След началото на ковид пандемията преди повече от две години в рамките на няколко седмици ми стана ясно, че държавата ни не е подготвена за своевременна и адекватна реакция на тази и подобни на нея екзистенциални заплахи. Хаотичните действия на тогавашното управление засилиха у мен убеждението за нуждата от системна предварителна подготовка за посрещане на подобни „гранични ситуации”, в които се поставят под въпрос здравето и живота на гражданите.

Днес - след началото на войната на Русия срещу Украйна, тази необходимост изглежда още по-очевидна. За жалост и настоящото управление действа ad hoc и без ясни планове за реакция в подобна ситуация. Иначе казано, потребна ни е специализирана държавна структура, която да координира и управлява усилията на различните институции в екстремални условия.

Мнозина изследователи при анализа на съвременното общество го наричат рисково. И не защото рисковете са присъщи само на настоящия начин на живот – те съпътстват човечеството откакто го има.

Ала напоследък тези рискове не само нараснаха лавинообразно, но техният спектър се разшири неимоверно. Той включва добре познатите в миналото природни бедствия (земетресения, пожари, наводнения, суши и пр.), масови болести и войни, през съвременните производствени аварии и транспортни катастрофи, до кибернападения на ключова инфраструктура, хибридни войни срещу държавни институции, спешни акции за спасяване на пострадали (например в планината) и доставяне на органи за трансплантации в животоспасяващи операции.

Сега, а още повече занапред, човечеството е изправено пред разнообразни заплахи, а съществуването му се свежда до преход от една криза в друга. Осъзнавайки този факт управляващите в редица страни създадоха специализирани държавни структури, които да посрещат постоянно появяващите се предизвикателства за опазване на населението.

Тези органи разработват планове за действие при всяка от известните значими заплахи за живота и здравето на гражданите. За да не блокира държавното управление и то да не се свежда до закъснели реакции на по принцип предвидими рискове се разработват нарочни протоколи (алгоритми). Хората се обучават как да постъпват в различните кризисни ситуации.
Крайно време е и в българската държава да се създаде подобна институция – например Министерство на извънредните ситуации. Нейните задачи биха били да осъществява прогнозиране, превенция и целенасочено противодействие на неминуемо възникващите все нови и нови екзистенциални кризи.

В това отношение може да се проучи и ползва опита на страните, в които такива органи вече функционират. Най-логично е да погледнем и към собствения опит, натрупан в миналото. Не толкова отдавна у нас функционираше Министерство на извънредните ситуации (2008-2009), а преди него дори бе избран Заместник министър-председател и министър на държавната политика при бедствия и аварии на Република България (2005-2008 г.). Съвсем логично е да се направи анализ на дейността му, като се установят както постиженията, така и недостатъците в нея. Време за губене няма – заплахи и бедствия дебнат отвсякъде.

Добрин Тодоров, преподавател по философия