Днес е Велики четвъртък. Според православната църква този ден е един от най-важните, защото на него се е състояла Тайната вечеря на Христос с 12-те апостоли за последен път преди залавянето му и разпъването на кръст.

Тя се състояла вечерта на подготовката за еврейската Пасха. По време на Тайната вечеря Исус предрекъл, че Петър ще се отрече от него три пъти преди петела да пропее сутринта, Юда Искариотски ще го предаде. И двете предсказания се сбъднали.

След вечерята Исус се оттеглил в Гетсиманската градина заедно с няколко от учениците си за молитва. В това време дошли войници и както било уговорено, с целувка Юда показал кой е Спасителят. Божият син бил заловен и хвърлен в тъмница.

На Велики четвъртък свещенослужителите във всички православни храмове изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота.

В народната традиция Велики четвъртък е денят, в който се боядисват яйцата за Великден. От древни времена много култури асоциират яйцето с Вселената. Персите, например, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много народи виждали яйцето като символ на прераждането през пролетта. Още римляните, галите, персите и китайците боядисвали яйца. След възникването на християнството то започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. Червените яйца са символ на Христовата кръв. Според легенда за Мария Магдалена. Когато пристигнала в Рим, тя посетила император Тиберий и му дала червено яйце с думите, че Христос е възкръснал. Примерът ú последвали всички християни. Учени твърдят, че по нашите земи обичаят е донесен от славянските племена в кр. на V и нач. на VI век. Шарените яйца и до днес в някои части на Западна България се наричат парешки, дума, семантично свързана с Перун. В старо време на Велики четвъртък жените боядисвали яйцата, които са събирали по време на поста. Обикновено ги багрели в червено, като за целта използвали люспи от лук, липов цвят и др. Едва по-късно започнали да се правят и писани яйца. Девойките и младите невести влагали цялото си майсторство. Украсявали ги с растителни и геометрични елементи. Първото боядисано яйце задължително било червено.  С него се натърквали бузките и челцата на децата - за да бъдат здрави и червени през годината. Яйцето слагали пред иконата и го пазели до следващия Великден. Според поверието боядисаното в червено яйце има магически свойства. Червено яйце слагали в чеиза на невестите - за щастие и късмет в брака. С него заплашвали градоносните облаци или го заравяли в градини и ниви - за да пази посевите от природни бедствия. На Велики четвъртък се замесвало тестото за великденските козунаци. Жените ги украсявали с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. В народните вярвания е широко разпространено, че в полунощ на Велики четвъртък небето се отваря и душите на мъртвите слизат на земята, като остават с близките си до Спасовден. Затова жените палели огньове, с които да ги сгряват, приготвяли и раздавали обредни питки.   На днешния ден православната църква отбелязва и паметта на епископ Зинон Веронски.   Свещеномъченик епископ Зинон Веронски   Зинон бил грък, роден в Сирия. Той пътувал из разни страни с намерението да получи християнско образование. Така пристигнал в Италия и се заселил в град Верона. Жителите на града го избрали за свой епископ. Той повел борба срещу арианството, въпреки гоненията срещу православните от императорите Констанций и Валент, които покровителствали тази ерес. Зинон дълго ръководил своето паство и починал спокойно в дълбока старост.   Източник: http://www.pravoslavieto.com