Мъчениците Флор и Лавър били братя каменоделци. Те живеели в Илирия на Адриатическо море и били християни.

Езичниците в съседната област решили да издигнат храм в чест на един от своите богове. Управителят на Илирия изпратил там двамата братя, които се славели като изкусни каменоделци.

Флор и Лавър започнали усърдно да работят, а заплата си раздавали на бедните. Те непрекъснато разказвали на езичниците за Исус Христос и за неговата саможертва. Много от тях приели християнската вяра. 

Един ден синът на главния идолски жрец наблюдавал работата на майсторите, когато камъче го ударило по окото. Баща му обвинил за случилото се двамата братя.

Флор и Лавър взели при себе си детето. Цяла нощ се молили за него и на другия ден то започнало да гледа, както по-рано. Тогава самият идолски жрец повярвал в Исус. 

Броят на вярващите се увеличавал. Когато храмът бил готов, те се събрали около него, за да го посветят на Христос. Унищожили идолите и поставили в храма светия Кръст. 

Като узнал за това, началникът на града заповядал да заловят всички участници и ги наказал със смърт. Флор и Лавър били жестоко измъчвани и след това хвърлени в пресъхнал кладенец и засипани с пръст.

След много години мощите на мъчениците били намерени и пренесени в Цариград.