Бенедикт се родил около 480 г. в гр. Нурсия, Италия, и в юношеска възраст бил изпратен в Рим да се учи и възпитава в училище. На 16 годишна възраст той решил да остави света и да се оттегли в пустинно място недалеч от Рим. Така прекарал момъкът три години в постоянна молитва. Случайно овчари открили жилището на пустинника. Започнали да идват при него жители на околните селища за наставления. Монасите от съседния манастир го помолили да стане техен игумен. Той поискал да въведе по-строг живот в манастира, иноците възнегодували и някои от тях искали да го отровят. Но злият замисъл не сполучил: чашата с отровното питие се счупила щом преподобни Бенедикт направил с ръка над нея кръстния знак. Бенедикт отново се оттеглил в предишната пещера, но усамотението станало невъзможно, защото много хора се заселвали около него, за да търсят духовното му ръководство. Постепенно се образували манастири с по дванадесет иноци във всеки манастир, като всички признавали над себе си началството на Бенедикт. Един от тях на име Флоренций настроил братята против игумена. Затова Бенедикт решил да се пресели на друго място. Той заминал за най-южната част на Италия, в Кампания. Там, в отдалечените и глухи местности, селското население още се покланяло на идоли и не знаело за християнската вяра. Преподобни Бенедикт започнал да учи на истинската вяра идващите селяни и скоро обърнал много идолопоклонници към христовата вяра. На това място преподобни Бенедикт построил църква в чест на св. Йоан Кръстител. Скоро се събрали толкова много подвижници, че се образувал голям манастир, който станал средище на цялото западно монашество. Бенедикт написал устав за своите братя, които започнали да се наричат по неговото име – бенедиктинци. Преподобни Бенедикт Нурсийски умрял в Монте Касино при гр. Неапол в 543 г., като няколко дни по-рано узнал за своята смърт.   Източник: http://www.pravoslavieto.com