Великден е денят, в който християните отбелязват възкресението на Исус Христос на третия ден след разпъването му на кръст. Празникът е подвижен и се отбелязва винаги в неделя, след пълнолунието, което следва пролетното равноденствие. В събота вечерта се чете тържествена църковна служба. Малко преди полунощ светлините в храма се изгасят и свещеникът изнася запален трисвещник. Всички присъстващи запалват свещите си от него. Звънът на камбаните известява настъпването на Възкресението. Храмът се обикаля три пъти. Присъстващите се поздравяват с "Христос воскресе!" и в отговор получават "Воистина воскресе!". Отбелязването на Великден според народната традиция започвало още с подготовката за празника. Домакините са почиствали къщите, боядисвали са яйца и са месели козунаци. На самия празник цялото семейство се събирало на празничен обяд. Стопаните посрещали гостите си с боядисани яйца, козунаци, обредна погача, печено агне, баница със сирене, вино и плодове. Обядът завършвал с традиционното борене с великденски яйца. Според поверието победителят ще бъде здрав и честит през цялата година. В някои части на България на Великден младите семейства ходят на гости на кумовете си. Носели им обреден хляб, бъклица с вино, кошничка с нашарени яйца. Празникът продължавал три дни. През това време всички се събирали на мегдана и играели прави хорá. Младите връзвали на дърветата люлки и люлеели момите и малките деца. На Великден имения си ден празнуват Велико, Велика, Величко, Велислав и Велислава.