из мощите лъхтял аромат, който превъзхождал всички известни аромати.

Следете новините ни в GoogleNews