В днешната девета неделя след Петдесетница в нашите църкви се чете откъс от Евангелието на Матей (4:22-34) за ходенето на Христос по водата. Това чудо е може би най-трудното за разбиране в целия Нови Завет. Вървенето по повърхността на водата противоречи на основния закон на вселената – закона за притеглянето. В спор атеистите винаги припомнят този случай и тяхните ехидни усмивки не са случайни.

След убийството на св. Йоан Кръстител Иисус извършва чудото с умножаването на храната на 5 000 души в пустинята. После Той нарежда на Своите ученици да се качат в кораба и да преминат на другия бряг на Генисаретското езеро, за да изпрати тълпите у дома. По този начин Спасителят се грижи за сигурността както на апостолите, така и на хората, които Го следват, за да чуят Неговото слово.

След като разпуска хората, Христос се изкачва на едно възвишение, за да се моли сам през нощта. Всъщност Той има намерение да се моли, преди тълпите да Го обкръжат и последват. Само тук и в пасажа за Гетсимания (26:36-44) евангелист Матей споменава за Негова молитва. А св. Лука описва седем пъти как Иисус се моли във важни моменти на Неговото служение (Лук.3:21; 5:16; 6:12; 9:18; 9:29; 11:1; 23:46).