ДО Д-Р БОЙКО БОРИСОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПП ГЕРБ

ОТВОРЕНО ПИСМО

Уважаеми д-р Борисов,

Към Вас се обръща редови гражданин, нечленуващ в политическа партия, в качеството Ви на ръководител на първата по електорална подкрепа политическа сила в нашата страна и водещ политик през последните години, но най-вече като човек.

Макар да не сте търсили съвета ми ще си позволя да Ви го дам. Тъй като сме на приблизително една и съща възраст мога да разбера физическото и психическото износване, което всички ние – надхвърлилите 60-те и почти достигнали пенсионна възраст – сме принудени да приемем като хора. Предложението ми към Вас е да се оттеглите от активната политика като предадете текущата работа по управлението на партията на хора, намиращи се в апогея на своите сили.

Искам правилно да ме разберете, аз не съм Ваш политически съмишленик. Заедно с това си давам сметка, че Вашето влияние върху развитието на родината ни е значително и дълготрайно. Няма да Ви съдя, нека други да го направят – всички хора имаме както успехи, така и провали. Желанието ми е съвсем добронамерено да Ви припомня, че всеки от нас преминава през различни етапи в своя живот. Ние, представителите на поколение, чиито най-добри времена са отминали, е добре да се оттеглим с достойнство и навреме, така че да не се превръщаме в бреме за по-младите.

Предполагам, че имате самочувствието на човек, който има какво още да даде на родината си. И това вероятно е така, само че бихте могли да го направите по друг начин. Предлагам Ви да помислите върху възможността да последвате примера на д-р Ахмед Доган и да поемете ролята на почетен председател на Вашата партия, като оставите на наследниците си да се занимават с нейните текущи дела. Натрупаният от Вас опит може да бъде предаден както посредством по-общи съвети за начина им на работа, така и чрез редки намеси в наистина важни моменти от политическия живот на отечеството.

Драги Бойко, съвсем приятелски те моля да „окачиш бутонките на стената” и да прибереш спортния екип в чекмеджето. Погрижи се за здравето на тялото и спокойствието на душата си, като излезеш в заслужен отдих. Отдели повече време на своите близки – зная, че обичаш внуците си. Нека сънародниците ни те запомнят в най-добрата ти „спортна форма”, а не като човек, който не може да прецени кога е най-добре да отстъпи встрани и даде път на новите поколения, призвани да се справят с проблемите на все по-сложния свят, в който живеем.

С пожелание за здраве и дълголетие,
д-р Добрин Тодоров, преподавател по философия