Основателят на Amazon Джеф Безос купи американския вестник “Вашингтон пост” в сделка за 250 милиона долара.

Новината получи голям отзвук зад Океана заради високия авторитет на изданието и поради факта, че през последните 80 години то не е сменяло собственика си – фамилията Греъм.

Безос купува вестника в лично качество, а не като част от Amazon, уточнява се в информацията за сделката.

Досегашният издател Доналд Греъм заяви, че гениалният усет на Безос към новите технологии и бизнеса, дългосрочната му визия и личните му качества го правят идеалния кандидат, с който изданието да продължи напред.

Вестникът, който набра авторитет с отразяването на аферата “Уотъргейт”, в последните години не бе подминато от проблемите на много други печатни медии. Издателите трябваше да се борят със спада в тиража и рекламните приходи и да опитат да адаптират съдържанието си към онлайн версията на “Пост”.

“Вашингтон пост” е седмият по тираж всекидневник в САЩ с тираж около 475 000 за 2012 г. 

В отворено писмо до екипа новият собственик съобщи, че няма да се занимава с ежедневната работа и няма да променя “ценностите”, които изданието защитава, но разбира се, промени ще има. Той не уточнява какви ще бъдат, но казва, че са свързани с трансформацията на медиите от интернет, невъзможността да се разчита на трайни доходи от традиционните доскоро източници, и новите видове конкуренция.

1971 г. Издателите Катрин Греъм и Бен Брадли излизат от съда във Вашингтон, след като са спечелили делото за публикуване на документи на Пентагона.

В свой коментар под заглавие “Защо продажбата на “Вашингтон пост” е толкова значимо събитие”журналистът от сп. “Атлантик” Джеймс Фолоуз пише, че с продажбата е поставен краят на една ера:

“Новината истински ме изненада. Дълго ще си спомням как разбрах за нея от Туитър. Ще бъде от онези моменти, побрали в себе си знаково за цяла епоха събитие.

Поглеждайки от по-ведрата страна на новината: Хората, размишляващи върху бъдещето на новинарството, отдавна осъзнаха, че “сериозната” журналистика сама по себе си никога не е била жизнеспособен бизнес. Репортажите от чужбина, сериозните разследвания и подробното отразяване на управленските решения в икономически смисъл винаги са били “паразитни” функции, които имат нужда от доходоносно тяло-приемник, благодарение на което да съществуват.

Едно време навитият на руло вестник осигуряваше богата гама от информация на аудиторията, която нямаше технологична алтернатива. В днешната ера сериозната журналистика си търси нови тела-приемници – както правят висшето образование, музеите, изкуствата и пр. За новобогаташите на тази ера парите, нужни за ръководене на медийна организация, са относително скромна сума. Обзалагам се, че инвестицията на Джеф Безос (която той ще трябва да увеличи, ако иска да съживи вестника) е скромна в сравнение с вложеното и предишните епохи от Рокфелер, Карнеги и Форд в техните университети и фондации.

Да се надяваме, че точно това означава тази продажба: началото на фазата, в която бенефициентите от онази златна епоха реинвестират в инфраструктурата на обществения интелект. Надяваме се, че тя е знак на едно начало, защото със сигурност знаем, че бележи и един край.”