Министерството на енергетиката отвори за кандидатстване втората процедура по Инвестиция C4.I3 „Подкрепа за енергийно ефективни системи за улично осветление“ по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Тя има за цел да повиши енергийната ефективност чрез технологично обновление и модернизиране на системите за външно изкуствено осветление, собственост на българските общини и да подобри условията на живот на населението.

Допустими кандидати са всички общини в Република България.

Уличното осветление е един от големите консуматори на енергия в общините, което оказва сериозно влияние на общото енергийното потребление. Предложенията за изпълнение на инвестицията по настоящата процедура следва задължително да постигат не по-малко от 30% спестяване на енергия в резултат на изпълнение на мерките за енергийна ефективност.

Стойността на проектните предложения не може да бъде по-малка от 100 000 лева и не може да надвишава 2 000 000 лева. Общият размер на безвъзмездното финансиране по настоящата процедура е близо 125 милиона лева, от които 20,8 милиона лева национално финансиране за невъзстановим ДДС.

Срокът за подаване на предложения е 3 месеца от датата на публикуване на поканата в ИСУН 2020 (02.01.2024 г.). Срокът за изпълнение на проектите е до 15 месеца от подписването на договор.

Въпроси по процедурата могат да се задават до 12 март в ИСУН 2020, а в последната седмица на февруари Министерството на енергетиката предвижда да проведе информационно онлайн събитие за представителите на общините.

Изграждането на енергийно ефективни системи за улично осветление има директен ефект по отношение на подобряването на енергийната ефективност. Това е водещ приоритет в енергийната политика на ЕС и България. Припомняме, че насърчаването на енергийната ефективност е и една от шестте стратегически цели в проекта за Енергийна стратегия на Република България до 2030 г., с хоризонт до 2050 г.

Поставянето на енергийната ефективност на първо място е ключова цел в Европейската зелена сделка и води до редица ползи – намаляване на разходите за енергия, повишаване на енергийната сигурност, намаляване на емисиите на парниковите газове и подобряване качеството на въздуха.