Интересува ме защо не се броят всекидневно протестите срещу Плевнелиев. Досещам се защо, досетете се и вие.

Последните събития са възпаление на чувствата и мораториум на разума. Шемет на отрицанието. Иска се храброст за осмислена, критическа реч. Ако не си на барикадата, си подозрителен. Нюансът е саботаж на ентусиазма. Протестът освободи гняв, но не можа да го осмисли и деградира до нещо подобно на секта. Разви вкус към списъци с врагове на демокрацията. Обади се болшевишкият бяс. Не събра сили да роди политическа алтернатива, нито кураж да обяви, че предпочита ГЕРБ и Реформаторския блок. Премълчаха същественото и подгизнаха в двусмислици. Имам предвид публичните лица на протеста, разбира се, тези от телевизиите. Впрочем, нещо за безпристрастността на тези телевизии. Някои от тях функционират като пиар агенции на протестното движение. Което пък означава, че освен невинност зад този протест има власт. Невинните не притежават телевизии.

Абе да няма печатна грешка - да не бяха поне около 20 000 хиляди бе. Докараха ги си едно микробусче направо от Боровец.