Предстои да бъде регламентирана дейността на психолозите на територията на Република България. Това предвижда подготвеният през 2020 година проектозакон, на базата на който ще се организира регулацията на психологическата дейност у нас.

Инициативата, що се отнася до настоящото, е подета от Дружеството на психолозите в Република България (ДПРБ), през изминалата календарна година. Темата е актуална през годините, но действията в тази посока са подети едва след избора на новото ръководство на Дружеството.

Има няколко аргумента в полза на регулирането на психологическата работа.

Първият е, че психологията не е хомогенна, особено когато говорим за спецификите на дейността на психолозите в различните професионални направления. Тази своеобразна амалгама от професии предполага „разнородни критерии за изпълнение и различни организационни механизми за регулация” (официален сайт на ДПРБ).

На второ място може да се каже, че липсата на категоризация и регламент в професионалните направления, не кореспондират добре с европейските и световни практики и традиции по настоящото. В действителност, у нас професиите, свързани с психологията, са конституирали свои собствени критерии във времето, но същото ще бъде категорично, когато е скрепено със закон.

Неоснователни и подвеждащи са твърденията, че подобно законово регламентиране е ненужно и репресивно, защото, така или иначе дейността на някои от психолозите вече била факт, на базата на други нормативни документи. Веднага трябва да се репликира на подобни манипулативни и неаргументирани изказвания. Така например, дейността на училищните психолози е регламентирана в образователния закон, а професията си има и определен шифър; също така има публикувани от МОН „Насоки за дейностите на психолозите и на педагогическите съветници за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците” и т.н., и т.н.

Но това означава ли, че специалистът, който кандидатства за работа в училище или в детска градина, не трябва да покрива минималните стандарти за работа, именно което ще бъде гарантирано посредством бъдещия закон за психологическата дейност. И още: при положение че специалист не е работил с години на попрището на едно или друго психологическо професионално направление, ще бъде ли той длъжен отново да покрие задължителни минимуми, за да му бъде дадена отново възможността да осъществява своята практика? Да, такъв специалист ще бъде ограничаван, защото качеството на работа предполага това, особено когато говорим за психичното здраве на деца, юноши и възрастни.

Това е и причината, психологическите практики понастоящем да са разпределени в няколко секции към ДПРБ, които секции ще предложат стандартите за работа в различните професионални направления.

Безусловна е необходимостта от структури на управление на психологическата дейност в България. В противен случай, без подобна категоричност, ще продължаваме да виждаме (напр.) реклами, дори и от рода на: „Лея куршум, Таро карти и психологични консултации на добри цени!”, или „ПрИмоция – емоция! Мигновена психоанализа – качествено и евтино!”

Станислав Пандин е преподавател по философия и психология в столичното 119-то училище. Психолог е на 23-та детска градина в София. Преподавател е в Софийския университет. Детски психолог е в столичните райони „Сердика” и „Изгрев”.