Как да формираме мисленето на детето с образователни игри

Станислав Пандин 03 април 2020 в 16:10 9582 0

Как да подобрим комуникацията в двойката

18/10/2024

13 знака за криза във връзката

Най-успешните целенасочени дейности, в посока формирането на мисленето на децата, са дидактическите (образователни) игри. Това е така, защото в предучилищна възраст се поставят основите на идеите и концепциите на детето, което кореспондира пряко с неговото успешно психично развитие. Установено е, че степента на умствено развитие на децата в предучилищна възраст е много по-висока, в сравнение с по-късните периоди на развитие.

Мисленето дава възможност на малкия човек да установява и изгражда взаимовръзките между обектите. Реално погледнато, детето материализира своето мислене чрез речта, като самата мисъл се основава на детската вътрешна реч.

Най-общо казано, мисленето е активен и целенасочен процес (субективно обусловен), насочен към решаване на конкретен проблем. Детското мислене е дейност, основана на система от концепции, насочени към решаването на проблеми и има подчинена цел, като се вземат предвид и условията, в които се изпълнява задачата.

От гледна точка на детската психология и началната и предучилищна педагогика, психичното възпитание се разбира като усвояване от децата на дадено количество знания за околните предмети и явления, както и спецификите на умствената дейност, като напр. способността на хлапетата да наблюдават, анализират, сравняват, да правят прости обобщения и т.н. Успехът на умственото развитие на децата зависи от характера на придобитите знания, от методите на преподаване в предучилищна възраст, но и от домашните форми на родителска интервенция.

С оглед на това, подценяването на играта, като водещо средство за комуникация с децата води до потискане на развитието на мисленето, в различните му форми, при децата в предучилищна възраст.

Ето няколко предложения за игри, развиващи мисленето на детето, които са подходящи и за домашни условия:

Игра 1

Намерете колкото се може повече променящи се количества (характеристики, свойства), като наблюдавате прост процес (надуване на топка, вливане на пясък във фуния, поток на ручей, вряща вода и т.н.).

Пример: горящи свещи.

„Кажи ми какви промени настъпват в свещите, докато те горят?“ Възможните промени, които детето би изброило, може да са: теглото на свещта поради изгарянето, нейната форма и размер, форма и размер на пламъка, температура на въздуха в помещението, свещникът под свещта (вече покрит с парафин) и др. Също така е полезно да се обсъди с детето, защо се появява всяка една от промените.

Забележка 1: Особено важно е да се показват и обсъждат експерименти, които имат косвени последици.
Например: загряване на нож за мазане на свещ.
Скрито следствие – ножът е оцветен (цветен нюанс). Често децата не могат да обяснят причината за това. Важното тук е да забележат промяната (явлението) и да се опитат да го изучат с ваша помощ, т.е. това случайно ли е или не е. (Можете да нагреете друг нож, след измиването на предходния, който да нагреете на друга свещ, на кибрит и т.н. ).

Забележка 2: Изключително полезно за по-малките деца е да се опитат с ваша помощ да направят схема: „Какво беше?“ и „Какво стана?“. Достатъчно е на един лист да отбележите ляво и дясно поле, след което ги попълнете заедно с детето.

Игра 2

Избройте възможно най-много свойства на определен обект.

Забележка 1: Един предмет се предава от ръка на ръка в кръг (играе се с няколко деца) и всеки, който го вземе, споделя нещо за предмета. Например: „Деца, представете си, че този предмет е чаша!“ Тогава децата вземат това, което сте им подали, и едно след друго казват нещо подобно: „...малка чаша; цветята са нарисувани върху нея; вътре е бяла; гладка; има щампа; подходяща е за чай; за вода и пр. ... и лекарство можете да изпиете; има пукнатина отстрани; и е счупена точно тук...“

Така постепенно от ясни, очевидни знаци децата постепенно преминават към все по-невидими, завоалирани, скрити знаци. След играта възрастният добавя описание, разширявайки обхвата на казаното, като дава още идеи за свойствата на предметите и материалите.

Забележка 2: Този вид игра/образователна дейност може да се извършва и с деца в начална училищна възраст. Зададената информация трябва да бъде съобразена с календарната възраст на децата, т.е. обектът, който се дискутира да бъде познат.

Станислав Пандин е завършил психология в Софийския университет. Специализира в детската психология. Работил е като журналист във вестниците „Софийски университет“ и „Аз Буки“. Има 13-годишен опит като детски и училищен психолог. Бил е научен редактор на методическите списания „Философия“, „Педагогика“ и „Стратегии на образователната и научната политика“. Работил е като PR на държавна институция. Преподавател е във Философския факултет на Софийския университет – „Детско-юношеска и училищна психология“. Психолог е в МКБППМН на два столични района, експерт е в СГС, лектор в НЦПКПС.