Във време, в което израилтяните били управлявани от съдии, а не от царе, в гр. Рама живял мъж на име Елкана.   Той имал две жени – Ана и Фенана. Любимката му Ана била бездетна, затова всички странели от нея.

След жертвоприношението на един от големите празници, докато семейството се хранело на трапезата, Ана отишла да се моли в скинията. Тя помолила Бог да ú даде син и обещала, че ако се случи това, ще му го посвети.

Не след дълго тя родила син. Нарекли го Самуил, което значело "измолен от Бога".

Когато Самуил навършил три години, Ана го отнесла в Силом и го оставила при първосвещеника Илий. След няколко години станало ясно, че има дара да пророкува.

Докато растял, той поучавал израилтяните и ги карал да се покаят за греховете си. Народът го слушал и изпълнявал напътствията му. Затова според желанието на всички го избрали за съдия и началник.

С помощта на Самуил израилтяните се избавили от двадесетгодишното филистимийско робство.

Самуил управлявал мъдро и справедливо.

Когато остарял, отстъпил на синовете си част от властта и ги поставил за съдии. Но те не следшали примера му, били алчни и несправедливи. Недоволни от тях, старейшините дошли да молят Самуил да им избере цар. Бог се оскърбил от желанието им, но посочил за цар Саул, син на Кис, виден човек от Вениаминовото коляно.

Саул бил храбър и великодушен и затова всички го обикнали. И след избирането на цар Самуил останал при народа да го наставлява.

Но Саул престанал да се вслушва в неговите съвети, станал горд и самонадеян. Затова Бог избрал нов цар и го посочил на Самуил.

Пророкът отишъл в къщата на Йесей и помазал най-малкия му син Давид.

Самуил умрял в дълбока старост и целият народ жалил за него. Погребали го в Рама.